International Journal of Molecular Sciences е списанието, което публикува научния труд на мултидисциплинарен екип от лекари от УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". Онкологът д-р Георги Димитров и урологът доц. д-р Еленко Попов са водещите автори на статията в едно от най-престижните списания в областта на Биохимията и Молекулярната Биология. Статията им е резултат от широк обзорен анализ върху един от основните проблеми в съвременната урология и онкология - рака на простатната жлеза. В нея подробно се описват кои генетични белези в биологията на онкологичното заболяване дават най-добър терапевтичен отговор при приложението на една от най-съвременните групи системно прицелно лечение за напреднал карцином на простатната жлеза. Фокусът е върху пациенти с налични мутации на BRCA гена, както и някои други от същата група. Терапията е изключително иновативна като първите публикации за приложението й са едва от последните 2 години. С нея се адресират карциноми в най-напреднал стадий, при които хормоналната терапия не дава резултат. У нас иновативното лекарство се реимбурсира без значение от BRCA мутационния статус.

Приносът на българският екип е, че успяват да разкодират кои точно мутации в кои гени дават най-добър отговор към конкретното лечение и кои остават резистентни към него или имат незадоволителен терапевтичен отговор.

Статията е пример за мултидисциплинарно сътрудничество, което е ключово за лечебния успех на злокачествените заболявания. Публикацията следва основната насока в областта на урологията и в съвременната медицина като цяло - персонализираната диагностика и терапия - изучаване на индивидуалните характеристики на всеки пациент и неговото заболяване, с цел максимално оптимизиране на лечението.

"Приложението на модерните методите на молекулярната медицина позволява разработването на туморни биомаркери за скрининг, диагностика, оценка на риска, оптимизиране на лечението и проследяване на отговора от терапията при рак на простатната жлеза. Тази наука позволява и добиването на все по-дълбоко разбиране за биологията и механизмите на развитие на карцинома на простатната жлеза, което дава възможности за разработване на все по-нови форми на лечение", коментира доц. д-р Еленко Попов.

Д-р Георги Димитров е категоричен, че всички звена по пътя на лечението на едно злокачествено урологично заболяване, а имено: диагностиката, хирургията, терапията (химио- и лъчетерапия), образната диагностика и генетичните изследвания във високо специализирана лаборатория по молекулярна биология трябва да се случват в едно болнично заведение, "вместо пациентите да се разкарват от болница в болница". Тази съвременна тенденция, която облекчава болните и техните близки, са и от огромна важност за цялостния процес на лечение, преноса на данни между отделните звена, качеството на всяка отделна услуга, своевременната реакция и планиране на всеки отделен етап и най-важното - спестява време и личен ресурс на пациента.

За карцинома на простатата

Ракът на простатата е злокачествен тумор, който се развива в простатната жлеза на мъжките полови органи. Като честота този карцином е на второ място в България след рака на белия дроб при мъжете - около 3000 диагностицирани годишно. Най-често от рак на простатната жлеза боледуват мъже над 60 години, но не са изключение и по-ранните прояви на болестта, когато тя протича и по-агресивно. Този тип карцином е сред основните причини за смърт при мъжете.

Лечението на рака на простатата може да включва наблюдение ("активно наблюдение" или "изчакване"), хирургия, радиотерапия, хормонална терапия, химиотерапия или имунотерапия, в зависимост от стадия, характеристиките на рака и здравословното състояние на пациента.

За прогнозата са важни стадия на болестта, типа на лечението, но най-вече реакцията на пациента към лечението.

Генетична връзка между рака на простатата и този на млечната жлеза

Съществува генетична връзка между карцинома на простатната жлеза и рака на млечната жлеза. Мъже, чиито майки/сестри са били диагностицирани с рак на гърдата са по-склонни да се разболеят от рак на простатата при наличие на определени генетични мутации. И съответно жени, чиито братя/бащи са имали рак на простатата има по-голяма вероятност да се разболеят от рак на гърдата.