Да бягат от своята си страна, от своите си домове, насам, това не мисля, че е миграция. Това е спасение за тях.

Самолетни пътувания, само с раница, нискотарифни компании, по принцип няма багаж.

Много хубаво човек да пътува, да се откъсне малко от средата, в която е израснал.

Някак си, в сравнение със западния свят, тук хората много по-често се срещат, много повече комуникират и може би точно комуникацията ще ми липсва там.

Всяко едно поколение става, като че ли, все по-гъвкаво, по-бързо адаптивно... Като вятъра са малко днешните.

Целеустремени, адаптивни, креативни, предприемчиви, фокусирани върху целта си, търсещи удовлетворението в работата и ученето, необременени от комплексите на миналото, ориентирани към бъдещето и лесно сменящи локации и дестинациите.

Така описват себе си представителите на поколението Z, онези, родени между 1996 и 2009 г.

Свободни хора, които се забавляват, работят някои, някои учат. Начинът, по който ние живеем сега е много по-забързан, отколкото техният е бил. Ние имаме повече шанс да излизаме в чужбина, да работим в други страни, да учим, имаме шанс да работим по проекти и всичко останало. Новите технологии, начинът, по който се възприемат те пък, чрез тях, чрез социалните медии, може да се изкарват пари и може да се работи.

Само след броени седмици Андония Филумена Цървенкова заминава за Барселона. Студентка в кулинарната академия във Варна, тя е живяла в Норвегия, Германия, Испания и Северна Македония. Родена в София, тя мигрира към Варна, за да учи преди две години. Решението за промяна идва относително бързо. Събирането на багажа още повече.

"Аз много обичам семейството си. Роднините, приятелите. Беше ми малко трудно в началото, но трябваше да поема тази стъпка, понеже е нещо голямо в живота ми и ще ме въведе в нови висоти. Гледам хората какви са първо, като нация, като климат, като възможности за работа, какво мога да си намеря, какви квартири мога да си намеря, но ако го реша, лесно мога да го направя. За един, два часа."

За младежите от Украйна вече повече от два месеца думата миграция е тъждествена на бягство, казва Мария Добрева, бесарабска българска, мигрирала в България да учи от родното си село до Одеса, всяка вечер тя доброволства в бежанския център във Варна, помагайки на сънародниците си.

"Там (в Украйна) имам доста приятели. Там живеят, учат си, работят. Има такива, дето избягаха, има такива, които останаха. Докато живееш в друга страна, всички казват, че е добре, но когато отидеш там се оказва, че не е всичкото толкова хубаво. Не е цветя и рози? Да, да, да!"

Иван Запорожец е от украинския град Ровно.

"Аз млад и искам да погледне свят, искам да придобия нови впечатления, да погледне нови хора, нови обичаи. Аз бях на много държави, в хостел, защото няма много пари. И там има просто различни хора. Просто е много интересно да пътувам, да видя как работи системата на международния туризъм."

За бъдещето на Европа и на Европейския съюз миграцията или иначе казано свободното движение на хора, е ключов фактор.

По данни на Еврокомисията всяка година в ЕС законно идват да работят между 2.5 и 3 млн. души. Други десетки хиляди сменят родните си места с други в различни държави в търсенето на по-доброто образование.

Само преди броени седмици - в края на април (27 април), Европейската комисия обяви, че смята да улесни законната миграция и така да привлече квалифицирани мигранти, предимно по-млади. Пакетът включва и специфични действия за интегрирането на хора, бягащи от руската инвазия в Украйна. В Европейския съюз те вече са повече от 5 милиона.

Доц. Валентина Макни е прекарала пет години в емиграция. Днес работи с представители на поколението Z от различни националности в Икономическия университет във Варна.

"Със сигурност за днешните млади хора е много по-лесно, отколкото за моето поколение. Докато на мен ми е отнело, например, време да взема решение, че искам да отида, да работя известно време в чужбина, повече съм премисляла, имам чувството, че днешните млади хора от днес за утре могат да си стегнат раницата и просто да тръгнат. И дори не могат, според мен, да се задържат дълго време на едно място.

Не зная дали е за всички е така, но определено от моите наблюдения, голяма част от тях са точно такива. Бързо им омръзват нещата.

