Тази седмица свързаният с руската групировка ЧВК "Вагнер" канал в "Телеграм" Grey Zone публикува нов видеозапис на предполагаемото убийство на член на частната военна компания с голям чук - вария. Както и миналия път, твърдеше се, че екзекуцията е заради предателство. Малко по-късно същият този екзекутиран се появи на нов видеозапис заедно със създателя на "Вагнер" Евгений Пригожин, който заяви, че вербуваният да се бие в Украйна, осъден на 19 години затвор за грабеж и убийство в Крим, Дмитрий Якушченко, е изпълнявал специална задача.
На 12 ноември м.г. Grey Zone публикува подобен видеозапис на убийството с чук на члена на ЧВК "Вагнер" Евгений Нужин. Нужин разказва, че се е предал, след това в Киев е получил удар по главата и се е събудил "в това мазе, където ми казаха, че ще бъда съден".
Предлагаме на читателите статия на изданието "Сигнал", посветена именно на оръдието на споменатите убийства (варията), което през последните месеци се превърна в своеобразен символ.
На 24 ноември 2022 г. ръководителят на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин изпрати като подарък на Европейския парламент чук в калъф за цигулка. Така той реагира на инициативата на евродепутатите да обявят "вагнеровците" за терористична организация.
На 30 декември във "ВКонтакте" поздравлението на Пригожин за Нова година, илюстрирано със снимка: торта със зайци (символ на 2023 г. по китайския календар), въоръжени с чукове, и отново калъф за цигулка.
На 7 януари 2023 г. Андрей Турчак, заместник-председател на Съвета на федерацията и секретар на Генералния съвет на партия "Единна Русия", се нахвърли с критика срещу депутата от Курската областна дума Максим Василиев и съпругата му Светлана Василиева за това, че по време на войната (Турчак, разбира се, не използва тази дума) "са си позволили да си "пекат бутовете" в чуждестранни курорти". Той призовава Васильов да се откаже от местата си в парламента - и ги заплашва с "варията на Вагнер".
На 20 януари депутатът от Държавната дума и лидер на партията "Справедлива Русия" Сергей Миронов се похвали, че Евгений Пригожин, основател на ЧВК "Вагнер", му е подарил такъв чук с автограф.
Освен това Z-активисти хвърлят варии по посолствата на държавите, чиято политика не им харесва. Z-публицистите "и иде да посегнат към "варията" заради забавянето в работата по набирането на средства за руската "СВО" в Украйна. Други пък призовават да дойде "Пригожин с варията", когато ги блокират в YouTube.
Защо вария?
Историята на този мрачен мем е добре известна. През септември 2022 г. украинският журналист Юрий Бутусов публикува интервю със заловения руски войник Евгений Нужин. Бил е в затвора за убийство, след това се присъединява към "Вагнер" срещу помилване и се предава, когато отива на фронта. В интервю Нужин заявява, че би искал да се бие на страната на Украйна. Няколко месеца по-късно той отново се озовава при "Вагнер" при малко неясни обстоятелства: или е част от поредната размяна на пленници, или по някакъв начин е разменен отделно. На 12 ноември в Telegram се разпространява видеоклип, в който главата на Нужин е разбита с вария, като това е представено като "наказанието на предателя".
В деня след публикуването му руският Съвет по правата на човека поиска от Следствения комитет да разгледа въпроса, но не бяха предприети никакви официални действия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира инцидента: "Това не е наша [на Кремъл] работа".
Снъфът на Вагнер (видеоклип с реални убийства) не е ново явление. През 2017 г. един такъв видеоклип се появи в интернет - на него се вижда бруталното убийство на сириец, който е дезертирал от армията на Башар Асад (вагнеровците, заедно с руските въоръжени сили, участваха в сирийската гражданска война на негова страна).
Видеозаписът с убийството на Нужин се появи малко след като Пригожин за първи път публично и директно призна участието си в ЧВК "Вагнер" (преди това той дори съдеше онези, които го свързваха с групата). Той коментира публикацията с думите "На кучето кучешка смърт". Той също така изпрати на главния прокурор Игор Краснов категорично подигравателно обръщение: например, иска да се провери участието на "ЦРУ или други разузнавателни служби на страните от НАТО" в убийството на Нужин.
С всички тези торти и пратки до Европейския парламент и до Миронов Пригожин на практика превръща варията в символ на Вагнер. За всеки случай: калъфът за цигулка е препратка към това, че "вагнеровците" се наричат също "музиканти" или "оркестър W" (първоначално "Вагнер" е позивният на командира на групата Дмитрий Уткин, взета по името на любимия композитор на Хитлер).
