18:23 | 23.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Калдъръменото цвете с рой недовършени неща

Поглед към живота на Нери Терзиева

20:02 | 2 юни 2022 | Редактор : Dir.bg 39 15871 Снимка: Иван Григоров

"Аз съм самоука - на турски има един лаф "калдъръм чичек" - калдъръмено цвете, саморасляк. Върху него минават коли и го мачкат, тъпчат го крака - то се изправя". Това казва за себе си в едно от интервютата си Нери Терзиева. Същият този разговор от преди две десетилетия (в края на мандата на президента Петър Стоянов, чийто прессекретар е Нери между 1996 и 2002 г.) завършва с въпроса дали тя съжалява за нещо, което не е успяла да свърши, а отговорът гласи: "Ооо, за много неща. Рой недовършени неща, както се пее в една песен". (Песента е на Мариана и Тодор Трайчеви и се нарича "Възраст").

Още по темата

Когато хората си отиват, в съзнанието на околните те престават да имат възраст, тя спира да играе каквато и да било роля - остава само онова, с което човек е свършил приживе и може би онова, което би могъл да стори, ако съдбата му е била отчупила по-голямо парченце живот. Имено по тази причина отправната точка на този текст ще е някъде в условната среда на пътя на Пътя на Нери Терзиева, когато много важни неща в живота й вече са се случили, а някои тепърва предстоят.

Към това, което е била или е направила, Нери Терзиева няма отношение като към фетиш. Не пази например нито един запис на новините си по телевизията (такива все пак могат да бъдат открити в мрежата). Няма и дневник - не й се струва много морално да напишеш дневник, защото занимаваш някого със събитийната си гледна точка. Няма обективни мемоари, смята тя. Има и твърде малко снимки от детството си, споделя тя в друго интервю.

Първите стъпки, които я водят на бял свят, са тихи, защото майка й, както тя самата разказва, е отишла до родилния дом по терлици, за да не се хлъзга по зимните улици на Велинград на 21 февруари 1952 г. Баща й Хюсеин (начален учител) бил в командировка в едно село и научил щастливата новина чак като се върнал.

Отново на Деветия извънреден конгрес на СБЖ, този път с журналиста Евгений Станчев

Снимка: Иван Григоров

Първите години от живота на Нериман, както е цялото й име, минават в Асеновград. Майка й Сафие работи в шивашко предприятие и заради шума на машините, сред които работи, и както самата журналистка разказва, никога не оставя Нери да слуша радио. "Помня как мама ме водеше като малка при другите й колежки. Много се радвах, защото ми разрешаваха да вземам малки цветни панделки и с тях да правя разни магии в клас или да ги подарявам на съученички. Най-големият лукс беше да имаш розова панделка. Мама даваше парченца платове, а аз правех панделки за приятелките си. Винаги се връщах от фабриката цялата омотана в конци", споделя тя. За баща си казва "И баща ми е много интересен човек, който си е патил заради убежденията си - изселван е заради възродителния процес. Имам много лели, чичовци - хубави хора, голяма семейна среда, нанизани стаичка до стаичка".

По думите й родът е съставен от мюсюлмани и християни и е абсолютното огледало на толерантна България. "Освен това по разклоненията на рода вече имаме и католици, и будисти - една шарена компания. А шареното е най-прекрасният цвят. Всичко честваме заедно и Байрямите, и Великдените..."

Началото на тази шарения в рода поставя самата Нери на 24-годишна възраст със сватбата си с християнин (Евгений Тодоров), която се случва тайно в Пазарджик. "На родителите ми им беше трудно в началото да възприемат, че се омъжвам за християнин. Посърдиха се шест месеца, посърдиха се, а после се роди дъщеря ни Антония и им мина", казва тя.

Журналистиката й е мечта от малка, а вдъхновението идва от духа на Асеновград. Първата дописка за местния вестник пише още като седмокласничка - очерк за жени килимарки, които ръчно тъкат китеници.

Години по-късно кандидатства журналистика в СУ "Климент Охридски" и за удивление на баща й (той е искал тя да стане лекар) е приета - от 2000 кандидати приемат само 14.

В добро настроение с Асен Агов - пак по време на Деветия извънреден конгрес на СБЖ, проведен през януари и февруари 1990 г.

Снимка: Иван Григоров

Още като студентка (1974-75 г.) започва да работи в Пловдивския телевизионен център заедно много млади хора (там се запознава и със съпруга си), след това идва по разпределение и остава там до 1989 - годината на промяната.

На 18 ноември, малко повече от седмица, след историческата емисия на "По света и у нас" на 10 ноември, Терзиева участва в първата проява на гражданското общество в Пловдив, разказва пред "Дойче Веле" журналистката Веселина Божилова.