Това е дигиталното поколение. Те не могат да живеят без интернет, без социалните мрежи, без телефоните си - спят с тях, живеят с тях, хранят се с тях, влизат в тоалетната с тях дори. Доколко това е добро или лошо? Със сигурност всяко нещо си има и позитивите и негативите, но смятам, че до голяма степен те са орязани от тази дълбока културна принадлежност. Това да принадлежиш към корените си, за тях ми се струва, че не е толкова важно, по-скоро те гледат напред, гледат в бъдещето, не ги интересува толкова миналото.

Както и много други неща в Европа, мноообразието във възприятието на миграцията на поколението Z са различни по оста север-юг."

Естонският журналист Март Валнер:

"Ако говорим за миграцията от гледна точка на миграцията в Естония, това, което наистина трябва да вземем предвид, е факта, че има много подводни камъни.

Затова нека погледнем нещата глобално. В Естония имаме почти 300 000 мигранти от екс Съветския съюз, които всъщност бяха насилствено докарани тук. В страната реално живеят около 1 млн. и 200 хил. души, една четвърт от тях са доведени. И това за по-малко от последните сто години.

Така че, това е основата, върху която естонците стъпват, оценявайки миграцията. Ако обаче говорим за миграцията в последно време, това, което се случи покрай войната в Украйна, естонците наистина приветстват имигранти и хората, които бягат от нея.

Не беше така по време на имиграционната криза в Европа отпреди пет години. Главно, заради културните различия и произход на мигрантите, но и вероятно поради страха от надигането на крайно дясното движение в Естония.

Но, ако говорим за сегашната ситуация, естонците гледат на бежанците от Украйна като на някой, който е пострадал от Русия, такива каквато сме и ние. Така че, ако идвате от Украйна, сте повече от добре дошли тук. И това сме виждали много в социалните медии, в разговорите с хората. Но ако имате различен произход, ако идвате от Близкия изток, тогава, хм, за съжаление ситуацията е различна."

В известен смисъл младите хора са по-отворени към миграцията и към контакта с други култури, посочва Примож Ямшек от неправителствената организация "Словенска филантропия".

"Въпреки това сред младите хора има много погрешни схващания, особено за бежанците, които са тук, в Словения. Те получават информация и от родителите си и от медиите, които понякога не показват пълна картина на случващото се. Иначе много млади хора също помагат много активно, включват се като доброволци. Много млади хора предлагат помощ в обучението на други млади хора и на деца. Младите мигранти се третират различно. Много често младите мигранти търсят и компанията на своите връстници."

Не бива да забравяме и чисто човешкия подход към миграцията, убеден е Багдаш. Въпреки младостта си той вече има набюдения над две големи мигрантски кризи - сирийската и украинската...

"Роден съм и израснах в малък град в Турция. Имах възможността да получа много впечатления за идващите в Турция имигранти. Особено през последните 10 години много имигранти са мигрирали в Турция. Сред тези групи повече от 2 милиона сирийци са мнозинство. Бях ученик в гимназията, когато дойдоха в Турция, така че имах възможността да се срещна с повечето от тях. Основният им проблем беше, че не могат да намерят квартира и не знаят езика, мога да кажа, че този процес беше много болезнен за тях. Те не дойдоха тук доброволно, избягаха от войната, това е смърт, защото нямаха друг избор и това беше много тъжно."

Няма специални препоръки за мигриращите от поколението Z, но децата и младите са във фокуса на предприетите мерки, пояснява евродепутатът Емил Радев - заместник-председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейската парламент.

"С група колеги от Европарламента изпратихме въпроси до ЕК относно финансовите и организационните възможности за стартиране на извънредна програма Еразъм за Украйна. От отговора на ЕК очакваме да стане ясно дали могат да се предвидят безплатно записване на студенти през текущата година и признаване на квалификации и кредити, придобити в университети на държавите-членки. Смятаме, че за целта могат да се използват неусвоените средства по време на пандемията за младежка мобилност, предвидени в програмата Еразъм, така че наистина тези средства да отидат към млади хора.

