По време на войната с "Хизбула" през 2006 г. Израел се опитва да убие Хасан Насрала три пъти.

Един въздушен удар не успява - лидерът на "Хизбула" е напуснал мястото по-рано. Останалите не са успели да пробият бетонните укрепления на подземния му бункер, твърдят двама души, запознати с опитите за ликвидирането.

В петък вечерта израелските военни са поправили тези грешки. Проследили са Насрала до бункер, изграден дълбоко под жилищен комплекс в южната част на Бейрут, и са хвърлили до 80 бомби, за да се уверят, че той е убит, твърдят израелските медии.

"Ще стигнем до всички, навсякъде", похвали се пилотът на военния самолет F-15i, който според израелската армия е хвърлил смъртоносния товар, разрушавайки най-малко четири жилищни сгради.

Но уверената самонадеяност на израелската армия и службите за сигурност, които през последните няколко седмици непрекъснато атакуваха с унищожителни удари един от най-големите си регионални съперници, прикрива една неудобна истина: за близо четири десетилетия борба с "Хизбула" едва наскоро Израел наистина обърна хода на събитията.

Това, което се е променило, според настоящи и бивши служители, е дълбочината и качеството на разузнавателната информация, на която Израел е могъл да се опре през последните два месеца, като се започне от убийството на Фуад Шукр, една от десните ръце на Насрала, на 30 юли, когато той е посетил свой приятел недалеч от мястото на атентата в петък.

Тези служители описват мащабното пренасочване на усилията на Израел за събиране на разузнавателна информация за "Хизбула" след изненадващия неуспех на далеч по-силната му армия да нанесе съкрушителен удар на бойната групировка през 2006 г. или дори да елиминира висшето ѝ ръководство, включително Насрала.

През следващите две десетилетия сложното израелско звено за сигнално разузнаване 8200 и дирекцията за военно разузнаване, наречена Аман, извличат огромни количества данни, за да картографират бързо разрастващата се милиция в "северната арена" на Израел.

Бившият висш офицер от разузнаването Мири Ейсин казва, че това изисква фундаментална промяна в начина, по който Израел гледа на "Хизбула" - ливанско партизанско движение, което е изчерпало волята и издръжливостта на Израел в блатото на 18-годишната му окупация на Южен Ливан. За Израел тя завърши през 2000 г. с позорно отстъпление, съпроводено със значителна загуба на разузнавателни данни.

Вместо това, казва Ейсин, израелското разузнаване разширява обхвата си, за да види цялата "Хизбула", като освен военното ѝ крило разглежда и политическите ѝ амбиции и нарастващите ѝ връзки с иранските Революционни гвардейци, както и отношенията на Насрала с президента на Сирия Башар Асад.

"В този смисъл трябва да определите какво точно търсите", казва тя. "Това е най-голямото предизвикателство и ако е направено добре, то ви позволява да разгледате проблема в цялата му сложност, да видите цялата картина."

В продължение на почти десетилетие израелското разузнаване нарича "Хизбула" "армия на терора", а не терористична група "като Осама бин Ладен в пещерата", каза тя. Това е концептуална промяна, която принуждава Израел да проучи "Хизбула" толкова внимателно и широко, колкото например сирийската армия.

Тъй като "Хизбула" набира сила, включително през 2012 г. се разполага в Сирия, за да помогне на Асад да потуши въоръженото въстание срещу неговата диктатура, това дава възможност на Израел да я прецени. Получава се плътна "разузнавателна картина" - кой ръководи операциите на "Хизбула", кой получава повишения, кой е корумпиран и кой току-що се е върнал от необяснимо пътуване.

Докато бойците на "Хизбула" се каляват в кървавата война в Сирия, силите на бойната групировка се разрастват, за да са в крак с продължителния конфликт. Този възход ги прави по-уязвими за израелските шпиони, които поставят агенти или търсят бъдещи дезертьори.

"Сирия беше началото на разрастването на "Хизбула". Това отслаби механизмите им за вътрешен контрол и отвори вратата за инфилтрация на голямо ниво" - казва Ранда Слим, програмен директор в Близкоизточния институт във Вашингтон.

