България и Европа по пътя на интеграцията на украинските бежанци

Към 18-и май у нас се намират над 102 хиляди украински бежанци - предимно майки с деца, а тези получили закрила - са над 106 хиляди

Снимки: iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

България и Европа по пътя на интеграцията на украинските бежанци

13:12 | 3 юни 2022 | Автор : Росина Петрова 104 2628 Снимки: iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

България преминава към втората фаза от грижата за украинските бежанци, а именно тяхната интеграция в обществото. Според плана на правителството, след 31 май бежанците трябва да напуснат хотелите, в които са настанени, и да бъдат преместени във вътрешността на страната във ведомствени бази. Част от украинците са заявили, че искат да напуснат България, други излизат на свободен наем или отиват при близки. Броят на украинските граждани с временна закрила вече е по-голям от броя на тези, които статистиката отчита като пребиваващи в страната ни.

Euranet Plus

Към 18-и май у нас се намират над 102 хиляди украински бежанци - предимно майки с деца, а тези получили закрила - са над 106 хиляди. В момента в хотели са настанени над 61 хиляди, а местата във ведомствени бази са над 33 хиляди. Намерилите си работа, които не могат да плащат за квартира, ще бъдат подпомогнати от държавата за три месеца по 400 лв. Кандидатстването ще става през работодателя.

"България не може безкрайно да издържа едни бежанци и трябва да ги интегрираме. Човек трябва да знае езика, за да може, в крайна сметка, дори да гледа телевизия, камо ли да намери работа. Започваме да се сблъскваме с проблеми като намиране на личен лекар, здравно осигуряване, търсене на работа, търсене на детски център или детска градина, което за София сега е малко невъзможно". Така обобщи проблемите пред бежанците Олена Шопова, която представлява Сдружението на украинските организации в България "Мати Украйна" по време на дискусия в Дома на Европа на тема "Пътят пред украинските бежанци в Европа и в България".

Както и тя изтъква интеграцията може да стане чрез научаване на български език, започване на работа и включване на децата в образователната ни система.

Вицепремиерът и министър по ефективно управление Калина Константинова цитира анкета, според която повечето украинки искат да започнат бързо работа. За децата, за които няма места в детските градини, се обмисля вариант за създаване на дневни центрове:

"Огромна част от жените искат да започнат работа веднага. Над 65% искат да започнат работа в рамките на първите няколко месеца. За да могат да почнат работа, трябва някой да гледа децата им. Знаете, че на местата, където има най-много работни места като София, няма места в детските градини, знаете, че ваксинационните ни паспорти не са изравнени. В България досега не е имало гъвкави механизми за създаване на родителски кооперативи. В момента готвим изменение на тази нормативна уредба".

Проблемът с приобщаването на украинските деца в училищата също е сериозен, но този път не толкова заради липсата на места, а заради езиковата бариера. Какъв е чуждият опит? Пример от Естония.

"Разделяме образователния път на бежанците на два етапа. Децата се включват в училищни дейности, особено тези, които не изискват добро владеене на националния език - например физическо възпитание, музика, рисуване. Целта е те да придобият достатъчно езикови умения през пролетта и лятото, за да бъдат по-добре подготвени да започнат да ходят на училище с естонските деца от есента." Това обясни министърът на образованието на Естония Лийна Керсна.

Евродепутатът Елена Йончева очерта ключовата роля на националните правителства в процеса на интеграция на бежанците и подчерта ползите от бързото получаване на статут за временна закрила:

"Благодарение на този механизъм, на практика, украинците получиха много бързо закрила в рамките на ЕС, включително директен достъп до пазара на труда, до здравната и осигурителната система до отделната държава членка и това е изключително ключово за тяхната интеграция. На европейско ниво могат да се осигурят средства, да се създаде организация, но как ще се осигури интеграция на тези лица зависи само и единствено от националните правителства. В българската администрация се говори доста рядко за интеграция. Това е тема, която като че ли никое министерство не разпознава като своя тема."

Рискът за здравето на бежанците се очертава като един от най-сериозните. Сред най-рисковите групи са не-придружени деца, хронично болните хора и бременните жени. Красимира Величкова - съветник на министъра по ефективно управление изтъкна, че всички бежанци ще бъдат здравно осигурени за период от 3 месеца, а децата и възрастните хора - докато имат статут на временна закрила.

Украинските бежанци, които се нуждаят от лечение, неминуемо ще се сблъскат с големия проблем в българското здравеопазване - доплащането за медицински грижи. То е до 2-3 пъти повече от средноевропейските нива, подчерта Надежда Тодоровска - заместник-генерален директор на Българския червен кръст. Тя обясни как БЧК помага в тази посока:

"Покриваме част от разходите за лечение или спешни лекарства. Тя е индивидуална подкрепа, доказва се от всеки нуждаещ се със съответната медицинска документация. Има средства, отпуснати за това. Разбира се, те не са много. Сега договорихме такава помощ и със СЗО."

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Материалът е продуциран от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

Последвайте ни в: Spotify - Google Podcasts - Apple Podcasts - Anchor - Pocket Casts - RadioPublic