Филип Славкович е регионален директор "Разпространение" на Дойче веле и бивш ръководител на Академията за журналисти за региона на Балканите.

Разговаряме с него на конференцията The Next Bulgarian Web, организирана от Dir.bg и Innovation Starter:

- Кои са съвременните предизвикателства пред журналистиката в дигиталната ера?
- Според мен самата технологична революция е предизвикателство, но в положителна посока. Разбира се, срещаме много трудности, но новите софтуерни решения, инструменти, ни позволяват да създаваме повече и по-качествено съдържание.

Времето на объркване, когато дигиталните технологии ни служиха само за обработка на информация, и за достигане на нова аудитория, отминава. Вече имаме възможността не само да създаваме по-добро съдържание, но и да взаимодействаме по-активно с читателите. Според мен фалшивите новини и дезинформацията, злоупотребата с данни от Фейсбук например, не са толкова проблеми на медиите, колкото на обществото като цяло. Да, модерните технологии позволяват по-лесно да се злоупотребява с информация, но фалшиви новини е имало и преди. Затова, според мен, това е повече проблем на регулацията и правораздаването. Дигитализацията създаде повече възможности за медиите. Например, ако си българин, който се е преместил в Германия заради по-добра работа и живот, чрез онлайн медиите можеш да следиш какво се случва дори и в малко, отдалечено градче или село тук, да общуваш със семейството си ежедневно.

Филип Славкович

Снимка: Павлин Даскалов / Dir.bg

- Дойче веле е медия институция. Как Вашата медия и академия подпомага развитието на дигитални умения на журналистите на пазарите, в които работите?
- Дойче веле е обществена медия и подкрепя демокрацията по света. Със своите образователни проекти тя подпомага младите журналисти от Балканите, като в момента фокусът е върху развитието на медийната и информационната и дигитална грамотност. Работим с медии, които се управляват от млади хора и създават съдържание за тях.

Като медия ние се развиваме постоянно, като прилагаме способите на традиционната журналистика, и се адаптираме към новите технологии, за да бъдем по-гъвкави. Стремим се да предаваме информация от повече места по света, но това струва скъпо. Затова обучаваме нашите репортери да снимат, да монтират, така че да могат сами да изпълняват всички задачи, които досега изискваха екип от поне 4-ма специалисти. Но ако поддържаш уебсайт, за да останеш конкурентен, трябва да оптимизираш своето присъствие онлайн. Ние се стремим към това, като предлагаме и богато съдържание. 

- Свободата на традиционните и на онлайн медиите в България е застрашена от неясна собственост върху тях, пристрастна журналистика и зависимост от властта. В Сърбия имате подобен проблем. Какви са възможностите за преодоляването на тези проблеми?
- Не мисля, че можем окончателно да се справим с това. Ако в общество има определени групи с много пари или власт, те искат да ги запазят и увеличат и да имат влияние върху обществото. Най-доброто средство, за да постигнат това, са медиите. Така е било и в древен Рим, и сега. Разбира се, медиите са различни. Затова единственият начин да се противопоставим, е да имаме прилични закони и регулации, които да се противопоставят на злоупотребата с медиите и предотвратяват концентрирането на собственост в ръцете на малко хора или на монополисти. От своя страна журналистите трябва да образоват своята аудитория какво е надеждна информация и източници, как да разпознават фалшивите уебсайтове. Но борбата за свободни медии е безкрайна, защото и желанието за злоупотреба с тях не умира.

Интервю на Мая Цанева