Енергийната бедност притеснява всички европейци

България ще има скоро дефиниция по темата, почти 50% от хората може да се окажат „енергийно бедни“

20:10 | 1 декември 2022 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 93 2248

Високите цени на енергията поставят все повече граждани на Европа в риск от енергийна бедност. Около 7% от населението на ЕС не е имало достъп до адекватно отопление през 2021 г. България е сред най- засегнатите държави - през 2020 г. над една пета от българите са имали просрочени задължения за комунални услуги, а 27.5% от анкетираните домакинства не са били в състояние да поддържат дома си достатъчно топъл. Тази стойност е 3.5 пъти по-висока от средната за ЕС. По данни на Евростат за 2021 г., 30% от българите не успяват да покрият разходите си за отопление.

Избрано

Предстои приемането на дефиниция за енергийна бедност, както и на решителни мерки за справянето с нея. Страната трябва да изпълни този ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост до края на годината. За намирането на консенсус е необходим честен разговор между заинтересуваните страни, както и политическа воля за решения, влияещи върху живота на над два милиона българи.

Това бяха само част от основните послания, които се чуха днес по време на дискусията "Да намалим сметките - енергийна бедност и цените", организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Събитието беше част от кампанията на Групата на социалистите и демократите в ЕП "Bring the bills down". То идва в ключов момент за България, защото страната ни трябва да определи дефиниция какво означава да си "енергийно беден". Тази дефиниция е важна за бъдещите плащания по Плана за възстановяване и част от европейските програми. Именно на базата на тази дефиниция и общините ще имат ангажимент да изготвят плановете кои сгради приоритетно ще трябва да се санират. А всичко това трябва да се направи по начин, който да не изостави най-бедните в процеса по запазване и увеличаване на доходите им.

Ако правно не се дефинира определението за енергийна бедност - кои точно българи влизат в него, няма да може през януари да се поиска вторият транш от Плана за възстановяване и устойчивост от 1,4 млн. лева. Това каза евродепутатът Сергей Станишев от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (ЕП) пред журналисти.

Проследихте на живо: Да намалим сметките - енергийната бедност и цените (видео)

Станишев: За втория транш от Плана за възстановяване требва да дефинираме какво е енергийна бедност

Групата на ПЕС в ЕС предлага 100 млрд. евро незабавна подкрепа за най-засегнатите от енергийната бедност

Пеканов: За дефиницията за енергийна бедност ще има 3 критерия

Делян Добрев: Колкото повече електроенергия се предлага, толкова повече цената й ще бъде по-ниска

Близо 1,6 млн. българи живеят под линията на бедност към 2021 г

Явор Гечев: Сред хората има психоза, но никой няма да остане без дърва

Омбудсманът: Институциите си "прехвърлят топката" за енергийно бедните

Пламен Димитров: Енергийно бедни са 40 процента от българите

Опасност от загуба на европейски средства

По думите му това не означава автоматично губене на пари, но отлагането във времето на втория транш поставя под риск цялата обща сума от 10 млн. лева, които остават, защото времето за усвояване е ограничено.

Смисълът на тази конференция е да се фокусира общественото мнение и да се приканят институциите да си свършат работата, добави Станишев. Според него правителството трябва да внесе конкретно законодателно предложение в парламента, за да се приеме. Евродепутатът изрази съжаление, че представители на Министерство на енергетиката не се отзоваха на поканата да присъстват на събитието.

Според Станишев темата за цените на енергоносителите, на тока, на отоплението, се дискутира много широко във всяко едно семейство в България и Европейския съюз (ЕС) и е в центъра на обществения дебат и икономическия дневен ред на страните от блока.

Европейският регламент дава свобода и възможност в тези извънредни условия да предприемат извънредни действия да защитят своите граждани и бизнес, допълни социалистът.

