Антоний Тодоров пред Dir.bg: Има проблем с въпроса "Кой победи на изборите?"
БСП ще има промени заради заиграването с националистическите и евроскептични теми, а Бойко Борисов си върна партията, но не може да предотврати електоралния спад
Европейските избори не успяха да променят политическата конфигурация у нас. Водещите партии ГЕРБ и БСП имат своите проблеми и изглежда никой на политическата сцена не иска предсрочен вот.
На европейско равнище се очакваше крайно-дясно цунами, но то не се състоя. Най-стряскащ е пробивът на Марин Льо Пен във Франция. В резултат се очаква фрагментиране на ЕП и затруднения при формиране на новото мнозинство.
Кой спечели и загуби на тези избори - и в България, и в Европа? Какъв е тътенът на резултатите? Отговорите на тези и други въпроси дава политологът Антоний Тодоров в интервю за Dir.bg.
- Как ще коментирате политическата ситуация след изборите? Лидерът на БСП Корнелия Нинова подаде оставка, Цветан Цветанов е отстранен от ръководните постове в ГЕРБ, а ДПС намаляване на ДДС за хляба, лекарства, книги и държавна помощ за таксите в детските градини.
- В някакъв смисъл това показва, че има проблем с въпроса: кой победи на изборите. Очакването беше, при това не само като основна линия на БСП, че ще има разместване в подреждането на партиите, че на тези избори ГЕРБ няма да излязат на първо място и с това ще се създадат условия за предсрочни избори. Това не се случи, в политическата конфигурация нещата останаха така, както бяха.
Но това предизвика оставката на Корнелия Нинова и вероятно това ще се развие като остра конфронтация в самата БСП, макар БСП да получи един мандат в повече отпреди, както и увеличи малко гласовете си спрямо предишните европейски избори преди 5 години.
ГЕРБ, макар формално да излязоха победители и отново първи, не промениха броя на евродепутатите си и изживяват последиците от кризата, свързана с "Апартаментгейт". Сякаш Бойко Борисов "си върна" партията с оставката на Цветан Цветанов, но тепърва ще видим какви ще са реалните последици от това.
ДПС също имат един евродепутат по-малко, но активизирането на Делян Пеевски, избран, но отказал се от мандат в европарламента, вероятно също е изява на кризисен ПР. Неговите предложение могат да бъдат също така и заявка за нови партньорства в националния парламент, защо не и с БСП. Или пък с ГЕРБ, макар да е ясно, че засега никой не би се осмелил на пряка коалиция с движението.
"Демократична България" спечелиха един мандат, но "на ръба". Съвсем не е ясно, че това ще бъде една трайна тенденция, защото е възможно просто да са достигнали електоралния си таван. Но имат основания да се радват, защото много от предизборните сондажи не им даваха шанс.
Да се радват могат и във ВМРО - двата мандата само от тази партия, докато в предишния европарламент бяха също два, но в тогавашната коалиция с Николай Бареков. Това, последното, днес ВМРО като че ли е позабравила и не го изтъква публично.
Накратко: няма нищо особено ново в политическата конфигурация. Промяната се отлага вероятно за местните избори през есента, които очаквам, поради това, да бъдат по-ожесточени като кампания. Още повече, че там залозите са и по-големи.
- А очаквате ли трусове и в другите партии? Какво ще е бъдещето, примерно, на малката коалиция?
- Трусовете в партиите започнаха, вече стана дума за БСП и ГЕРБ. Най-същественият резултат, обаче, е разклащането на коалицията на "Обединени патриоти". Остротата, с която в кампанията, но и след края на изборите, се отнасяха един към друг лидерите на "Атака" и ВМРО, надхвърли обичайното, така че можем да очакваме криза в техните отношения. Но всъщност не вярвам, че малката коалиция ще се разпадне, защото без нея и при предсрочни избори, нито едно от трите партии самостоятелно няма особен шанс, дори ВМРО. Добрият й резултат е на евроизборите, които обичайно мобилизират евроскептичната публика, и не само в България. Но този процент от действителните гласове е много вероятно да не се реализира на едни национални парламентарни избори.
Ако пък коалицията се върне във формата отпреди, между ВМРО и НФСБ на Валери Симеонов, тогава за правителственото мнозинство ще е нужен допълнителен партньор. Това би могла да бъде "Воля" на Веселин Марешки. Но дали от ВМРО и НФСБ ще му простят съюза с партията на Марин Льо Пен? Трудно е да се предположи, но засега залагам по-скоро на това, че "Обединени патриоти" ще намерят публично извинение за запазването на коалицията си, за да избегнат предсрочни избори.
- Кое изигра лоша шега на БСП на тези избори и ще съумее ли Столетницата да се стабилизира?
- Най-критичното в позицията на БСП в хода на кампанията беше, според мен, опитът й да заиграе с националистически и евроскептични теми. Партията от дълго време отстояваше проевропейски позиции, но поне от година реши да се сближи много повече с позициите на евроскептика Виктор Орбан в Унгария, отколкото с позициите на мнозинството от социалистическите партии. Това се прояви в откритата конфронтация с лидера на ПЕС Сергей Станишев и беше демобилизиращо за избирателите на социалистите, които и без това трудно се мобилизират на европейски избори.
