В навечерието на войната руските пропагандисти и проправителствените блогъри започнаха да публикуват снимки на военна техника на границата с Украйна, на които бяха изписани латинските букви Z и V. Доста бързо Z се превърна в един от ключовите елементи на руската пропаганда, оправдаваща агресивната война, разгърната от Кремъл в съседната страна.
Година по-късно символът вече е доста по-малко популярен. Освен това се появиха нови - като например чукът-вария. Днес Z е отличителният символ на най-радикалната част от "партията на войната", която подкрепя най-жестоките методи за водене на война в Украйна, включително терористични.
Откъде идва Z?
Съществуват няколко версии с различна степен на достоверност за това кой е измислил този символ.
Основната е, че по време на струпването на руските войски към украинската граница буквите Z и V са използвани за обозначаване на техника, принадлежаща съответно на Западния и Източния военен окръг. Източниците на "Медуза" твърдят още през пролетта на 2022 г., че основна роля в популяризирането на тези букви като символ на солидарност с руската армия е изиграл PR блокът на руското министерство на отбраната, ръководен от съветника на Сергей Шойгу - Андрей Илницки. Министерството на отбраната е успяло да работи съвместно с RT. Още в началото на март каналът започна да продава тениски в подкрепа на "специалната операция" с буквата Z.
Възможно е структурите на Евгений Пригожин - основателя на ЧВК "Вагнер", да имат нещо общо с тази медийна кампания. Политтехнологът Игор Мангушев, свързан с Агенцията за интернет изследвания ("фабриката за тролове" на Пригожин), твърди, че идеята за използването на Z в социалните мрежи е негова "заедно с другарите му". През февруари 2023 г. Мангушев бе убит в Луганска област с изстрел в тила; обстоятелствата около убийството остават неясни.
През пролетта на 2022 г. вълна от флашмобове в подкрепа на руската военна агресия, в които участниците по един или друг начин разиграват буквата Z, обхвана цяла Русия - в заводи, училища, колежи, университети, детски градини, старчески домове и дори психоневрологични диспансери. До голяма степен масовият характер на тези акции беше осигурен за сметка на държавните служители.
Заедно с пропагандния лозунг "Не изоставяме своите" руските служители на различни нива започнаха последователно да използват Z като символ на подкрепа за инвазията. Така например губернаторът на Севастопол Михаил Развозжаев кръсти канала си в Telegram "РаZVожаев", а губернаторът на Кемеровска област Сергей Цивилев твърдеше, че Кузбас в официалните документи вече ще се нарича "КуZбас" (което обаче се оказва невярно - в официалните документи регионът си остава Кемеровска област).
Руски знаменитости от всякакъв калибър - от Владимир Машков, Григорий Лепс, Тимати и Олга Бузова до инфлуенсъри в Instagram и прокремълски тиктокъри - усърдно популяризираха Z в социалните мрежи. Концертът в "Лужники" на 18 март 2022 г., посветен на осмата годишнина от анексирането на Крим, беше наречен "Zа свят без нацизъм" и Z беше навсякъде: на плакати, значки, знамена, декори и дори на дрехите на присъстващите депутати от Държавната дума (например Дмитрий Певцов) и артисти (Полина Гагарина).
Още от първите дни символът имаше и друга, сплашваща функция: именно Z беше изрисувано на вратите на апартаментите на активисти и журналисти, които осъждаха руската военна инвазия в Украйна. Той е бил оставян и от руските войници в разграбените къщи на украинците, когато са напускали окупираните територии.
Какво се случи със Z?
Съдбата на Z като символ на руската военна агресия в Украйна е пряко свързана с успехите и провалите на руската армия.
Очевидно е, че Z е замислен като символ на солидарност: т.е. ние единодушно подкрепяме властите и армията в "денацификацията и демилитаризацията на Украйна", "защитата на децата в Донбас", "десатанизацията" и, разбира се, борбата срещу "колективния Запад".