Войната в Сирия също така създаде извор от данни, голяма част от които са публично достъпни, за да могат израелските шпиони - и техните алгоритми - да ги обработват. Некролозите, под формата на редовно използваните от "Хизбула" "Плакати на мъченика", са едни от тях, изпъстрени с малки късчета информация, включително от кой град е бил боецът, къде е бил убит и какъв е бил кръгът от негови приятели, публикували новината в социалните мрежи. Погребенията са още по-откровени, като понякога вадят висши лидери от сянката, макар и за кратко.

Бивш високопоставен ливански политик в Бейрут твърди, че проникването на израелското или американското разузнаване в "Хизбула" е "цената на тяхната подкрепа за Асад".

"Те трябваше да се разкрият в Сирия", казва той, където тайната група изведнъж трябваше да поддържа връзка и да споделя информация с известната с корупцията си сирийска разузнавателна служба или с руските разузнавателни служби, които редовно са наблюдавани от американците.

"От изключително дисциплинирани и пуристи те се превърнаха в хора, които [когато защитаваха Асад] допускаха много повече хора, отколкото трябваше. Самодоволството и арогантността бяха съпроводени от промяна в състава ѝ - те започнаха да се размърдват", казва Йезид Саиг, старши сътрудник в Центъра за Близкия изток "Карнеги".

Това е отклонение за групировката, която се гордееше със способността си да отблъсква прехвалените разузнавателни способности на Израел в Ливан. В първите години на израелската окупация на Южен Ливан "Хизбула" взривява централата на "Шин Бет" в Тир не веднъж, а два пъти. Според двама души, запознати с въпроса, в един момент в края на 90-те години на миналия век Израел осъзнава, че "Хизбула" прехваща тогавашните некриптирани комуникации на безпилотните самолети, научавайки за целите и методите на Израелските отбранителни сили.

Разширяването на фокуса на Израел върху "Хизбула" в региона е съпроводено с нарастващо и в крайна сметка непреодолимо техническо предимство - шпионски сателити, усъвършенствани дронове и възможности за киберхакерство, които превръщат мобилните телефони в подслушвателни устройства.

Събира толкова много данни, че има специална група - отдел 9900, която пише алгоритми, пресяващи терабайтите визуални изображения, за да открие и най-малките промени, с надеждата да идентифицира самоделно взривно устройство край пътя, вентилационен отвор над тунел или внезапно появила се бетонна арматура, подсказваща за бункер.

След като веднъж е идентифициран оперативен работник на "Хизбула", ежедневните му движения се въвеждат в огромна база данни с информация, извлечена от устройства, които могат да включват мобилния телефон на съпругата му, километража на умния му автомобил или местоположението му. Според няколко израелски служители те могат да бъдат идентифицирани от толкова различни източници като прелитащ над главата му дрон, от хакната камера за видеонаблюдение, покрай която той случайно минава, и дори от гласа му, уловен от микрофона на дистанционното управление на модерен телевизор.

Всяко отклонение от тази рутина се превръща в сигнал, който служителят на разузнаването трябва да пресее - техника, която позволява на Израел да идентифицира командирите на средно ниво на противотанковите отряди от двама или трима бойци, които тормозеха войските на ЦАХАЛ от другата страна на границата. В един момент Израел следи графиците на отделните командири, за да види дали те внезапно не са били отзовани в очакване на атака - казва един от служителите.

Но всеки от тези процеси изисква време и търпение, за да се развие. В продължение на години израелското разузнаване успява да създаде толкова обширна банка от цели, че през първите три дни от въздушната кампания самолетите на Израел се опитват да унищожат поне 3000 предполагаеми цели на "Хизбула", гласят публичните изявления на ЦАХАЛ.

"Израел разполагаше с много възможности, много съхранена разузнавателна информация, която чакаше да бъде използвана. Можехме да използваме тези възможности много по-отдавна по време на тази война, но не го направихме", казва бивш служител.

