Цензура, сплашване, произволно задържане, насилие и дори изтезания: броят на журналистите рязко намаля след завръщането на талибаните на власт през 2021 г. в Афганистан - страна, в която медиите бяха сравнително свободни.

Нов закон за "насърчаване на добродетелта и предотвратяване на порока", целящ изключително строго прилагане на ислямското право, предизвиква още по-голяма загриженост в професията, която е обезкървена от професионалисти, след като журналисти заминаха в изгнание или се преквалифицираха в други професии.

Когато талибаните се върнаха на власт, в Афганистан работеха 8400 медийни работници, от които 1700 жени. Сега те са едва 5100, включително само 560 жени, според източници от бранша.

Десетки медии са закрити, а за три години Афганистан е паднал от 122-ро на 178-мо място от 180 държави в индекса на "Репортери без граници" (РСФ) за свобода на медиите.

"От идването на талибаните досега сме регистрирали около 450 случая на насилие над журналисти", казва Самиула (името е променено), служител на асоциация за защита на медиите.

Случаите включват "арести, заплахи, произволни задържания, физическо насилие и изтезания", като "70% от тях са извършени от ГДИ", Главната разузнавателна дирекция, допълва той.

За разлика от страни като Китай и Иран, Афганистан не налага на журналистите си дълги присъди.

"Не е необходимо да се пълнят затворите с журналисти, за да се постигне възпиращ ефект", обяснява Селия Мерсие, ръководителка на отдел "Южна Азия" в РСФ. "Задържането им за няколко дни (...) може да ги сломи психологически", защото "те по правило биват измъчвани".

Афганистански журналисти разказват пред РСФ, че са били изтезавани и затваряни в килии със задържани от джихадистката групировка Ислямска държава (ИД), които ги заплашват с убийство ден и нощ.

"След такова изпитание журналистите се опитват да напуснат страната", добавя Селия Мерсие.

"Унизена професия"

Мина Акбари работеше за телевизия Хуршид, но през 2021 г. ѝ се налага да избяга в Пакистан - както стотици други афганистански журналисти - "поради многобройните заплахи за (нейната) безопасност". Тя все още получава смъртни заплахи, "очевидно от хора от редиците на талибаните", в социалните мрежи и получава психологическа подкрепа.

Задържан през 2023 г. за "шпионаж", френско-афганистанският журналист Мортаза Бехбуди, работил за няколко френски медии, е държан в ареста в Кабул в продължение на 10 месеца и казва, че е бил измъчван "всеки ден или почти всеки ден".

"Работещите в медиите в изгнание и в чуждестранните медии са особено на прицел", казва Мерсие.

Базираният в Лондон канал "Афганистан интернешънъл", в който вече на нито един афганистанец не се разрешава да работи, обвини този месец Кабул, че заглушава честотите му. Вместо да отидат в изгнание, някои журналисти стават ютубъри.

"Никоя друга професия не е била толкова унижавана", казва журналист от северната част на страната, който предпочита да остане анонимен, след като е бил арестуван и бит. "Аз и моите колеги мислим да си намерим друга работа", защото "всеки ден се обявяват нови ограничения".

"Ако отразяваме (терористични атаки) или теми, свързани с жените, сме изложени на телефонни заплахи, призовки или задържане", казва той.

От няколко дни насам политическите токшоута, които телевизионните канали много обичат, са подложени на драстични ограничения, съобщиха за АФП ръководители на медии.

Поканените експерти в тези програми трябва да фигурират в предварително изготвен списък, а темите трябва да бъдат одобрени. Всяка критика към управляващите е забранена.

Директорите на телевизиите трябва, след записването, да изчистят "слабите моменти".

За държавната радиотелевизионна медия РТА вече не работи нито една жена журналистка, според източник от медията. В Хелманд, гласовете на жените са забранени по телевизията и по радиата.

Следенето на журналистите продължава в социалните медии. Медиите оцеляват, като се самоцензурират, "което е голям проблем", признава Самиула.

"Самотни, изгубени, беззащитни"

Талибаните твърдят, че медиите са свободни.

Неотдавна Хаятула Мухаджир Фарахи, заместник-министър на информацията, заяви, че "всички медии могат да работят" в Афганистан, стига да зачитат "ислямските ценности, интересите на страната, нейната култура и традиции".

Влизането в сила през август на "Закона за насърчаване на добродетелта и предотвратяване на порока" кара новинарските редакции да треперят, като някои от тях съобщават, че в тях са нахлули бригади на споменатото министерство.

С този закон, който забранява да се правят снимки на живи създания и на жените да изразяват мнението си на публични места, възниква въпросът дали "медиите все още ще могат да работят, а жените да се изявяват", казва журналистът от Северен Афганистан.

Министерството на информацията не отговори на въпросите на АФП.

Въпреки че властите "ни уверяват, че (законът) няма да повлияе на работата на журналистите, ние виждаме на място, че той наистина оказва влияние", казва Самиула. "През юли имахме два или три случая на издевателства над журналисти. През август имаше 15 или 16 случая, а през септември - 11", допълва той.

Единственият положителен факт е, че журналистите продължават да бъдат подкрепяни от местни сдружения, които получават финансиране от Европейския съюз, ЮНЕСКО или международни неправителствени организации. Тези сдружения защитават отделни случаи или подкрепят наемането на жени журналистки в определени медии.

Провеждат се и редовни дискусии между медиите и тяхното надзорно министерство и останалата част от правителството.

"Когато разговаряме с Министерството на информацията, получаваме уверения, че нещата ще се подобрят", казва Самиула. "Но когато видиш как се държи човек от ГДИ в провинциите, става по-зле".

Друг закон, който все още се разработва, ще регулира работата на медиите.

"Журналистите са много уплашени", заключава Самиула. "Чувстват се самотни, изгубени и беззащитни", добавя той.

Превод: Асен Георгиев, БТА