Костурков пред Dir.bg: Нямам никакви притеснения, че е замърсена храната ни, която идва от Украйна

Президентът и хора около него имат намеса в протеста за украинското зърно, подозира депутатът от ПП-ДБ

Снимка: БТА

Костурков пред Dir.bg: Нямам никакви притеснения, че е замърсена храната ни, която идва от Украйна

Президентът и хора около него имат намеса в протеста за украинското зърно, подозира депутатът от ПП-ДБ

17:28 | 14 септември 2023 | Автор : Ива Капкова 195 9385 Снимка: БТА

Няма шанс да ядем хляб от украинско зърно, нито да бъде радиоактивно замърсен, категоричен е зам.-председателят на земеделската комисия и депутат от ПП-ДБ Росен Костурков в интервю за Dir.bg. Според него няма абсолютно никаква икономическа логика ограничението за внос на зърно от Украйна да остане след 15 септември, а ако евентуално има потърпевши сектори, то вече правителството предвиди за тях над 60 млн. лева. Личното мнение на Костурков дори е, че е било напълно излишно решението да се гласува от парламента, когато, по думите му, това е можел да го реши Министерският съвет. Депутатът от ПП-ДБ подозира, че хора около президента стоят и зад готвените протести на земеделци заради отпадането на забраната за вноса на украинско зърно и слънчоглед.

Парламентът

- Г-н Костурков, защо така изведнъж и изненадващо парламентарното мнозинство ревизира решението си за украинското зърно?

- Няма ревизия на решение на НС, защото не е имало такова досега. Това ограничение за внос на царевица, пшеница, слънчоглед и рапицово семе беше въз основа на европейски регламент, на ЕК от пролетта, с който се ограничаваше вносът на тези четири стоки в петте държави - България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария, и този регламент изтича на 15 септември. Това, което реши днес НС, е да не продължим тази забрана специално за България.

- Кой беше главният аргумент за този обрат в позицията ни?

- Първо трябва да кажем какъв е аргументът за предишното ни решение. Регламентът е много кратък и в мотивите се казва, че това ограничение важи за тези пет държави, защото транспортната и складова инфраструктура са застрашени, ако тръгне голям внос на украински зърнени култури. Какво означава това? Тези пет държави, включително и България, са производители на зърно - и пшеница, и слънчоглед, и ако този внос беше разрешен до момента, имаше опасност складовете да се напълнят с украинско зърно и да няма къде да си приберем собствената продукция. Това беше причината за това ограничение. Това ограничение пада на 15 септември, защото нашата реколта вече е прибрана.

- Тоест, има място в складовете?

- Нашата реколта вече е прибрана. Колко празно място има, не мога да кажа, но вече няма опасност да няма къде да си приберем реколтата. Това също се отнася и за другите държави, макар че по-северните, като Румъния и Полша още не са приключили жътвата и най-вероятно те затова искат да продължат действието на това ограничение. Искам да кажа много ясно - цяла Европа, с изключение на тези пет държави, целият ЕС си внася зърно от Украйна съвсем нормално. Както сме правили и ние допреди влизането на това ограничение.

- Добре, обаче се оказа изненадан от това решение земеделският министър, който през цялото време в Брюксел защитава обратната позиция, макар че днес в парламента вече е бил убеден в нуждата да се свали забраната. Но защо се получи така, че той не знаеше, някакъв проблем в комуникацията парламент - изпълнителна власт ли имаше?

- Не мисля, че е имало проблем в комуникацията парламент - изпълнителна власт. Първо да кажа, че това решение, взето днес в Народното събрание, беше напълно излишно да влиза там, това е лично мнение. То си е решение на ниво Министерски съвет, където би могло да бъде взето. Министър Вътев в края на юли, началото на август, на Съвета на министрите в Европа, беше поел ангажимент към останалите четири държави от тази петорка, че при нужда ще продължим ограничението. И може би и заради това, или под натиска на зърнопроизводителите в началото настояваше да се продължи това ограничение, докато не видя анализите на числата и на ефекта върху българската икономика от това ограничение. И днес дори в залата човекът си каза всички аргументи защо това ограничение трябва да отпадне.

- Дори и да са лобирали зърнопроизводителите, през министъра включително, как ще парирате недоволството им, след като те се заканиха с протести? И те ще бъдат ли компенсирани по някакъв начин, както и останалите потърпевши, от отпадането на забраната не само за вноса на зърно, но и на другите култури?

- Отпадането на тази забрана по никакъв начин не влияе на зърнопроизводителите, защото пшеницата е борсова стока. Там цената се определя от световните борси, ние произвеждаме 8 млн. тона на година при консумация под 1,5 млн. тона, включително и фуражна пшеница, така че това разрешаване на вноса на практика няма да увеличи вноса в България. Ние сме голям нетен износител на пшеница. При слънчогледа нещата седят малко по-различно. Ние произвеждаме под 2 млн. тона на година слънчоглед, а нашите преработватели имат мощности да преработват почти два пъти повече - над 3,5 млн. тона на година.

Ние сме третият най-голям износител на слънчогледово олио в света и сме един от най-големите производители на белен слънчоглед. Тази забрана важеше само до 15 септември, а ние винаги сме внасяли слънчоглед, и то от Украйна, както и от Румъния и други държави, но Украйна е нашият източник на слънчоглед, за да може да захранва нашите преработватели, защото те са си спечелили пазарите навън за слънчогледово олио и за белен слънчоглед, и абсолютно неефективно е да им ограничаваме пък източника за суровина. Това ограничение по-скоро ще окаже положителен ефект върху икономиката на България и такива са и сметките на Министерството на финансите. Говорим за ефект от порядъка на около 200 милиона на година допълнителни данъци.

