Антибиотична резистентност – това ли ще е новата пандемия след COVID?

Бактериите - това, което не ги убива, ги прави по-силни

Снимка: iStock by Getty Images

Антибиотична резистентност – това ли ще е новата пандемия след COVID?

Бактериите - това, което не ги убива, ги прави по-силни

16:37 | 2 февруари 2022 | Автор : Анелия Николова 61 7767 Снимка: iStock by Getty Images

Спомняте ли си началото на пандемията? Докато България беше затворена в локдаун, телевизорите ни брояха стотиците жертви на вируса. Докато Китай ни се струваше твърде далеч, за да се тревожим, то смъртните случаи в Ломбардия ни хвърлиха в паника. 600-700-800 души дневно си отиваха от този свят в страната с най-висока антибиотична резистентност в Европа. За първите четири месеца от съобщаването на първия случай в Ухан, в целия свят загиват около 200 000 души, от които близо 30 000 са само в Италия.

Здравето ни

Дали това е случайност?

Китай, Кувейт и САЩ са трите страни с най-високо ниво на антимикробна резистентност. В Европа тази тревожна класация се води от Италия. Но италианците не са нацията, която най-много използва антибиотично лечение. Кипър, например, е държавата с най-много употреба на антибактериални средства на глава от населението. Тогава къде е проблемът? Вероятно отговорът е мултифакторен, но едно е сигурно - правилната употреба на антибиотици е от ключово значение за резистентността на тази група патогени.

Начало с много неизвестни

В началото на COVID пандемията не се знаеше почти нищо за вирусния патоген. Първият регистриран смъртен случай в Ухан беше на мъж с пневмония от неизяснен произход. Сигналът за тревога е подаден. Няколко месеца по-късно вирусът е изолиран и геномът му е разчетен. Още никой не знае какво предстои. Науката преживява квантов скок и цялата й мощ се концентрира в имунологията и механизма на действие на вируса. Започват да се търсят терапевтични и превантивни решения. Световни лаборатории адаптират познатите от години РНК и други био-технологии и впрягат цялата си творческа мощ в намирането на решения, които да снижат максимално тежките ефекти на вируса.

Между модерната наука и болничното легло обаче остава редовият лекар, който се бори неговият пациент да излезе жив от отделението. Специфични лекарства срещу вируса на COVID няма. Няма и срещу повечето вируси. И до днес това, което се прави в ковид звената е: респираторна поддръжка, подпомагане на кръвообращението и пречистване на кръвта, контрол на бъбречната функция и съпътстващите заболявания на отделния пациент, имунотерапия и... антибиотично лечение. Върху вирусните пневмонии с продължителна давност, особено онези, довели пациента до хоспитализация, почти винаги има наслагана бактериална инфекция. И антибиотичното лечение е повече от уместно. В останалите случаи такова трябва да се прилага при потвърдителни данни за наличието на колония от патогенни бактерии или рязка промяна в състоянието и тежестта на симптомите на болния.

Имунната система - самотния воин срещу вирусите

В организма на всеки живеят милиарди бактерии. Ние сме колонизирани от тях и без тяхно участие животът ни би бил немислим. "Добрите" бактерии в телата ни са отговорни за процеси като преработване на атмосферния азот (80% от въздуха), разграждането на храната, регулацията на хормони, усвояването на витамини и минерали, елиминацията на токсини и дори имат отношение към психичното ни здраве. Важна тяхна функция е също изграждането на имунен отговор и нормалното функциониране на имунната система.

Имунната ни система е продукт на множество още свързани помежду си процеси. Едно от условията за здрава имунна система е състояние, наречено нормобиоза - здравословното съотношение между полезни и вредни бактерии. Когато това съотношение се наруши в полза на вредните бактерии, се получава дисбиоза, която се проявява с различна симптоматика - често неглижирана от нас, но достатъчна предпоставка за компрометиране на имунната ни система и възможност на болестотворни микроорганизми, каквито са вирусите, бактериите, гъбичките и спорите, да ни разболеят.

Вирусите, според британския Нобелов лауреат Питър Медауър е "лоша вест, увита в протеин". Вирусът няма автономен живот, няма механизъм за придвижване, не се храни и не диша. Практически погледнато той е инертен и безжизнен, докато не попадне в жива клетка. Тогава животът в него се събужда и той започва ожесточено да се размножава - това е единственото, което може и което прави до смъртта си.