Държавен ли е "чукът на Вагнер"?
В момента се води голям дебат по този въпрос. Според една от версиите в Русия се извършва "вариизация": държавата губи монопола си върху насилието, т.е. основната си функция (според класическото определение за държавата на Макс Вебер). Според другата версия ЧВК "Вагнер" и Пригожин са изцяло зависими от държавата и съществуват само доколкото са ѝ полезни.
Вагнеровците са много трудни за класифициране по някакъв начин. Технически погледнато, те са не съвсем военнослужещи, не съвсем опълченци, не съвсем наемници. Отчасти те приличат на бойни организации като аржентинските "ескадрони на смъртта", хаитянските "тонтон-макути" или дори руандийските интерахамве: те нямат официален статут, но се ползват с пълната подкрепа на държавата и използват насилие не от името на режима, а в негов интерес. Вагнеровците обаче действат само извън пределите на Русия - и по този начин се различават коренно от "ескадроните на смъртта".
Отчасти пригожинската ЧВК прилича и на Ислямския легион, създаден от либийския диктатор Муамар Кадафи през 1972 г., за да се сражава неговите ръце в други страни (особено в Чад и Судан). Тя също е била бойна организация, която няма официален статут в Либия, но се ползваше с финансовата и всякаква друга подкрепа на режима. Обаче и тук има съществена разлика с ЧВК "Вагнер": Ислямският легион е съставен предимно от чужденци.
Върховната рада на Украйна обяви ЧВК "Вагнер" за международна престъпна и терористична организация. Подобни решения се обсъждат от правителството и Конгреса на САЩ, британското правителство и Европейския парламент. Ако пропуснем някои формални подробности, това означава, че ЧВК "Вагнер" ще бъде приравнена към "Ислямска държава", "Ал Кайда" и други подобни структури.
Основният въпрос е доколко ЧВК "Вагнер" е под контрола на държавата. Ако, да речем, Путин каже на Пригожин да я разпусне, ще се подчини ли? И ако той се подчини, ще се разпуснат ли самите вагнеровци? Ще се разпуснат и разотидат или просто ще бъдат изведени от контрола на руските власти? Изглежда, че единственият начин да разберем това е експерименталният.
Докато не бъде проведен подобен експеримент, можем горе-долу равни основания да твърдим коренно противоположни неща. От една страна, руската държава е загубила монопола си върху насилието: решенията за използване на насилие вече могат да се вземат от хора без пагони и удостоверения и те дори няма да бъдат преследвани. От друга страна, руската държава вече претендира за монопол не само върху легалното (военно и полицейско) насилие, но и върху криминалното и терористичното насилие. И едното и другото еднакво приличат на истина.
Защо варията не се крие, а с нея дори сякаш се годеят?
Първо, Кремъл не се притеснява да плаши околните със своите съюзници, които не винаги действат "стриктно в рамките на закона". Спомнете си например историята за това как Рамзан Кадиров и Адам Делимханов обсъдиха публично кръвната мъст срещу пенсионирания съдия Саиди Янгулбаев и как Кремъл след това отказа да се намеси.
Но в случая с "варията на Вагнер" като че ли има и опит да бъде "продаден" на руската публика като символ на "доброто с юмруци". А "доброто" се определя от гледна точка на "хотентотския морал": "Зло е, когато съседът ми открадне кравата ми, а добро е, когато аз открадна кравата на съседа".
ЧВК "Вагнер" старателно изгражда своя медиен имидж. Тя набира нови бойци, като им обещава висока заплата, задружен колектив и шанс за нов живот. Някои от техниките са очевидно заимствани от мрежовия маркетинг и финансовите пирамиди.
Коментирайки разправата над Нужин, Пригожин заяви: "Вариираният... се е срещнал лоши, но справедливи хора." И тогава, волно или не, той изрази онази част от медийния образ на ЧВК, която обикновено не се разпространява много, но която очевидно му служи като идеологическа основа. Сиреч ние не сме добри, не сме мили и като цяло вероятно не сме най-приятните хора за общуване. Ние сме сурови мъжкари, имаме труден и грешен живот зад гърба си, но зад нас е простата и сурова истина.
ЧВК "Вагнер" иска да изглежда ката пиратски бриг - почти анархично пространство, където всичко е без церемонии, без хитрости, сурово и просто. Особено привлекателен за хора, които са отвратени от така наречения нормален, спокоен живот с всичките му ограничения, условности и сложности.
