Преди дни Dir.bg раздаде наградите в третото издание на конкурса за чиста журналистика Web Report. Журито от известни журналисти избра победителите в в шест основни категории - "Общество", "Икономика", "Култура и изкуство", "Технологии и иновации", "Истински Истории", а за първи път и "Спорт", от над 100 участници с повече от 300 материала.

Във всяка категория бяха номинирани трима участници, като един от тях бе избран за победител.

В категория "Истински истории" журито избра за победител Вяра Деянова, Bravestories.eu, за Йото, който гледаше Чернобил - разказ за това как преди 33 години двама български журналисти - Йото Пацов, кореспондент на "Работническо дело" и Любен Антонов от БНР заминават за Украйна, за да отразят посещението на български хор. Но сменят курса, разбирайки, че се намират в непосредствена близост до най-голямата ядрена авария за всички времена.

Професионалният път на Вяра Деянова започва в нюзрума на Дарик радио, където е стажант. След натрупването на опит в радиото, тя обръща поглед и към телевизията. Работи в БНТ, ProBG и bTV до 2018 г., когато създава платформата bravestories.eu

Историите за смелостта, които разказва журналистката, свързват миналото с настоящето и бъдещето. Вяра търси онези вдъхновяващи личности, които са около нас, но примерът им остава скрит. Toва са смелите истории за личности, чийто живот е бил заря, но шумът на ежедневието днес е заглушил всеки спомен.

За героите, журналистиката, фалшивите новини и защо истината няма множествено число - Вяра Деянова говори пред Dir.bg

Наградата от Web Report за мен означава много, защото това е отличие от колеги. Платформата, съдържанието на dir.bg е реализация на най-добрите световни практики. И аз, и хората, с които създадохме и развиваме The Brave Stories приемаме наградата като знак, че трудът ни има смисъл. Получихме я в деня, в който успяхме да реализираме и offline срещата с нашата аудитория "Смелите на живо", така че за нас тази награда е знак да продължаваме.

Снимка: Андрей Михайлов, Булфото

За дезинформацията, фалшивите новини и колко важно е търсенето на истината

- Безкрайно важна е дефиницията "чиста журналистика", която давате. Днес много хора могат да бъдат подведени какво е журналистика. Живеем във време, в което абсолютно всеки може да създаде някакво съдържание, да даде мнение, да публикува своя гледна точка, да създаде сайт, да заснеме видео. Живеем истерично, живеем бързо, често възприемаме безкритично първото парче някаква информация. Но нищо от изброеното дотук не е журналистика. Журналистиката има непогрешими белези. Дори и когато е на бързи обороти, а тя често е, пак ще я познаем по детайлите, по талантливия разказ, който стои в центъра. Журналистиката не може да не е чиста, а чистотата идва от усета да водиш към истината. Истината за мен няма множествено число. Въпрос на ум, отговорност и сила на характера е да я усетиш и поставиш на място. И така се получава, че наистина подобното привлича подобно. Участниците в Web Report, отличените от вас материали са огледала на истината в различните ъгли от живота ни.

За смелостта и историите в Brave stories

- Този проект живееше няколко години в главата ми. И в един момент, преди две години реших да го пусна на въздух. Не ми отне повече от час да го опиша на една страница и така разбрах, че той е узрял. Документалните истории,били те лични, свързани с развитието и философията на дадена компания, исторически, за мен трябва да имат лесен и увлекателен път до умовете на зрителите. Искам да създам място, където хората на бавни обороти да получат контекст на света, в който живеем. Да получат и добър вкус. Името дойде логично, поне според моята логика, защото няма интересна история, която да е узряла в зоната на комфорт, тя винаги започва след нея. А за това на първо място трябва смелост. Задължително е. Историята се създава от парчета безценни истории и не бива да чакаме да ги изравяме от прахта, те са около нас и сега. Аз ги виждам, а хората ги гледат на платформата ми.

Кой е Йото от Ъглен

- Бях очарована и вцепенена от сериала "Чернобил" - шедьовър. И аларма да не забравяме за един от най-срамните и злокобни моменти от най-новата ни история. И се замислих, че България е била прекалено близка със Съветския съюз по време и след аварията и със сигурност има и неразказани истории. След кратко проучване стигнах до Йото и замръзнах. Не можех да повярвам, че има такъв човек. Първият чуждестранен журналист отишъл на мястото на аварията 20 дни след взрива ме очакваше в село Ъглен. Това професионална радост, която не мога да скрия. И съм безкрайно благодарна на Йото Пацов, че ме допусна и ми се довери. Останалото, надявам се да съм разказала добре в "Йото, който гледаше Чернобил".