Коментари - Двама от трима родители учат непълнолетните си деца да шофират, показва Podcast анкета | Днес.dir.bg

Научихме детето да кара на 11 години. Откакто взе книжка има само едно натушение, когато трябваше да спре колата с отказала спирачка, използвайки скалите. Без пострадали, освен колата. Така че няма какво да се считат хора на 12-18 години за олигофрени, които изведнъж поумняват на рождения си ден. Е някои учат децата си дори на джепчийство, но това е съвсем друг проблем. На колко години казахте са се научили да карат тези от формула 1?

Както коментиращия по-рано и мен са ме учили да карам семейната кола на 11-12 години по поляните. Но никога не са ми разрешавали да карам по пътищата. След като взех книжка на 18г. няколко месеца с баща ми минавахме по най-опасните отсечки в София, (за които той знаеше) и ме учеше с колко километра трябва да влизам в завой с обратен вираж, където ставаха най-много катастрофи, как трябва да минавам на сфетофари, как да изпреварвам в натоварено движение, нощно кормуване и още куп практически неща. Чак след това можех да возя семейството и по-късно да пърувам сам. А сега му купуват кножка и кола и го пускат да се фука по улиците. А после, ама то какво стана, на всеки може да се случи.

Младите взимат пример от възрастните. Изводите за безумно каращи младежи оставям на вас.

Бях на 11-12, когато баща ми ми даде да карам семейния запорожец за пръв път. След половин часова инструкция и по три пъти отговаряне на разбъркани въпроси, направих три кръгчета и два пъти карах напред и назад по една поляна край селото на дядо. След време ми направи импровизиран гараж с колчета, за да вкарвам колата на заден, но пак на поляна. Никога не ми е разрешавал да карам колата по асфалт, докато не взех книжка на осемнайсетия си рожден ден, Въпреки, че изпита пред кат мина два месеца по-рано. Често ходехме на село и за това имах доста натрупани практически уроци, та нямах никакви проблеми с изпита. Но пак повтарям - винаги ме е учил на поляна и други хора или коли не е имало. И на мен ми се е искало да карам колата по шосе, но дори и не съм си помислял да моля баща си. Едно, че нямаше да ми даде, а друго, че имаше много яки шамари...

И после: Те пътищата виновни. Дървото е виновно. Ама то добро момчето, тя катастрофата случайно станала. Непрекъснато се говори за война по пътищата-кажи-речи на всеки по остър завой има некролог с някой на двайсетина и по-малко години.