В БСП предстоят промени, видим е конфликтът между две визии за развитието на партията. Трудно ми е да прогнозирам неговия завършек. Но е сигурно, че ще има развръзка до началото на лятото, защото след това наближават местните избори. Ако БСП не успее да покаже на обществото стабилност в навечерието на тези избори, страхувам се, че ще понесе сериозен удар и ще загуби значителни позиции в местната власт. И ако загубата не бъде толкова драматична, то може да е заради относителното отслабване на ГЕРБ, а не по друга причина.
- Не е ли опасно отстраняването на Цветанов от всички ръководни постове и няма ли това пък да изиграе лоша шега на ГЕРБ за местните избори?
- Мисля, че донякъде в ГЕРБ преодоляха убедеността си, че цялата организация всъщност се крепи на Цветан Цветанов. Това всъщност беше именно така. Но оставката му, отстраняването му от ресурсите за влияние в самата организация, позволи на мнозина в ГЕРБ буквално да се еманципират от него. Да демонстрират, че ако трябва публично да избират между него и Бойко Борисов, ще изберат втория. Това вероятно е горчиво откритие за вече бившия номер две в ГЕРБ, но той самият има основна роля в тази ситуация. Защото всички предишни оставки и напускания на известни фигури в ГЕРБ (например на бившия министър Мирослав Найденов) не доведоха до създаването на алтернативна партия. ГЕРБ наистина е партия на Борисов и ако той се оттегли, може да последва съдбата на НДСВ след оттеглянето на Симеон Сакскобургготски.
Въпросът е дали организациите по места ще демонстрират лоялност към Цветанов или бързо ще се върнат към Борисов. Като наблюдавам доминиращата атмосфера в ГЕРБ, смятам второто за много по-вероятно. Но оттеглянето на Цветанов също така вероятно ще се отрази на начина, по който организациите на ГЕРБ по места действат на изборите. Ще припомня, че преди по-малко от година самият Цветанов намираше начин да се похвали, че е привлякъл към ГЕРБ кметове на БСП в Благоевградска област. Вероятно без него тази практика ще бъде по-трудна и ГЕРБ ще трябва да разчита на друго, за да печели местни избори.
- Затворена ли е темата за предсрочни избори?
- Много сондажи на общественото мнение показват, че публиката не е склонна към предсрочни избори, въпреки че е нарастващо критична към управлението. Темата за "политическата стабилност" за момента надделява. Във всеки случай, след изборите за ЕП вече е трудно да се искат предсрочни избори на основанието, че са се променили политическите предпочитания на избирателите. Пък и основната опозиционна партия - БСП, е в трудно вътрешно положение и едва ли то ще може да бъде преодоляно с предсрочни избори.
Най-важното е, че изглежда никой на политическата сцена сега не иска предсрочни избори. ГЕРБ, защото нямат основание да предполагат, че ще могат да изиграят същата роля като през 2017 г., т.е. да предотвратят един по-сериозен електорален спад. БСП, защото е във вътрешен конфликт и видимо отслабена. ДПС, защото нямат причина да смятат, че бъдещи избори ще променят радикално картината, в смисъл - ще оставят "патриотите" извън парламента. "Обединените патриоти" още по-малко искат предсрочен вот, защото са разделени, а разделени могат да останат поотделно извън парламента. "Воля" показа много ниски резултати на евроизборите, затова и няма никаква причина да се надява на по-добри тази година.
- Как бихте коментирали изборите в мащаб Европа, какво се случва и как ще се промени тя след този вот?
- Европейските избори обичайно и парадоксално мобилизират в много по-голяма степен партиите, които са остро критични към ЕС, общо наричани евроскептични. На сегашните избори повечето наблюдатели смятаха, че главният залог ще е размерът на евроскептичните партии в новия европарламент и рискът те да могат да блокират или значително да затруднят работата на европейските институции чрез обструкции или дори чрез пряко влияние върху европейските политики. Очакваше се крайно-дясно цунами, но то не се състоя.
В няколко европейски държави демократичните общности се мобилизираха срещу екстремистите: социалдемократите в Нидерландия, сред поредица от загубени избори, се оказаха първи, а двете крайно-десни партии показаха по-нисък от очаквания резултат. Крайнодясната Датска народна партия бележи съкрушителна загуба. Националистическата партия "Финландците" остана 5-а.
Но антиекстремистката мобилизация не успя да спре или ограничи влиянието на ултранационалистите в повечето страни на Европа. Най-емблематичен е случаят в Австрия, където след скандала за връзките й с руски олигарси и оставката на лидера, "Партията на свободата" се класира все пак 3-та. Крайнодясната "Алтернатива за Германия" загуби поне 2% спрямо 2014, но остана 4-та. В Испания новата крайнодясна партия "Вокс" спечели 3 места в европарламента.
Най-стряскащ е пробивът на крайнодесните във Франция - партията на Марин Льо Пен "Национален сбор" излезе на първо място, преди партията на президента Емануел Макрон. В Италия националпопулитската "Северната лига" на Матео Салвини излезе първа, преди социалдемократите и популистите от "Пет звезди".
Резултатът не е много еднозначен, но най-вече ще се затрудни новото мнозинство в Европейския парламент. То вече няма да може да бъде изключително на ЕНП и ПЕС, а ще трябва да включи най-малкото още либералите и зелените. Впрочем зелените започват да се очертават в някои страни като видима и силна лявоцентристка алтернатива.