Популярността на филмите и книгите за пирати, каубои и супергерои се основава на очарованието на тази простота и яснота. В тях почти винаги се съдържа идеята, че този "нормален живот" всъщност е порочен, лицемерен и скучен. Законът е безсилен (шерифът се е продал), хората не знаят как да се защитават сами - нуждаят се от защитник и отмъстител, който да не се обвързва с условностите на тази "нормалност". Сред тях са Капитан Блъд от пиратските романи, Човекът без име от спагети-уестърните и Батман.
Същата тази мечта за "народен отмъстител" често се проявява и в реалния свят. Още повече, че ситуацията "законът е безсилен" е много често срещана. Достатъчно е да си спомним за фондация "Град без наркотици" на Евгений Ройзман, който в името на борбата с престъпността, свързана с наркотици, често прибягва до незаконно насилие, като в същото време се радва на голяма обществена подкрепа като "сила на доброто". Това се нарича вигилантизъм (от латинското vigilans - "онзи, който бди").
Може би ви се струва, че тези разсъждение са ни отдалечили от ЧВК "Вагнер". Съвсем не.
Когато държавата (или по-точно популисткият режим) не може да изгради институциите, които осигуряват този нормален живот (преди всичко полицията и съдилищата), може да се окаже изкушаващо да разчита на вигилантизма. Бившият президент на Филипините Родриго Дутерте превърна извънсъдебните убийства във фактическа основа на своята политика - и се представяше именно като народен отмъстител.
В Русия има много отмъстители: освен вече споменатия "Град без наркотици", има и движението "Лъвът е против", чиито членове организират сбивания, за да не се пие алкохол на обществени места; движението "Окупирай педофилията" на покойния Максим Марцинкевич, по прякор Тесак; и "СтопХам" (Спри наглеца), което повреждаше неправилно паркирани автомобили.
Дори не е много важно кои от тези движения са били истински граждански (като "Град без наркотици") и кои са били вдъхновени от властите ("СтопХам" възникна като проект на прокремълското движение "Наши"). Важното е, че те се основават на фантазията за вигилантите - онези, които самоотвержено служат на общественото благо, реда и справедливостта и не се затормозяват с каквито и да било формалности.
А сега нека пренесем същия принцип, да речем, на геополитическо ниво. Държавата вижда за себе си някакъв проблем, чието решение изисква насилие или заплаха от насилие. Нейните собствени правоприлагащи институции по неизвестна причина не са в състояние да се справят с проблема. Със задачата се заема определена организация, която формално не е свързана с държавата, но се ползва с нейното съдействие или дори подкрепа. Всъщност това са вигилантите.
В очите на руските "турбопатриоти" насилие на вагнеровците може да е незаконно, но е легитимно: то е "в името на доброто и справедливостта", защото е "за нас". "Ние" не сме доволни световния ред, в който "не ни уважават", а законът, който "шерифът" предлага, "ние" смятаме за несправедлив. А "ние" чакаме отмъстител, който, без да зачита този закон, ще въдвори справедливост и ред, които ни устройват. "Ние" включваме "батман-сигнала". Той изглежда като огромен чук - вария.
Само че подобни конструкции убеждават, да си го кажем направо, не всички. Разполагаме с малко надеждни данни за отношението на руските маси към вагнеровците. В Z-сегмента на Telegram има ясно изразена група от поклонници. Някои от тях вероятно участват в маркетинговата кампания на Пригожин. Но има и такива, които очевидно пренасят върху тях фантазиите си за "геополитически отмъстители".
Междувременно набирането на нови "вигиланти" буксува. Според "Медиазона" вербовчиците на ЧВК "Вагнер" от няколко месеца обикалят за втори път колониите, от които миналата година са взели стотици затворници - и този път с много по-малък успех. "Целевата аудитория" вече е наясно, че в "оркестъра" е възможно да умреш не само в битка, но и заради най-малкото несъгласие с началниците. Още повече, че самите вербовчици "намекват за варията". И се оказва, че принципът "всичко за своите, но за врага - чук" не урежда дори онези, които са в затвора за убийства и изнасилвания.
Нещо изненадваща като допълнение
Класическият съветски филм "Чапаев" от 1934 г. е история за един вигилант. В началото на филма главният герой всъщност е полеви командир, който не се подчинява на никого и позволява на хората си да се държат както си искат - стига да се бият добре. Комисарят Фурманов постепенно го превъзпитава, така че към края Чапаев се превръща в съзнателен борец за революцията. Тоест той престава да бъде вигилант и се интегрира в институциите. Същото се случва и с героите в края на първия филм "Неуловимите отмъстители" (1966 г.). Американските вигиланти в уестърните обикновено просто се оттеглят в прерията в края на филма, оставайки същите, каквито са били в началото. Но соцреализмът не е можел да си позволи подобно нещо.
Превод Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}