00:05 | 25.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Антон Хекимян: Трябва непрестанно да отстояваме истината и журналистическите принципи

За предизвикателствата пред медиите днес, какво научихме от журналистите преди нас и какво промени историята ни в последния четвърт век - разговор с директора на отдел "Новини, актуални предавания и спорт" в bTV Media Group

10:37 | 29 май 2023 | Автор : Елза Тодорова 0 3869 Снимка: Тед Георгиев, Dir.bg

Отстояване на истината и на журналистическите принципи с проверка на информацията и непрестанно показване на валидното спрямо провереното. Така Антон Хекимян, директор "Новини, актуални предавания и спорт" в bTV Media Group, вижда рецептата за противодействие срещу предизвикателствата, които стоят пред днешните медии.

Dir.bg/25

Признава, че тези, които спазват журналистическите стандарти, често стават жертва на сайтове с незнайни имена, които хвърлят прах в очите, само за да получат необходимите кликове. Заблудени от тях, след това хората държат сметка на разпознаваемите медии защо са ги излъгали. Но в критични моменти, когато обществото има най-силна нужда да получи качествена информация, я търси и намира именно в традиционните медии, "които днес едва ли не погребваме".

Говорим си с Антон Хекимян не само за предизвикателствата пред медиите днес, а и за това какво научихме от журналистите, от които "сме крали занаят", какво промени историята ни в последния четвърт век и накъде оттук насетне. Поводът е не само 25-ия рожден ден на Dir.bg, но и нуждата да погледнем към следващите 25.

И като говорим за бъдещето, Хекимян вярва, че журналистът трябва да е мечтател - не наивник, а мечтател! И не да мечтае да го показват по телевизията или да го снимат за дигитални платформи, а да работи за кауза и да иска да промени нещата към по-добро. Защото журналистите трябва да са онзи здрав гръб, онази здрава опора, която да позволи на обществото да бъде с високо вдигната глава и да има то изисквания към хората, които го управляват.

Визитка:

Антон Хекимян е роден на 22 май 1984 г. в град Стара Загора. Завършва езиковата гимназия "Ромен Ролан" в Стара Загора с немски и английски. Получава бакалавърска степен по "Журналистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което продължава обучението си и се дипломира като магистър по "Електронни медии" във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Журналистическата си кариера изгражда в bTV, където започва като стажант в нюзрума още в първи курс от следването си. От 2004 г. работи последователно като репортер, водещ на съботно-неделния сутрешен блок на телевизията, а от 2014 г. води предаването с най-голяма популярност и доверие сред зрителите в сутрешните часове - "Тази сутрин". През годините е водещ и на много специални издания на bTV Новините, извънредни и изборни студия, а днес (от 2020 г) е директор на отдел "Новини, актуални предавания и спорт" на bTV Media Group от края на 2020 г.

За работата си като журналист Антон Хекимян е носител на редица признания, сред които наградата "Достоен българин" за активна доброволческа дейност след наводненията в Аспарухово (2015) и за професионализъм и всеотдайност при отразяването на COVID темата (2020). През 2016 и 2018 г. печели приза за висока езикова култура от Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч, голямата награда за телевизионна журналистика "Свети Влас" (2019) и много други.

Снимка: Тед Георгиев, Dir.bg

Следва разговорът с Антон Хекимян, който може да гледате и във видеото горе:

Да започнем от там какво правехте преди 25 години?

Не съм много добър в математиката, но изчислявам, че догодина ще станат 20 години, откакто влязох за първи път в bTV като стажант. Тоест, преди 25 години трябва да съм бил в 8-и подготвителен клас в гимназията.

Тогава вълнуваха ли Ви новините и как съзря идеята, че ще се занимавате с журналистика?

Да се занимавам с журналистика като идея в моето съзнание изплува в 12-и клас. Не съм от хората, които години наред мечтаят и мислят какво точно искат да бъдат. По-скоро съм от тези, които изчакват да дойде правилният момент, за да вземат актуалното решение спрямо момента и спрямо това на какъв етап от живота си съм. Дори тогава съм разсъждавал по този начин. Не съм мислил, че ще се занимавам с журналистика. Започнах съвсем шеговито да издавам едно вестниче, което пишех на ръка, за нашия клас в гимназията, но то беше в периода, в който вече бях решил, че ще кандидатствам във Факултета по журналистика на Софийския университет, където и бях приет като първо желание. Сега от дистанцията на времето си давам сметка, че не знам какво друго бих могъл да правя и в какво друго бих горял по начина, по който го правя сега.

