Въглеродният отпечатък на цялата ни електронна комуникация в световен мащаб съставлява 3,7% от общия обем на въглеродните емисии. Привидно изглежда, че файловете ни не заемат място, отиват някъде в "облака" и буквално не ги виждаме. Всеки byte обаче заема място в data center. И зад всеки byte стои енергия, която е там, за да го поддържа на секунди разстояние от нас.

За дигиталния отпечатък, който оставяме, и за това какви са възможните начини да бъдем отговорни като потребители в този подкаст с Катя Василева разговарят Жюстин Томс, експерт в областта на онлайн медиите и маркетинга, член на IAB (Interactive Advertising Bureau) България, Георги Малчев - експерт по дигитален маркетинг, и доц. д-р Александър Христов, комуникационен експерт и председател на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА).

Замърсяването и стремежът към устойчивост имат различни лица - от въздуха и околната среда до ежедневната комуникация и живота ни в дигиталното пространство, който стана още по-осезаем с появата на COVID-19. Защото пандемията може и да повлия благоприятно на качеството на въздуха в градовете с това, че хората започнаха да работят повече от домовете си, отколкото да пътуват до офисите си, но това доведе до друг тип замърсяване - цифровото.

Чуйте подкаста по темата!

Данните сочат, че въглеродният отпечатък на цялата ни електронна комуникация в световен мащаб съставлява 3,7% от общия обем на въглеродните емисии.

"Привидно изглежда, че файловете ни не заемат място, отиват някъде в "облака" и буквално не ги виждаме. Всеки byte обаче заема място в data center. И зад всеки byte стои енергия, която е там, за да го поддържа на секунди разстояние от нас", разяснява експертът по дигитален маркетинг Георги Малчев.

Световните гиганти като Google информират, че работят за използване на чиста енергия за операциите си, а от Майкрософт са се ангажирали да постигнат нулеви въглеродни емисии до 2030 година и така отпечатъкът от търсенето в търсачките е все по-малък. И все пак, средностатистическият потребител в активна трудова възраст, който прави около 25 търсения в Google на ден и гледа видео приблизително 60 минути на ден, отделя около 8 гр. въглеродни емисии на ден.

"Хубавата новина е, че последните технологии дават възможност създаденото съдържание, особено видеата, да не остават трайно в дигиталното пространство. На този принцип са Reels, сторитата. TikTok е също на този принцип", коментира Жюстин Томс, експерт в областта на онлайн медиите и маркетинга, член на IAB (Interactive Advertising Bureau) България.

Георги Малчев съветва да мислим каква стойност ни носи всяка публикация в социалните мрежи и да подхождаме отговорно. Да помислим как можем да компенсираме дигиталния отпечатък, който оставяме, като използваме зелена енергия, например, или направим нещо друго, устойчиво и в полза на природата и света.

Другата страна на дигиталното замърсяване са фалшивите новини. Факт е, че социалните мрежи на глобално ниво промениха хората и начина, по който търсим и споделяме информация, създаваме съдържание.

"Ние може да изискваме отговорност от създателите на информация, но те може да имат и други цели. Така че като граждани отговорността е наша. Част от тази отговорност е да се борим настоятелно тези, които замърсяват информационното пространство, да не го правят, категоричен е доц. д-р Александър Христов, комуникационен експерт и председател на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА).

Подкастите от поредицата "Green Deal Green Deal / Зелената сделка" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

Последвайте ни в: Spotify - Google Podcasts - Apple Podcasts - Anchor - Pocket Casts - RadioPublic