Антъни Робинсън е бил редактор на FT East Europe през първите 8 години от постсъветския преход, пътувал из цяла Източна и Централна Европа и бившия Съветски съюз. Участва в консултативния съвет на Организацията на паричните и финансовите институции в Лондон (OMFIF), член на Кралския институт по международни отношения (Chatham House), член на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ).

Разговаряме с него на конференцията The Next Bulgarian Web, организирана от Dir.bg и Innovation Starter: 

- Кои са съвременните предизвикателства пред журналистиката? Наистина ли бъдещето на професията е само и единствено дигитално?
- Когато говорим за дигитализация, ние имаме предвид техническите средства, чрез които достигаме, обработваме и разпространяваме дадена информация. Аз се интересувам повече от процеса на създаване на новини и съдържание.

Според мен начинът, по който журналистите търсят, проучват и пишат новини и истории, не се е променил. Всъщност ако сме абсолютно точни, правилата, по които това се прави в онлайн медиите, не са по-различни от тези в телевизията, радиото, печата. Промени се начинът, по който новинарското съдържание се разпространява.  

Антъни Робинсън

Снимка: Павлин Даскалов / Dir.bg

- Как да се справим с фалшивите новини и дезинформацията, без да подценяваме предимствата на дигиталните медии?
- При откриването на конференцията по случай 20-ата годишнина на Dir.bg, българският президент Румен Радев говори не само за заплахата, която фалшивите новини и дезинформацията представляват, но и за превръщането им в оръжие. И беше прав, информацията се превърна в ново средство при военни действия. И за мен най-трагичното е именно това, че информацията толкова лесно се превърна в оръжие с много приложения.

Да, има много начини да се противопоставим, но всичко зависи от начина, по който хората възприемат, преглъщат фалшивите новини, когато тя е безплатна. В този случай те често не се замислят дали новината е истинска или манипулирана, дали е проверена чрез повече от два източника. Това не може да се промени: всеки може да напише имейл, да публикува в Туитър или във Фейсбук. Това е и причината да има такова силно "новинарско замърсяване", и толкова малко смисъл в света днес. Работата на журналистите е да намерят и да пишат за смислените неща, да обяснят същността им, без да подлудяват хората. Те трябва да обяснят сложната природа на света ни, така че читателите да я разберат, без да създават хаос. 

- Вие сте отразявали прехода на бившите социалистически държави към пазарна икономика? 30 години по-късно, кое беше разковничето към тяхната успешна трансформация?
- Съветският съюз се разпадна отвътре навън преди 30 години. За съжаление икономиките, организирани по съветския планов модел, се оказа, че могат да произвеждат много оръжия, танкове, но не и стоки от ежедневието като обувки и дрехи, автомобили - нещо, в което пазарните икономики са добри. Вероятно родителите Ви помнят колко са били отчаяни от ограничената перспектива на социалистическата действителност. Близо десет години след края на СССР хората се бориха за работа, за насъщния си. Но постепенно, с присъединяването към Европейския съюз и навлизането на чуждестранни инвеститори, предприемачеството се разви и обикновените българи и румънци започнаха да развиват собствен бизнес. Всъщност предприемачите подпомогнаха развитието на просперираща икономика и привлякоха чужди инвеститори. Но независимо че започнахте този процес много скромно, а и интеграцията в световната икономика е дълъг процес, България се справя много добре. Дали общественото благо е разпределено равномерно и какви са регулациите на икономическите процеси, не мога да коментирам, защото не живея тук.

Интервю на Мая Цанева