Станишев посочи, че групата на социалистите и демократите в ЕП е започнала политическа и обществена кампания, която се нарича: "Да намалим сметките", чиято дейност е насочена както към националните правителства, така и към европейските институции. Затова групата е предложила 100 млрд. евро незабавна подкрепа за домакинствата, които са най-засегнати от енергийната бедност. Според Станишев ресурсите могат да дойдат както от действащи европейски програми, така и от допълнителна солидарна вноска, не само свърхпечалбите в енергетиката, но и в банковия и фармацевтичен сектор.

Освен това групата на българските социалисти в ЕП настоява дерогацията по отношение на тавана на бюджетните разходи да бъде отложена за необходимото време, за да може да има "фискално пространство" за всяко едно правителство да вземе нужните решения и да подпомогне своето население, без това да бъде наказвано. Освен това не бива да се допуска прекъсване на достъпа до природен газ и електроенергия за уязвими домакинства. Общо мерките, които групата предлага, са 15 на брой, уточни още Сергей Станишев.

КНСБ: Поне 40% са енергийни бедните у нас

Ако приложим методиката за енергийна бедност, то близо 2,8 милиона българи или 40 процента от населението, ще бъдат енергийно бедни и те реално са енергийно бедни. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на дискусията. По думите му ресурсът е изключително недостатъчен, въпреки че беше увеличаван на три пъти и то само за тези около 300 000 най-бедни българи. Освен това 90 на сто от тези помощи за отопление отиват за дърва, отбеляза той. Системата за социална подкрепа на държавата в момента е неадекватна, категоричен бе Димитров.

"Тревожно е какво точно ще се случи с неясния брой хора, които трябва да бъдат енергийно подпомогнати. По различни данни те са между 23,7% и 40% от българисте граждани, което означава, че това е един доста по-широк кръг от хората, които са подпомагани в момента с енергийни помощи." Това заяви и омбудсманът Диана Ковачева, която се включи във форума. Според нея тази година в пъти са нараснали жалбите на хората по отношение на енергийната бедност. Те са и най-често пристигащите в офиса на омбудсмана.

За дефиницията за енергийна бедност ще бъдат използвани три ключови критерия, които да определят състоянието на домакинствата. Това са доходен, социален и жилищен критерий. На базата на тези данни сега се изготвя дефиницията. Това обясни вицепремиерът Атанас Пеканов по време на конференцията днес. Той обясни, че в момента се подготвят промените в Закона за енергетика, а юристите подготвят текстовете финално преди внасянето им за преглед от служебното правителство. Пеканов обаче не се ангажира с кога точно може да бъде приета в парламента дефиницията за енергийна бедност.

Именно този термин е ключов, за да продължи използването на средства от европейските фондове, припомни Пеканов. В момента за отпускане на следващия транш от средствата по Плана за възстановяване са 66 и след като се завършат реформите, ще може да се поиска отпускане на парите. В момента няма риск от загуба на средствата, дори и при забавяне на реформите, категоричен бе Пеканов.

Тренд: Бедността е основен проблем за хората у нас

За първи път бедността се поставя като основен проблем в страната. Това заяви социологът от "Тренд" Димитър Ганев по време на дискусията. Той представи социологическо проучване на агенцията по темата за енергийната бедност.

47% от българите се чувстват бедни, други 43% - не. Бедността се превръща във възрастов проблем, три четвърти от хората над 73 години се чувстват бедни, посочи Димитър Ганев.

Запитаните свързват усещането за бедност с ниските доходи и инфлацията. Запитани кой е най-големият им проблем, свързан с енергията, 62 на сто отговарят, че това е недостигът на средства за плащане. Повече от половината българи дават за отопление над 50% от доходите си. Също така над 50% от запитаните имат проблеми с плащането на сметки. Жилищата на 44% от българите не са достатъчно отоплени.

За 80% от запитаните процесът на ценообразуване в енергетиката е неясен, а това генерира недоверие, посочи Димитър Ганев. Изследването е направено сред 1004 респонденти в средата на месец ноември.

ИЗБРАНО