Това обявиха от браншовия съюз и добавиха, че реалният спад е по-голям, защото се отчита бирата, която е излязла от заводите. Това обаче не е реално продадената в заведенията бира, защото количество от нея има и в дистрибуторите.

Бирата е като един вид лакмус, в който се отразява стандартът на живот на българина. През 1997 година, когато имаше сложна финансова и икономическа обстановка в страната, консумацията на бира падна с 50%”, каза пред Агенция „Фокус” председателят на браншовата организация Владимир Иванов. По думите му може да се говори за разлика и в количеството на консумираната бира на глава от населението в града и в селата.
„Моето мнение е, че категорично в града консумацията на бира на глава от населението е по-голяма. Това пряко зависи от стандарта – стандартът на живот в градовете по правило е по-висок. В селата по принцип безработицата е много по-голяма, така че нормално е в градовете консумацията да бъде по-голяма”, коментира Иванов.

Не се променя съотношението между мъже и жени като консумация на бира, което е 1:3 в полза на силния пол. Най-големият процент консуматори са мъжете между 30 и 39 години, като според статистиката около 77% от българските мъже на възраст между 18 г. и 69 г. са консумирали бира поне веднъж седмично.

Статистиката показва, че българинът предпочита да консумира пенливата течност вкъщи, сред приятели, а не по заведения и това е показател за нисък стандарт на живот, казаха пивоварите.