12:54 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Ехото на оръжията отеква година след примирието в Карабах

Търговията и икономическите интереси могат да направят мирът траен, но отношенията между Армения и Азербайджан все още са студени

Снимка: AP/БТА

Ехото на оръжията отеква година след примирието в Карабах

18:28 | 9 ноември 2021 | Автор : Стоян Гогов 37 4922 Снимка: AP/БТА

Конфликтът в Нагорни Карабах приключи преди точно една година. Войната отне живота на хиляди души от двете страни, а значението й надхвърля отношенията между Армения и Азербайджан.

Войната за Карабах

Наследството на Сталин

Планинският регион Карабах е една от горещите конфликтни точки през последните десетилетия. Областта дълго време е част от арменското кралство, което определя етническия й характер, амбициите за контрола на граничната територия обаче са големи.

В началото на двайсетте години на миналия век за областта спорят Армения, Азербайджан и дори Грузия. Етническите и историческите претенции на кавказките страни се развиват на фона на гражданската война в Русия. Скоро обаче целият район става част от СССР.

Грузинецът Сталин не успява да начертае стабилни граници в Южен Кавказ

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Йосиф Сталин прокарва границите между кавказките републики през 1923 г. Населеният с арменци Карабах попада в територията на Азербайджан, като на областта е дадена автономия. Междувременно част от Азербайджан е отделена посредством коридор от арменска територия.

Тоталитарния режим потиска етническото напрежение в региона, но не успява да го неутрализира. Конфликтът в региона се възобновява с отслабването на СССР в края на 80-те години на миналия век.

След края на комунистическата държава, Нагорни Карабах обявява, че се отцепва от Азербайджан. Следва кървава война, продължила до 1994 година. Тя отнема живота на 30 000 души, а хиляди азербайджанци напускат домовете си.

В розово е оригиналната територия на арменската автономия в Карабах, а в Бяло са завзетите от Азербайджан през 1994 година територии

Снимка: Wikimedia

Статуквото в Кавказ остава непроменено дълги години. През това време Армения е все по обсебена от вътрешните си проблеми и отделя по-малко пари за въоръжение. Над 20 години Азербайджан подготвя армията си за реванш.

Първият конфликт, решен с дронове

Конфликтът между арменските и азербайджанските сили в малката и бедна провинция Карабах със сигурност вече се изучава от най-престижните военни училища в света. Причината е, че това е първата война, спечелена с дронове.

Азербайджанските сили водят войната изключително с безпилотници, контролирани дистанционно зад фронтовата линия. Така те нанасят значителни поражения на арменските сили. Унищожени са ПВО установки, радари, танкове и бронирани машини, общата стойност на които се равнява на стотици милиони долари, а може би надхвърля и 1 милиард долара.

Дронът Bayraktar TB2 реши изхода от конфликта

Снимка: Baykar

Израелският IAI Harop и турският Bayraktar TB2 са предпочитаното от Баку оръжие. Дроновете напълно сриват възможностите на силите на Карабах да се защитават ефективно.

Всичко това показва, че във войните на 21 век победата ще е все повече на страната на тези, които разполагат с безпилотни и дори роботизирани бойни средства. В общия случай това ще са богати държави.

В това отношение конфликта между Армения и Азербайджан в Карабах отново е показателен.

Арменските сили са по-зле въоръжените в конфликта

Снимка: AP/БТА

Баку разполага с големи находища на петрол и природен газ. За последните 10 години Азербейджан е отделил 24 милиарда долара за армията си. За същото време военните инвестиции на Армения само 4 милиарда долара.

Баку е и вторият най-голям клиент на военната промишленост на Израел. По думите на Илхам Алиев, само през 2016 година са направени военни покупки на стойност 4 милиарда долара от Тел Авив.

Турският дрон Bayraktar TB2 заема централно място в парада, посветен на победата на Азербайджан.

Примирието

Азербайджан превзема Шуши - втория най-голям град в Нагорни Карабах. Пътят до столицата на областта Степанакерт е само 11 километра, а той би паднал до дни.

Примирието между Азербайджан и Армения е сключено под натиска на президента на Русия Владимир Путин. Москва се ангажира да осигури миротворци, които да патрулират по границата и да пречат на ескалацията на конфликта. Броят им първоначално е 2 000, но скоро нараства пет пъти.

Путин е инициатор на сключеното преди година примирие

Снимка: AP/БТА

По силата на споразумението, от 9 ноември азербайджанската и арменската страна спират на окупираните от тях позиции, след което редица региони попадат под контрола на Баку.

