А сега се замислете, че тези дебелаци дето се тъпчат с мазни бургери, не могат да изброят собствените си щати, на картата на света бъркат Европа с Африка, копаят си бункери в двора и се запасяват за края на света - тези същите се опитват да бъдат световен полицай и да налагат своите си желания навсякъде по света. И за наш огромен срам си имат военни бази и у нас. Замислете се много сериозно на какви сме им го позволили това.

Още за въоръжените американци... Наскоро попаднах на необичайна форумна дискусия на английски, където се разисква въпроса като какво е да бъдеш застрелян и много ли боли. Имаше доста разкази на простреляни, включително и на американка, която крадец гръмнал в устата, а куршумът излязъл зад ухото и и тя оцеляла. Направи ми особено впечатление коментара на друг американец. Брат му отишъл в друго малко градче, където бил застрелян от случаен човек от другата страна на улицата. С два куршума - първия в гърдите и втория в крака. Свидетел разказвал, че след първия куршум брат му пищял от болка, но след втория, който попаднал в бедрената артерия, бързо притихнал. Лекар бил казал, че си е отишъл за две минути от бързата кръвозагуба. Особено ме порази това, че разказът е без излишни емоции, като някаква си ежедневна случка. Случаен минувач гръмнал брат му, какво пък чак толкова. Явно нещата в Щатите са доста далеч от нашите разбирания за ежедневие.

Американците са си щастливи да натискат спусъка (на английски - trigger happy). Обичат си и "The Second Amendment" - втората поправка в конституцията им, която им позволява да се въоръжават до зъби. Каква свобода, демокрация и най вече човеколюбие! Кеф да ти прави да живееш там и да очакваш всеки момент да станеш на решето от случаен изперкал психопат, въоръжен с AR-15.