Вирусите са толкова малки, че една част от тях инфектират само бактериални клетки, без да имат ефект върху човека. Но когато попаднат в човешки клетки, те ги заразяват. Заразената клетка издава сигнал за тревога и тези, които се отзовават на спешния апел са клетките на имунната система, които са разнообразни и с различни функции. Едни от тях "разчитат" генетичната структура на заразоносителя, други изработват специфични антитела срещу него, трети се борят за унищожението на заразените клетка като ги изяждат, а четвърти спомагат за елиминацията им от организма.

Борбата между имунните клетки и бързо размножаващите се патогени е толкова интензивна, че често на бойното поле става истински горещо. Температурата освен индикатор за възпаление е и показател, че определен вид имунни клетки - интерферони - са започнали интензивно да се размножават, за да могат преимуществено да неутрализират вирусите, които пък на висока температура забавят темпа си на делене и възпроизвеждане. Затова при вирусни инфекции температурата е помощно средство и не бива да се сваля, когато не е застрашаващо висока.

Във войната с вируса основният илач е имунната система. В хода на инфекцията падат в жертва много полезни бактерии и не рядко, ако имунните клетки не се справят с вирусните, върху най-засегнатите от болестта органи, започват да манифестират преимущественото количество вредни бактерии. Тази вторична бактериална инфекция на фона на вирусната трябва да се лекува с антибиотик, защото имунната система няма капацитета да се справи.

Антибиотикът не е снайперист. Той мята бомби.

Помага ли антибиотикът на имунната система в борбата й с патогените? Краткият отговор е не! Антибиотикът спасява живота ни като автономен боец, но не е снайперист, а мята бомби. Ефектът му върху бактериите е такъв, че освен болестотворните, той поразява и полезните. Изследванията за чувствителност на бактериалния щам срещу даден антибиотик показва доколко успешна ще е атаката срещу бактерията със специфичен медикамент, но болестотворната бактерия има свои защитни механизми, чрез които отвръща на удара. Тази неподатливост срещу атаката на антибиотика се нарича антимикробна резистентност.

Резистентността - борба за оцеляване

Когато бактерията срещне антибиотика, тя започва да се държи като малко дете, което трябва да бъде натъпкано с пюре, от което му се гади: стиска уста или изплюва съдържимото. Но също така бактерията може да създаде специфични ензими, които да разградят антибиотика или да измени процеси в клетката си така, че да избегне ефекта на лекарството. Антибиотичното лечение е добър тренировъчен лагер за оцеляване на онези бактерии, които не паднат жертви. Придобитата резистентност се отразява като промяна в ДНК структурата им и последващото им размножаване създава поколение от резистентни бактерии.

Какво общо има това с Ломбардия?

С възрастта имунната система постепенно отслабва. Честото излагане на антибиотици тренира бактериите да оцеляват като ги прави резистентни. Резистентните бактерии са преносими между хората. Ниските дози антибиотици, приемани за кратко време, е най-добрата тренировъчна програма за резистентност. Високите дози, приемани дълго време, увреждат бактериалната микрофлора и занижават имунитета.

Ако се върнем на историята в Ломбардия (и моята хипотеза за високата смъртност по времето на Първата вълна), най-логичният сценарий е това, което се случи: висока национална антибиотична резистентност - възрастно население - занижен имунитет - вирусна инфекция - бактериално наслагване - резистентни на антибиотик бактерии - неефективност на терапията - смърт.

Какво общо има това с България?

До преди пандемията България беше на едно от последните места в света по антибиотична резистентност. След COVID тези стойности тепърва ще се преизчисляват. У нас голяма част от симптомните носители на SARS-CoV-2 инфекцията са лекувани в ранните етапи на болестта ПРЕВАНТИВНО с повече от един антибиотик без потвърждение за бактериална инфекция. В педиатричната възраст, когато децата най-често боледуват от вирусни инфекции, повечето терапевтични линии също включват ПРЕВАНТИВНО антибиотик.

Антибиотикът не е превенция! Той е специфично лечение при доказана нужда, в терапевтична доза, предписана от специалист.

Превенция е ограничаване на достъпа до микропатогени чрез лична хигиена и внимателно приготвяне на чиста и добре обработена термично храна, максимална изолация при боледуване и навременна компетентна медицинска помощ при съмнение за бактериална инфекция, защото антибиотичната резистентност не се лекува!

Само бъдещето ще покаже дали излизайки от тази пандемия няма да влезем в друга, в която бодилът на розата ще има потенциала на смъртоносно оръжие.

ИЗБРАНО