"Нери Терзиева, тогава журналистка в Радио-телевизионен център Пловдив, водеща на популярното предаване "За един милиард", ми се обади по телефона в четвъртък - на 16 ноември: "Знаеш ли какво се готви в София, дай и ние тук да направим митинг!". Речено - сторено. "Искаме свят без лъжи" и "Да върнем смисъла на думите" бяха лозунгите на първия неформален митинг у нас. Знам, защото лично ги измислих и писах. 30 години по-късно разбрах, че Конфуций е казал: "Ако дойда на власт, най-напред ще върна на думите тяхното истинско значение". Явно във всички времена в един момент думите започват да придобиват друго значение. Или поне хората осъзнават колко са важни", спомня си Божилова. "Чувството бе като да изкачиш на един дъх висок връх - кислород няма, а радостта е до сълзи", спомня си самата Нери Терзиева.

27 януари 1990 г. - С журналиста Иван Делчев на Деветия извънреден конгрес на СБЖ

Снимка: Иван Григоров

От 1990 до 1993 година Терзиева е продуцент и водещ на новинарската емисия "По света и у нас" в екип с Асен Агов и програмен директор в Българската национална телевизия, Основател и директор на Ефир 2, за да се стигне до 1996 г., когато става прессекретар на Петър Стоянов (познават се доста преди това) и остава до края на президентския му мандат през 2002 г.

Според нея самата този период в живота й е свързан с разрушаване на барикадата, която дели властта от журналистиката. "Аз преминах тази барикада, след това активно я рушах. Мисля, че това няма как да не бъде запомнено. Истината е, че попаднах в ситуация, при която имаше стена между властта и журналистиката, но заедно с журналистите - точно като копачи на Берлинската стена - разкъртихме първо една дупка, после втора, трета и накрая я бутнахме. Не трябва да има бариера. През цялото време съм се изживявала като журналист и нямаше как да го скрия. Но не бих успяла, ако Петър Стоянов нямаше това виждане за ролята на журналистиката - до него като коректив", казва тя.

30 април 2004 г. - Нери Терзиева (крайната вдясно) на излизане от НСлС заедно с директора на "Овергаз" Сашо Дончев (в средата) и репортерката Канна Рачева (с микрофона) на излизане от Националната следствена служба

Снимка: Иван Григоров

Две години по-късно, през 2005 г. идва още една поанта в живота на Нери Терзиева - филмът "Откраднати очи" на Радослав Спасов, който е и автор на сценария, заедно с Нери Терзиева. Филмът историята за странна, невъзможна, необяснима любов между туркиня и българин - Айтен и Иван. Иван - чисто и романтично момче, е въвлечен в така наречения "възродителен процес". Той отговаря за печатите, необходими за издаване на новите документи по времето на насилствената смяна на имената. Детската учителка Айтен се опитва да ги открадне, смятайки, че по този начин ще забави недоброволната промяна на имената. Не е трудно да се отгатне автобиографичният елемент в сценария на филма.

Ето какво разказва Нери Терзиева за нейните лични преживявания по време на възродителния процес в едно интервю: "Имаше едни азбучници с имената, които можеш да си избереш. На буквата "н" имаше Недялка, но нямаше Нели. Предложение, на което не можеш да откажеш, беше да се нарека Недялка. Но тогава пак се намериха приятели, които ми казаха, че една комисия в ЦК разрешава на хора като мен, чиито имена се въртят по телевизионни надписи, да се кръстят както пожелаят, естествено не с турско име. Преживях много унижения, докато стана Нели, а моето име е Нериман - от персийски произход, означава "нежност". Никога не можах да обясня на детето си защо стана така".

15 март 2002 г. Нери Терзиева преподава на студенти

Снимка: Иван Григоров

А за реалния спомен за онзи кошмарен 29 май 1989 г. Нери Терзиева пише:

"29 май. Довечера в осем Тодор Живков ще каже, че можем да си ходим - границата от българска страна е отворена. Утре в осем заранта ще съм игла в купа сено на площада в Асеновград. Ще търся роднините си, за да им кажа да не тръгват. Няма да намеря никого...

...После отличниците на режима ще вземат къщите на цената на спанака. После... Боли и свършвам. Ще минат - до днес - 27 години. И никой няма да е наказан."

15 март 2002 г. Нери Терзиева преподава на студенти

Снимка: Иван Григоров

През годините Нери Терзиева чете лекции по медиазнание и връзки с обществеността в Пловдивския университет, а в Софийския университет - Новинарство в катедра "Европеистика" на Философския факултет. Също така е и в настоятелството на "Отворено общество". От 2002 година заема поста директор публични комуникации в Овергаз Инк.

Автор е на проекта "Темпо" за национална независима телевизия, спечелил конкурс в 36-ото Народно събрание (1991-1994). В периода 2015 - 2019 г. Нери Терзиева ръководи телевизия "Би Ай Ти" (BIT). Автор е на много документални филми. На 29 май 2016 г. е удостоена със специалната награда за телевизионна журналистика "Свети Влас" за принос в телевизионната журналистика и старта на BIT.

До последните си дни Нери Терзиева коментираше активно политически и обществени теми, а когато си отиде от този свят изправи на крака мнозина - колеги, обикновени хора и Народното събрание. Светла й памет.