Армения се ангажира да отстъпи три окръга - Лачин, Калбаджар и Агдам - които са извън контрола на Азербайджан от 1994 г.

Споразумението е ключово за оцеляването на арменската автономия в Нагорни Карабах, макар и да орязва териториите й. Руските сили патрулират и по Лачинския коридор - единствения останал път, свързващ Нагорни Карабах с Армения.

Илхам Алиев обявява победата в конфликта

Снимка: AP/БТА

Договорът се възприема по два напълно различни начина в Азербайджан и Армения.

В Баку стотици хиляди хора излизат по улиците да празнуват. Особено щастлива е общността на изселените през 1994 г. Ердоган участва в официалните чествания на победата.

В Ереван веднага започват протести, искащи оставката на премиера Пашинян. Той е обвиняван, че е отговорен за загубата коствала хиляди човешки животи и поставила под въпрос съществуването на арменската общност в Карабах.

Протест, искащ оставката на Пашинян след загубата на войната

Снимка: AP/БТА

След края на войната отношенията между Ереван и Баку остават все така студени.

Спорният военен музей

В началото на годината Азербайджан откри музей в чест на победата си в Нагорни Карабах. Централно място в експозицията заемат оръжия, брони и превозни средства, пленени от арменските сили. Наред с това в музея са показани манекени на арменски бойци в гротескни пози и форми.

"Много страни имат военни музеи, отдаващи почит на воюващите и честващи победата. В Азербайджан обаче виждаме тематичен парк на етническата омраза", пише Радио Свободна Европа.

Изложбата дехуманизира арменските войници

Снимка: President.az

От снимките става ясно, че арменските войници са изобразени с криви лица и големи носове, а дехуманизацията на противника е достигнала до карикатурни размери. По време на откриването музеят е бил посетен от множество деца и ученици.

"Бях шокиран, но не мога да кажа, че бях наистина изненадан. Антиарменската реторика на Баку не се е променила от войната насам. От по-широка гледна точка, смятам, че показаното е неуважително към загубените животи дори от азербайджанска страна. Антиарменската реторика на Алиев е един от аргументите му за оставане във властта", споделя азербайджанският журналист Арзу Гейбула.

Журналистът припомня, че Алиев от години прави антиарменски изявления.

"Нашият основен враг е арменското лоби. Като държава Армения няма никаква стойност. Това всъщност е колония, аванпост, управляван от чужбина. Територия, изкуствено създадена върху древни азербайджански земи", заяви Илхам Алиев през 2012 година.

Именно Алиев открива музея, за който Армения твърди, че представлява "публично унижение" спрямо жертвите в конфликта.

Азербайджан обаче отхвърля обвиненията, заявявайки, че има право да "увековечи" победата си. Въпреки това Баку премахва манекените на арменските войници.

Ехото на оръжията

Година след края на конфликта в Нагорни Карабах ехото на оръжията продължава да отеква.

В края на октомври Армения повдигна иск пред Международен съд на ООН. В него Ереван призовава международната общност да защити арменците от азербайджанско преследване и обвинява Баку в подбуждане на омраза срещу арменския народ.

Хиляди арменци напускат домовете си в Карабах

Снимка: AP/БТА

Азербайджан от своя страна също повдигна иск пред ООН. В него Баку обвинява Армения в "кампания за етническо прочистване, продължила десетилетия".

"Ереван е поставил мини, за да тероризира и да попречи на азербайджанците да се преместят в териториите, които Армения окупираше в продължение на десетилетия", твърдят от Азербайджан.

Само ден преди годишнината агенция ТАСС съобщава за един убит и трима ранени при стрелба, открита от азербайджанските сили по установената граница в Карабах.

Въпреки спорадичните престрелки, мирът се крепи от близо 10 000 руски войници, патрулиращи между арменските и азерските сили.

През октомври Москва достави 10 тона хуманитарна помощ в столицата на Нагорни Карабах - Степанакерт. Градът все още се възстановява от последствията на конфликта.

Година след примирието, министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар призова Армения да сложи край на "враждебността", подчертавайки, че бъдещето в региона не може да се гради на "гняв и омраза".

Колона на руската миротворна мисия в Карабах

Снимка: БТА/AP

Отбелязвайки годишнината от войната в Карабах, Акар подчертва, че "победата на героичната азербайджанска армия е постигната не само след 44 дни борба, но и в резултат на 30 години упоритост, вяра и решителност".

"Това не е само победа, спечелена срещу Армения. Тази победа беше и най-добрият отговор на онези, които си затваряха очите за несправедливостта и беззаконието и мълчаха години наред", допълва Акар.