В първите дни на инвазията руските власти се надяваха да повторят маркетинговия успех на "вежливите хора", пропагандна марка от времето на завземането на Крим: всичко трябваше да се случи толкова бързо, че никой да няма време или желание да задава уточняващи въпроси или да изразява някакви съмнения.
Със загубата на инициативата на фронта падаше и популярността на Z. Социологът Елена Конева изчислява, че подкрепата на руснаците за войната като цяло е достигнала своя връх през юни и юли 2022 г.
Половин година след началото на пълномащабната война дори данните на проправителствената социологическа агенция ВЦИОМ показват, че подкрепата за "специалната операция" е започнала да намалява. В същото време буквата Z започна постепенно да изчезва от социалните мрежи на руските пропагандисти, "военни кореспонденти" и прокремълски онлайн инфлуенсъри.
По това време също така стана ясно, че стихийният маркетинг с използването на Z е по-скоро неудачна идея. Ако Z се постави върху опаковката на дадена стока, нейните продажби не се увеличат. Ако Z се изрисува на табелата или на витрината на магазина, броят на купувачите не се увеличава. А и популярността на артистите със Z - такива като Дмитрий Певцов и Полина Гагарина, не се е повишила.
Уличните инсталации със Z редовно бяха чупени, а когато извършителите бяха залавяни, те не бяха обвинявани във вандализъм, а в "дискредитиране на въоръжените сили". Когато Z започна да се използва като елемент на новогодишната украса, на много хора това подейства по-скоро отблъскващо.
С една дума, ако ура-патриотичната лудост, символизирана от буквата Z, някога е била наистина широко разпространена, а не просто пиар акция, то тя е отшумя доста бързо.
Кои тогава са всички тези хора, които все още използват Z?
Ще си позволим да предположим, че в Русия окончателно е узряла определена политическа субкултура - Z-субкултура, ако щете.
Политическите субкултури се определят от изследователите като групи от хора, които като цяло се вписват в действащата политическа система, но по определени въпроси имат възгледи, които рязко ги отличават от мнозинството.
Членовете на политическите субкултури, както пише Уолтър Розенбаум, споделят някои основни идеи, но предлагат различни (не непременно радикални) отговори на системните предизвикателства. Политическа субкултура биха могли да бъдат например американските демократични социалисти: много от тях са членове на Демократическата партия на САЩ, но по редица въпроси (най-вече за социалните гаранции и ролята на държавата в икономиката) заемат много по-радикална позиция от своите съпартийци.
"Z-движението" няма ясна организационна структура, нито пък определена идеология. Но има някои наченки и на едното, и на другото: информационни мрежи (преди всичко канали в Telegram на "военни кореспонденти"), фондове за събиране на дарения за нуждите на руската армия - и, разбира се, некритичен "патриотизъм" и агресивен милитаризъм.
"Зетниците" ("зетисти"? "зетчици"?) сякаш подкрепят държавната политика: Путин иска да воюва - и те искат да воюват. Но те ясно се разграничават от лоялистите: критикуват начина, по който Кремъл формулира (или не формулира) политическите цели на войната, и методите, с които руската армия се опитва да постигне тези цели.
Пропускайки подробностите, те настояват за тотална война, т.е. за преустановяване на всякакъв "нормален живот". Разгневени са както от Кремъл, който не смее да предприеме подобна стъпка, така и от обикновения човек на улицата, който явно не е готов за това. Така че по същество "Z-движението" е далеч от мейнстрийма, поради което съвсем основателно може да се разглежда като субкултура.
Нещо повече, то все повече осъзнава себе си като такова, признавайки собствената си маргиналност. Писателят Захар Прилепин непрестанно се оплакваше, че нито държавата, нито големият бизнес подкрепят "Z-изкуството" (литература, кино, театър и т.н.) и не изискват от обикновените граждани и потребители да станат активни патриоти. След това Прилепин замина на война, но неговите сподвижници продължават същите оплаквания.
