27 декември 2003 година. 11.45 часа. Два поста в района на българската база "Индия" в иракския град Кербала сигнализират за явна заплаха от самоубийствен атентат с камион-бомба, движещ се с висока скорост към сградата.
Караулът и групата за бързо реагиране откриват стрелба. Въпреки че намиращите се в кабината терористи са ликвидирани, камионът продължава движението си. По-късно ще стане ясно, че ръцете на шофьора са завързани за волана, за да не може цистерната да спре. Секунди по-късно избухва мощна експлозия.
Всички снимки ВИЖТЕ ТУК>>>
Вероятно цистерната е била взривена дистанционно, като минута преди това базата е била обстреляна допълнително с минохвъргачен огън и ръчна противотанкова гранатохвъргачка.
"В един момент цялата канонада от всички видове оръжия, които бяха използвани до този момент изчезна. Стана гробна тишина. Все едно някой изсмука въздуха и след това последва взрив", разказва Силвия Здравкова, която е била деловодител в регистратурата на батальона. Жената оцелява по чудо. Разказва, че след това има още две мисии в Ирак и Афганистан, но винаги около тази дата спомените за преживения ужас се връщат, както и въпросът дали трагедията е можело да се предотврати.
"Не разполагахме с достатъчно добра разузнавателна информация. Там в тази обстановка всеки знае ти къде си. Много малко знаят тези, които са срещу теб къде са", допълва Здравкова.
В резултат на атаката и мощната ударна вълна се срутват оградната стена, както и почти всички стени от северната страна на "Индия".
След около 10 минути е извършен подобен атентат и в центъра на Кербала - непосредствено пред сградата на кметството и в близост до сградата на местната полиция. Петнадесет минути по-късно е извършен атентат и срещу Логистичната база на многонационалната бригада под полско командване.
Петима български военнослужещи губят живота си при атентата. Това е най-черният Стефановден в историята на България. Загиват 29-годишният майор Георги Качорин, 26-годишният старши лейтенант Николай Саръев и офицерски кандидати Иван Инджов (36), Антон Петров (26) и Свилен Киров (25). Още 64 български рейнджъри бяха ранени, от тях 27 - тежко.
"Аз бях в коридора. Взривната вълна първо ме тласна навътре, а след това ме върна обратно. Поне така го усетих. Нещо като засмукване се получи. Автоматът пречупи ръката ми на две. Една осколка попадна в областта на дясното ми око и го унищожи. И имах множество разкъсвания в областта на стомаха, тъй като бях прекалено близо до камиона бомба. Гръклянът ми беше прерязан от сънна до сънна артерия. Табелката с името и кръвната ми група беше в хранопровода. Извадих я, за да продължа да дишам", връща се към мига на кървавата атака Стефан Драганов, който е бил редник от базата "Кило" и е бил случайно в "Индия" в деня на нападението.
Драганов оцеля след дълго лечение във военната болница в Ландщул. По думите му в такива ситуации никой не е застрахован, дори и най-добрият.
"Обикновено се случва на тях, защото най-добрите взимат инициативата и са там, където е най-горещо. Както и в Кербала се случи - старши лейтенант Николай Саръев пое инициативата, като командир на група я управлява до последно и затова и пострада най-тежко и загина", добавя рейнджърът.
Майката на Антон Петров разказва, че за последно двамата са се чули на Бъдни вечер.
"Той се обади от кметството в Кербала да се чуем и да си пожелаем весели празници. Беше в добро настроение", спомня си Иванка Петрова.
Три дни по-късно русенката получава обаждане от командира на сина ѝ. "В 17.55 ч. ми се обади командирът на поделението, където Антон служеше - 68-ма бригада. В 18 часа вече пуснаха имената на загиналите. Днес спомените не избледняват. Те си вървят с нас. Аз имам чувството, че всичко все едно беше вчера, макар че вече са минали 20 години", добавя почернената майка.
И днес Иванка Петрова е категорична, че синът й и колегите му са станали жертвени агнеци, за да може България да влезе в НАТО и ЕС. А на въпроса "Струваше ли си жертвата?", Силвия Здравкова отговаря: "Заради загубата на нашите колеги ми се иска да кажа, да. От позицията на времето - не виждам".
Разследването
Терористичнат атака срещу база "Индия" повдигна редица въпроси и дискусии за сигурността на българските военни в Ирак, за тяхната подготовка, оборудване и въоръжение, за разузнавателната информация и комуникацията между компетентните служби и институции.
На съвещание за подготовката и осигуреността на българските военни контингенти извън страната на 8 януари 2004 г. президентът Георги Първанов поставя и въпросите кой е предложил и как е изпълнена схемата по осигуряването на базата "Индия", както и кой е преценил, че изградената система от инженерни съоръжения е достатъчно сигурна.
11 години по-късно бяха разсекретани документи, свързани с атентата. В доклад на 9-членната комисия, разследвала атаката в Кербала, е записано, че сигурността на базата е оценена на 85 процента, но са констатирани редица недостатъци.
Според документа, към 2003 г. България не е разполагала с щатно сформирани, окомплектовани и подготвени военни формирования за операции извън страната.
През декември с.г. българските бойци не са разполагали с достатъчно информация от разузнаването, не са били предприети мерки за засилване на сигурността във военния контингент, установени са слабости в координацията между военните щабове на българските и полските военнослужещи, непълно са били използвани техническите и физически сили, включително огневата система.
Непълна е оценката на обстановката около базата, подстъпите към нея и непълно изграждане на фортификационни съоръжения.
Броят на преградите и загражденията за затваряне на всички подстъпи към базата е бил недостатъчен. Констатирано е и непълноценно използване на инженерния взвод, наличната техника и свободния от бойни задачи личен състав за усъвършенстване на инженерното оборудване около базата.
Прави се извода, че в голяма степен тези пропуски са били и отговорност на българския командир подполковник Петко Маринов. След разглеждане на доклада обаче не се намира виновно поведение на никое длъжностно лице, на което да бъде вменена виновна отговорност.
България участва в операцията на Коалиционните сили за стабилизиране и възстановяване на Ирак от август 2003 г. до декември 2008 г.
За това време, при различни обстоятелства, включително и при инцидент с т.нар. приятелски огън, загинаха още осем български военни - офицерските кандидати Димитър Димитров, Владимир Пашов, Гърди Гърдев, Преслав Стоянов, Валентин Донев, Марин Милев, Цветан Камов и Паун Георгиев.
България е изгубила общо 13 бойци в Ирак.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}