От търговия към мир

Според някои анализатори възможността за помирение между двата народа може би се е появила хоризонта.

Ереван и Баку водят преговори по организирането на съвместна среща между премиера на Армения Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев. Това засилва надеждата, че може би двете страни ще постигнат известен напредък по отношение на мира.

Най-големият привърженик на тази среща на върха почина съвсем скоро, пише "Ал Джазира". Роденият в Азербайджан етнически арменец Георги Ванян е най-известният активист, призоваващ за помирение между двата народа. Призивите му за етнически мир са насочени както към политиците, така и към обикновените хора. През 2002 година той основава Кавказки център за мирни инициативи.

Георги Ванян е един от малкото пацифисти в района. Оценката за дейността му обаче не е еднозначна

Снимка: YouTube/Daha Yaxşı

"Ако обикновените арменци и азербайджанци се срещнат, то фалита на военно-патриотичната машина и глупостта на разделението ще станат явни", твърди Ванян.

След като организира азербайджански филмов фестивал в Ереван, подкрепен от западните посолства, Ванян става обект на вербални и физически атаки. Хората около него са поставени под наблюдение, а обществото го възприема за "родоотстъпник на чужда хранилка". Причина за това е редовното отразяване на дейността на Ванян от азербайджански медии.

Евентуалната срещата между Пашинян и Алиев би изпълнила предписаната от активиста първа стъпка към помирението. Причините за това обаче ще са много по-прозаични от "утопичните мечти" на Ванян.

Победата на Баку в конфликта позволи на Азербайджан да диктува условията в примирието.

След победата на Азербайджан Илхам Алиев и Реджеп Ердоган обещават да построят "един нов Карабах"

Снимка: AP/БТА

"Всички икономически и транспортни връзки в района да бъдат отблокирани. Република Армения да гарантира сигурността на транспортните връзки между западните райони на Република Азербайджан и Нахчиванската автономна република, за да се осигури безпрепятствено движение на хора, превозни средства и товари в двете посоки. Службата за гранична охрана на Руската федерална служба за сигурност отговаря за надзора върху транспортните връзки", пише в деветата точка на подписания договор.

Според него между страните ще бъдат изградени нови транспортни връзки за свързване на Нахчиванската автономна област и западните райони на Азербайджан.

Именно разблокирането на Нахчиван е една от целите на предприетата преди повее от година азербайджанска офанзива в Карабах.

Икономическите ползи за Азербайджан биха били огромни. На практика страната ще се свърже със своята територия. Чрез нея ще има директна връзка между Баку и Анкара.

Прекият коридор между Турция и Азербайджан би увеличил не само търговията между двете страни, но може да предостави и маршрут за бъдещ газопровод от Баку към Европа. Ползите от изграждането му се оценяват в милиарди.

Възстановяването на относително малки железопътни участъци в Армения и Азербайджан би направило много по-жизнеспособен 7200-километровия Международен транспортен коридор Север-Юг - проектиран железопътен маршрут, простиращ се от Финландия, през Русия и Персийския залив, до Индия. Това би стимулирало икономиките на ЕС, Индия, Русия и дори Китай.

Повторното отваряне на затворени железопътни линии би имало и полза за околната среда, тъй трафика на тежки камиони по пътищата в Южен Кавказ ще намалее, пишат от Карнеги Европа.

За Армения идеята за азербайджански коридор е "анатема, тъй като предполага загуба на политически контрол върху трасето, влошено от историческата претенция на Илхам Алиев към арменската територия.

Резултатът от конфликта може да гарантира създаването на нов газопровод от Азербайджан към Турция

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Логиката на "коридора" трябва да се разбере. Първо, ние [Армения] заявихме, че не може да има "суверенен коридор". "Суверенен коридор" не може да съществува на територията на Армения. "Коридори" или пътища, пътища, съществуващи в Армения, могат да бъдат отворени. Азербайджанците или Турция ще могат да използват пътищата, такъв вариант е възможен. Но тези пътища ще бъдат под контрола на суверенната територия на Армения", заяви преди месец Армен Григорян, секретар на Съвета за сигурност на Армения.

Изказването показва, че Армения все пак е готова да прекрати блокадата на Нахчиван, позволявайки връзката между Турция и Азербайджан. Според анализаторите Армения може да спечели от търговията между двете страни, включително и със такси.

Финансовите изгоди от свързването на Азербайджан с Турция засягат множество страни от Европа и Азия. Ползите обаче могат да са за всички и именно те са двигателят, който може да направи помирението между Баку и Ереван реалност.

ИЗБРАНО