Като поколение, което почти не е срещало големи социални предизвикателства - разбира се, с изключение на войната в Украйна след 24 февруари, рядко страда от криза на идентичността. Далеч по-важни се оказват мрежите - реални, виртуални, мигрантски...

По-скоро те искат да принадлежат към фен групи, а не към дадено общество като такова или към една по-голяма социална група. За тях инфлуенсърството е много важно. За тях е важно да принадлежат към феновете на дадена известна личност, която приемат за свой кумир дори. Влияят се. В днешно време инфлуенсърството, влогърството - те са непрекъснато в youtube и интернет, и когато си набележат човек, който им харесва, те се влияят от неговото мнение, дори от начина му на живот. По-скоро за такава принадлежност говорим.

Примерно знам, ако отида в Прага, Чехия - има на кого да се обадя. Да направим някакво парти, нещо такова.

Те, когато мигрират вече са си постлали почвата, така да кажем, защото са се свързали. За тях мрежата е като дом. Те веднага си намират връзки, приятели. Мрежите са много важни, нали, включително т.нар. мигрантски мрежи, веднага търсят връзките, създават контакти, влизат в дадени, примерно фейсбук групи, където вече много други хора има там. За тях не е трудно да завържат веднага контакт с непознат човек."

Силата на общностите може да се използва и за по-лесното адаптиране и помощ на бягащите от Украйна младежи, казва Роберта Чотар Крилич от словенската организация за младежка мобилност MOVIT.

"Доброволческите проекти могат да приемат млади хора от Украйна, да им предложат психологическа и езикова подкрепа, наистина да ги овластят и да ги интегрират в техните общности. Ще видим какво още можем да направим в близките месеци, ще тръгнем по течението, ще следим ситуацията, може и сами да правим неща, ако видим, че има нужда от това. Разбира се, освен възможност за надграждане и стъпка напред, миграцията може да бъде и риск, но и шанс да откриеш, че мястото ти е точно там, където си роден."

Джейн Димитрова се завръща в България след началото на Ковид кризата в Италия. Две години по-късно е успешен предприемач в предотвратяването на хранителните разхищения. 

"В моя случай беше стечение на обстоятелствата и ковид пандемията, която ме свари в Италия и затова се прибрах в България. (Гледайки назад) никога не бих променила решението си и смятам, че това е най-правилното нещо, защото се чувствам най-пълноценна тук в България."

За Милица Иванова, 17 г., ученичка в Първа езикова гимназия във Варна, миграцията все още е в етап на планиране. За нейното поколение, тя е път към различното, шанс, но и отговорност.

"Искам да опитам нещо ново, искам да видя един нов свят. Аз изключително много обичам немския език, немската култура и с удоволствие бих прекарала няколко години там. Но бих се завърнала. По-скоро водещата причина, поради която бих заминала, е образованието. Определено, българското ще ми липсва.

Много обичам да слушам хора как говорят на езици, които аз изобщо не разбирам. Обичам да ги записвам с диктофон и после да си ги прослушвам. Това може би е най-хубавото. Също така обичам да посещавам готически катедрали. Много хора казват, че те са еднакви. Обикновено посещавам места, където не познавам никого. Пътувам или сама, или със семейството. По-рядко ми се отдава възможността да говоря с местни хора.

Миграцията е много голяма стъпка и много голям риск. Рядкост е човек да успее 100-процентово да се интегрира в новото общество. Цената, която плаща мигрантът, обикновено е много висока. Той отива на ново, чуждо място. Не познава никого, езикът му е непознат, но пък от друга страна, получава нови шансове за образование, за работа, за реализация, ако има късмет и амбиция.

Опитът е най-големият учител. Ние ще навлезем рязко, отведнъж в живота на големите. В началото ще ни е трудно, ще падаме, ще се лутаме, ще търсим пътища, но според мен опитът и точно провалът са най-големите учители. Според мен, ще се научим да бъдем отговорни и ще бъдем.

Чувстваме се граждани на света, не е нужно да сме само (граждани) на Европа." 

Подкастите от поредицата "Generation Z / Поколение Z" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

Последвайте ни в: Spotify - Google Podcasts - Apple Podcasts - Anchor - Pocket Casts - RadioPublic