Много характерно е името на един от руските провоенни канали в Telegram - "Повернутые на Z войне" ("Превъртели на тема Z войната"). В изследването си на феномена на "Z-поезията" литературният историк Михаил Еделщейн посочва, че за нея е характерен култът към смъртта и презрението към всякакъв вид "нормалност": животът на нейните лирически герои намира смисъл единствено в крайната опасност и екзистенциалната борба.
Нека добавим още едно рисковано предположение: "Z-субкултурата" се различава от путинизма по това, че е по начало идеологична. В нея се използва поговорката: "Границата на Русия трябва да минава по орбитата на Плутон" - шеговита е, разбира се, но точно в този случай шегата има своя дял от шега (още повече че Путин веднъж каза: "Границите на Русия не свършват никъде"). Това е онзи вид радикален империализъм, за който настоящите реалности (било то съществуването на независима Украйна или НАТО) не са нищо повече от досадни препятствия по пътя към една утопична "наша" глобална империя.
Тази идеология има и друго име - "турбопатриотизъм". Тя със сигурност не се е появила на 24 февруари 2022 г., а много, много по-рано. Но войната с Украйна от 2014 г. насам и особено инвазията от 2022 г. окончателно я накараха да изкристализира.
От друга страна, ясно е, че за много конюктурни политици, общественици и бизнесмени публичното ангажиране с "Z-субкултурата" е просто опит за спечелване на благоразположение. Това се е превърнало в своеобразен кариерен асансьор за руските чиновници през последната година. Още преди войната Владимир Путин изискваше от обкръжението си лоялност, а не ефективност, но след 24 февруари това вече не беше достатъчно. Тенденцията се задава от председателя на Думата Вячеслав Володин, заместник-ръководителя на президентската администрация Сергей Кириенко и лидера на "Единна Русия" Андрей Турчак, и тя се подхваща от тези на по-ниски нива: Кремъл е готов да повишава както губернаторите, така и кметовете, ако те безусловно следват курса Z.
Получава се парадокс: Кремъл, съдейки по всичко, не харесва "Z-субкултурата" с нейния "турбопатриотизъм" и изискването за тотална мобилизация и пълно себеотрицание, но трябва да разчита на нея, защото няма на кого другиго: всички останали руски политически култури предполагат или антивоенни протести, или апатия.
Руските регионални чиновници са добре улавят настроенията в Кремъл: те са готови да пътуват до окупираните украински територии само за да напреднат в кариерата си.
Така например през юли "правителството" на окупираната Херсонска област беше оглавено от Сергей Елисеев - човек, който не е добре познат дори в родния си Калининград, където беше първи вицепремиер. Още през ноември Елисеев се завърна, но самият факт на подобна "командировка" значително увеличава политическия капитал в Русия. Освен това тя добре платена: губернаторът на Калининградска област Антон Алиханов заяви, че чиновниците в окупираните територии получават два пъти повече.
И това вече е парадокс на квадрат: основната опора на Кремъл не са дори представителите на маргинална субкултура, а тези, които се преструват на такива. Само че тези "симуланти" очевидно нямат сериозно намерение да умират под знака Z, те ще живеят под него, и то колкото се може по-комфортно. А искрените "зетници" им се виждат като "полезни идиоти".
Кремъл очевидно не иска сериозно за да се идеологизира и да стане зависим от " Z движението". Той се опитва да купи лоялността и военния ентусиазъм. Засега това работи, но когато/ако спре - тогава ще бъде повдигнат въпросът кой за кого е "полезен идиот".
И нещо любопитно
В научнофантастичния филм World War Z, който е създаден по едноименната книга, героят на Брад Пит се бори със зомбита (откъдето идва и Z в заглавието) по целия свят. Преди премиерата му създателите силно преработват първоначалния монтаж. В оригиналната версия Брад Пит в един момент се озовава в Москва, където е изпратен да воюва със зомбита. По време на битката на Червения площад героят на Пит прави важно откритие: зимният студ, който и преди е помагал на Русия срещу нашественици, е ефективен и срещу зомбитата: те се забавят, замръзват и стават по-уязвими. В окончателния вариант цялата история с победата на генерал Фрост над Z е премахната.
Превод Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}