36 години след аварията в Чернобил на 26 април въпросите за ядрената енергетика, режима на управление, свободата на словото, дезинформацията и мълчанието на журналистиката са все така актуални.

Някъде около днешния ден през 1986 г. Тодор Живков казва прословутото "Ще си мълчим", с което на практика забранява населението да бъде информирано за радиоактивната опасност и отнема шансовете за предпазване на хората. В България до третия ден няма никакви официални съобщения за ядрената опасност и последствията от нея за човешкото здраве. Радиоактивният облак достига страната за няколко дни, а народонаселението яде замърсена храна. Мълчим си.

Първият чуждестранен журналист, който влиза в чернобилската зона само 20 дни след аварията, е българин. Кореспондентът на "Работническо дело" в Русе е изпратен там уж да отразява творчески състав. Но...

Преди 2 години Вяра Деянова-Иванова спечели конкурса за чиста журналистика на Dir.bg Web Report с филма си "Йото, който гледаше Чернобил", който предизвика интерес още с появата си в платформата Brave Stories. Пред Вяра Йото Пацов си припомня предизвикателствата на журналистиката по време на комунизъм - борбата си да разкаже какво се е случило в Припят, което надушва случайно, за спектакъла на властите в СССР и България, за премълчаната смъртна опасност, за интервютата, които така и не виждат ефир.

Снимка: Андрей Михайлов, Булфото

Темата за мълчанието на журналистите и властта, за Йото Пацов и за Чернобил е актуална и днес. Когато думата "война" в Русия се наказва със закон, когато стотици журналисти вече не практикуват професията си там, защото е невъзможно, когато дезинформацията около войната в Украйна живее златното си време, а новините се делят на "според руската страна" и "според украинската страна".

Затова и разговорът между Вяра Деянова и главния редактор на OFFnews Владимир Йончев, член и на журито на Web Report, е толкова важно да бъде видян и особено много - чут.

Ето и част от него накратко:

Уби ли хора мълчанието на журналистите за избухването на Чернобил?

Било е невъзможно за журналистиката тогава. Това става ясно от думите на героя на филма Йото Пацов - един журналист, който абсолютно случайно отива в района заедно с творчески състав. С още един негов колега от националното радио ги изпращат без изобщо да им кажат за аварията. Идеята е била свързана с дезинформацията, която е актуална и днес. Той дори като журналист е имал съвсем бегла информация и заслушвайки се в разговор на консула и е разбрал, че всъщност нещо много голямо и различно от творческата самодейност се е случило там. Имал е смелото съдействие на консула да стигне до Припят. И после да разбере, че дописките му никога няма да видят бял свят в България. Журналистиката по това време е била част от дезинформацията, която е убивала. И това тежи много на хората, които са искали да си свършат работата, но не е имало как.

Широко затворените очи за репресиите в Русия

В Русия живеят не малко интелигентни и мислещи хора, на които никак не им е лесно в режима на Путин. Неговият режим не е от вчера - знаем за убийствата и затворите, репресиите, които се случваха с години. Западният свят държеше това на втори план, защото имаше други, икономически отношения. Това е животът на тези хора и със сигурност не им е лесно да се вдигнат. Има и много други, които вероятно вярват в това, което Путин налага като държавна политика, зад което прозира и Стокхолмски синдром.

Заслужена свобода на словото или късмет да ни се случи?

Ние тук имаме много. За щастие сме част от ЕС и това не е никак малко. И точно в тези дни всеки интелигентен и съвестен човек би трябвало да изпитва предимно благодарност и спокойствие, доколкото би могъл, защото в ситуация на война, в която падат бомби, няма как да бъдем напълно спокойни.

Свободата на словото си я заслужават тези, които имат смелостта и достойнството от журналистическата гилдия. Смелостта е индивидуално състояние и то има една определена цена, която плащаш, но зависи какви ценности носиш в себе си и за какво си в тази професия. Има колеги, до които "журналист" седи много достойно. Не е необходимо да правиш непрекъснато силна разследваща журналистика, достатъчно е да бъдеш обективен. Журналистиката е територия за хора със силни характери. Истината няма множествено число, категорично не може да има.

Както казва и Йото Пацов във филма - дали си журналист става ясно в трудни времена. Днес не е лесно да се ориентираш и в огромното море от информация - без значение дали става въпрос за война или за ежедневната битка за икономически, политически и други интереси.

Участвай в Web Report 2022!

Очакваме предложенията на талантливи автори с усет към важните за обществото новина, разследване, репортаж, истинска история, снимка, видео. Платформата Web Report 2022 вече е активна и приема предложенията на новите претенденти за победители в различните категории - Общество, Истински истории, Икономика, Технологии и иновации, Култура и изкуство, Спорт. Специални награди връчваме за Фоторепортаж, Видеорепортаж, Подкаст и Млад автор.

Наградата за всяко първо място е парична премия от 1000 лв.

Петото издание на Web Report e с официалната подкрепа на Съюза на българските журналисти.

Медийни партньори са БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, OFFNews.bg, списание "Мениджър", телевизия ММ и агенция "БулФото".

Генерални партньори: A1, Dundee Precious Metals и "Инвестбанк" АД, Arteks Engineering

Партньори: SSARM, Logitech, Bononia Estate, The Glenlivet, изворна и трапезна вода "Севтополис", 7arts.bg

  • Конкурсът е отворен за участие в периода 23 февруари - 13 май 2022 г.

  • Заявките и материалите се приемат само в електронен формат на имейл адрес webreport@webreport.bg

  • Одобрените за участие журналистически материали ще бъдат публикувани в специалната категория "Участници" в сайта на Dir.bg https://webreport.bg, където може да бъде намерена и пълната информация за конкурса, изискванията към материалите и какво още е необходимо, за да кандидатствате.

  • Подробности можете да намерите и във Facebook страницата на Web Report тук.