Освен това трябва да се каже много ясно и нещо друго - животновъдите в момента са вече в края на сезона за паша на животните, тоест, те ще приберат животните в оборите и ще започнат да ги хранят с фураж. За тях също е много добре, ако цената на фуража, който се произвежда от слънчоглед, пшеница и царевица, бъде по-ниска. Така че, засегнати сектори в случая нямаме. Пак повтарям - слънчогледопроизводителите не произвеждат толкова много слънчоглед, колкото е необходим на преработвателите. Те винаги се подсигуряват с внос. Ако цената на фуража падне надолу, животновъдите ще бъдат доволни, защото те изпитват наистина затруднения. Една част от тях идват от вноса на сухо мляко, не само от Украйна. Сухото мляко е съвсем друг проблем и за мен на него трябва да му се търси решение, защото там животновъдите изпитват затруднение заради повишения внос на сухо мляко, което е факт.

Но готвените протести нямат абсолютно никаква икономическа логика, особено пък те са поведени от животновъд, за какъвто се представя председателят на Българската аграрна камара Симеон Караколев.

- Каква информация имате - ще има ли протести все пак? Защото МФ вече съобщи, че отпуска допълнително 63 млн. за подпомагане на потърпевшите от отпадането на забраната?

- Това е грижата на правителството - за засегнатите сектори, ако има такива, държавата ще отпусне тези над 60 млн. за допълнително стимулиране. Така че и тук правителството взе мерки евентуално, казвам, защото за мен няма да има такива сътресения. Нито цената на слънчогледа ще се срине, защото това е пазар. Ако украинците имат пазар на слънчоглед в Германия, който е по-голям и на по-висока цена могат да продават там, те ще продават там, няма да продават в България - ние сме един общ пазар. Това на всички ни е ясно. Така че, това не би трябвало да засегне нашите производители. И при положение, че изкупуването на тяхната продукция е почти гарантирано, защото нашите преработватели искат много повече суровина, отколкото производителите произвеждат.

Това противопоставяне на производители и преработватели, включително с намесването на животновъдите, е по-скоро политическо.

- Откъде идва, кой го инспирира това противопоставяне политически?

- Не мога да заема някаква по-твърда позиция по темата, но мога да кажа, че това се случва понеже сме месец септември. В България исторически превратите се правят или през септември, или през май - юни.

- Опозицията ли подозирате?

- Дали опозицията, дали някой от предишните управляващи... Президентът със сигурност и хората около него имат намеса, защото човекът, когото споменах преди малко и който повежда протеста, знаете, той е свързан с пилона на Рожен и служебното правителство. Само гадая.

- Подозирате, че приближени на президента стоят зад протеста на земеделците?

- Това правителство има доста ... да не казвам врагове, но хора, които не искат да го има, и хора, които по някакъв начин успяват да се консолидират. Защото няма никаква икономическа логика в това, което се случва. Пак казвам - отпадането на тази забрана е, след като отпадна опасността ние да напълним складовете с чуждо зърно, ние си прибрахме нашето, и ако има място в базите, нека да се допълва с украинско. Оттам нататък няма никаква икономическа логика от запазването на забраната. И тук МС и МФ направиха доста добър анализ и в правилната посока какъв ще е ефектът от оставането на тази забрана.

- Като оставим настрана зърнопроизводителите, за които управляващите казвате, че са най-подпомаганият сектор, потребителите обаче се притесняват от чистотата на зърното. Защото се знае, че в Украйна вече се използват оръжия с обеднен уран, както и че се наторява с препарати, които не са позволени в Европейския съюз. Как ще успокоите хората, че хлябът на масата, ако е направен от украинско зърно, не е опасен?

- Първо няма никакви, дори теоретични шансове, хлябът на масата да е направен от украинско зърно - българското ни е предостатъчно. Няма как в един пълен басейн да се допълва с още зърно отвън. Хлябът не е тема. Но да отговоря на въпроса отзад напред - първо, през 2017 г. ЕС прие като асоцииран член на общия пазар на ЕС Украйна и те започват да изпълняват изискванията му, включително и по отношение на препаратите, с които третират културите. Приобщаването към общия пазар си върви постепенно и тук отварям скоба - до 2026 г. те трябва да бъдат приобщени към общия пазар и това е много преди да започне войната. Пък митото на слънчогледа отпадна още през 2021 г. - тогава стигна нулева ставка. И още от 2017 г. насам продуктите, които идват от Украйна и влизат в ЕС, отговарят на стандартите, които изисква общият пазар. И се наблюдават, и мониторингът е същият.

А на първата част от въпроса - да, тук има притеснения, понеже там се води война, има достатъчно голяма вероятност част от земеделската продукция, ако искате и животновъдната, ако щете и природата, да бъде или замърсена с тежки метали, или да има повишена радиоактивност. И затова започва засилен контрол на вноса на храни от Украйна, но не само на тези четирите, за които си говорим сега, а на всичко, което влиза оттам - по отношение на тежки метали и радиоактивност, точно заради това, макар и малката опасност заради военните действия, да има нещо, което е замърсено от войната. Днес това каза и министърът в пленарната зала. Съвсем спокойно мога да кажа - и аз имам дете, че нямам никакви притеснения, че храната, която ще ядем утре, хляба или слънчогледа, има опасност да бъде по някакъв начин замърсена. Днес дори в пленарната чух някакви глупости за ГМО, което е абсолютна измислица. Някой се опитва да плаши хората, което за мен е престъпление.

ИЗБРАНО