Това търпение изглежда се е отплатило на военните. В продължение на повече от 10 месеца Израел и "Хизбула" си разменяха трансграничен огън, а Израел уби няколкостотин от второстепенните бойци на "Хизбула", по-голямата част от които в рамките на бавно разширяващия се театър на конфликта, простиращ се на няколко километра северно от границата.

Изглежда това е накарало Насрала да си мисли, че двамата заклети съперници са въвлечени в нов вид игра с добре определени червени линии, които могат да бъдат управлявани, докато Израел не се споразумее с Хамас за прекратяване на огъня в Газа, което ще позволи на Хизбула да се "отклони" от пътя, който ще ѝ позволи да се споразумее за прекратяване на огъня с Израел.

Групировката започна този кръг на обстрел с Израел едва на 8 октомври, в знак на солидарност с подкрепяната от Иран "Хамас", в опит да задържи поне част от израелската огнева мощ на северната си граница.

"Хизбула" се е чувствала задължена да участва в борбата, но в същото време се ограничаваше сериозно - никога не е имало намерение да поемат инициатива, в която да имат някакво предимство", казва Саиг от близкоизточния център "Карнеги".

"Изглежда, че са изстреляли няколко ракети тук и там и са получили няколко в отговор, и са се залъгвали, че това е пределът - държали са едната, ако не и двете си ръце вързани зад гърба и не са направили нищо, което да се доближава до пълните им възможности."

Но дори и възможността "Хизбула" да се опита да извърши същия вид трансграничен рейд, какъвто "Хамас" успешно осъществи на 7 октомври - убивайки 1200 души в Южен Израел и отвеждайки 250 заложници в Газа - беше достатъчна, за да може Израел да евакуира общините в близост до границата си с Ливан. Около 60 000 израелци бяха принудени да напуснат домовете си, превръщайки границата в активна зона на война с "Хизбула".

За да създаде условия за завръщането им, премиерът Бенямин Нетаняху изглежда е разгърнал по-напредналите офанзивни способности на Израел, твърдят служители, информирани за операциите.

Това включва безпрецедентното взривяване на хиляди заложени като капани пейджъри преди две седмици, което рани хиляди членове на "Хизбула" със същите устройства, които те смятаха, че ще им помогнат да избегнат наблюдението на Израел.

Кулминацията беше убийството на Насрала в петък - действие, което предшественикът на Нетаняху, Ехуд Олмерт, беше разрешил през 2006 г., но ЦАХАЛ не успя да осъществи.

През последните месеци, ако не и години, израелското разузнаване почти е усъвършенствало техниката, която му позволява поне от време на време да открива Насрала, за когото се предполага, че живее предимно под земята в цяла плетеница от тунели и бункери.

В дните след 7 октомври израелски военни самолети излитат с инструкции да бомбардират място, където Насрала е бил локализиран от израелската разузнавателна служба "Аман". Според един от израелските служители атаката е била отменена, след като Белият дом е поискал от Нетаняху да стори това.

В петък израелското разузнаване изглежда отново е определило местонахождението му - насочва се към бункер, който ЦАХАЛ нарича "командване и контрол", очевидно към среща, включваща няколко висши лидери на "Хизбула" и висш ирански командир на операции на Революционната гвардия.

В Ню Йорк Нетаняху е информиран в кулоарите на обръщението си към Общото събрание на ООН, където отхвърли идеята за прекратяване на огъня с "Хизбула" и се зарече да продължи с израелската офанзива. Лице, запознато със събитията, заяви, че Нетаняху е знаел за операцията по убийството на Насрала, преди да произнесе речта си.

Кампанията на Израел не е приключила, казва Нетаняху. Все още е възможно Израел да изпрати сухопътни войски в Южен Ливан, за да помогне за разчистването на буферна зона на север от границата. Голяма част от ракетния потенциал на "Хизбула" остава непокътнат.

"Хизбула не изчезна през последните 10 дни - ние ги засегнахме и деградирахме и те са в етап на хаос и траур. Но те все още разполагат с много възможности, които са много заплашителни", казва бившият висш офицер от разузнаването Ейсин.