На завършващите същия този факултет в началото на май казахте, че трябва да бъдат мечтатели. От дистанцията на човек с кариера продължавате ли да мечтаете?

Ако човек иска да е журналист, няма как да не е мечтател. Но мечта не в посока да ни показват по телевизията или да ни снимат за дигиталните платформи, а за да вършим нещо, което ни харесва и това нещо да е посветено на кауза. Ако ти си посветил живота си на кауза, няма как да не си мечтател. Това не е валидно само за журналистите, а и за други сфери, но може би пък за нас е валидно с по-голяма сила, защото ние искаме да променим нещата към по-добро. И смятам, че хората това очакват от нас.

На завършващите Факултета по журналистика тази година им казах и нещо друго - че хората ще очакват от тях да са супер герои. Колкото и да си говорим, че хората не вярват на медиите, че не гледат новини и смятат, че авторитетите вече не са това, което са - не само в журналистиката, а и в много други професии, дълбоко вярвам, че това не е така. Много от надеждите на хората са свързани с това ние да им помогнем. Виждам го като желание от тях и като сигнали, които ни изпращат - понякога като на последна инстанция, защото борбата с институциите наистина може да е много трудна. Но когато се включат журналистите, нещата се случват много по-бързо, за съжаление. И казвам за съжаление, защото не би трябвало да е така.

Ние обаче по някакъв начин сме опора за обществото. Виждам го най-вече в критичните и драматични ситуации, и то не само в България - войната в Украйна, земетресението в Турция. Зрителският интерес в такива моменти наистина стига максимума, защото хората искат да получат информация, търсят я от качествени източници и я намират точно от традиционните медии, които в днешно време едва ли не погребваме. Вярвам, че журналистите са супер героите на обществото и който иска да бъде такъв, трябва да свикне, че към него ще има много очаквания и много изисквания.

И трябва да е много критичен към себе си.

Това е първо. Първа е критиката към себе си - как направих този репортаж, как разказах тази тема, бях ли достатъчно обективен, залитнах ли някъде.

Още Сократ казва "Аз знам, че нищо не знам", тоест, че не можем да знаем нещо с абсолютна сигурност. Днес фразата е много актуална на фона на цялата пропаганда, с която трябва да се борим ежедневно. Възможно ли е според Вас да сме абсолютно сигурни в нещо?

Трудно, но именно затова са традиционните медии. Защото хората в днешно време получават информация от социалните мрежи. Включително, винаги давам пример с майка ми, която е на 70 години, да е жива и здрава, и вече е прочела всички новини от Facebook. Въпросът обаче е какво получава тя като информация през социалната мрежа. Дали тя и изобщо хората са достатъчно критични към източниците, които виждат.

Виж още Златният радиоглас на България Божана Димитрова: Свободата на словото е най-първо състояние на духа

Много често медиите, които спазват журналистическите стандарти, са жертва на всички останали, които се наричат под някакво измислено име - точка БГ, да не споменавам конкретни. Хората четат и след това казват: "Ама то не е истина". Но тъй като познават нас - bTV, Dir.bg, националната телевизия и т.н. ние излизаме виновни и питат защо сме ги излъгали. Не, не сме ви излъгали ние! Излъгал ви е някой друг, който е искал да ви хвърли прах в очите или да му отворите статията, за да получи необходимите кликове.

Всичко това е голямото предизвикателство за медиите и то не е от днес, а още от времето, когато преди години станаха модерни думи като fake news (фалшиви новини), пост истина и всичко останало, с което се сблъскахме - разрушаването на институцията медии като авторитет от неголяма част от политиците не само в България, и то на много високо ниво. Всичко това ние трябва да приемаме просто като поредното предизвикателство, с което трябва да се борим на всекидневна база. Не да се оплакваме, че социалните мрежи или нещо друго ни е проблем, а да отстояваме качествената журналистика и принципите си. И в трудни моменти хората се обръщат към нас и тогава разбират къде е истината.

Освен социалните мрежи и пропагандата, като други предизвикателства за журналистиката се сочат deepfake технологията, изкуственият интелект, инфлуенсърите, които повлияват големи групи хора. Доколко те могат да застрашат това, което правим?

За съжаление, това не е бъдеще. Това е животът, който живеем днес. Аз много усилено следя какво се случва в социалните мрежи - черпя информация от там, резюмирам, следя много различни групи. Правех го още като репортер, но тогава нямаше толкова много социални мрежи, тепърва Facebook навлизаше в България. Докато сега са безброй социални медии и дигитални платформи, които да следиш. Опитвам се да проследявам всичко, да гледам процесите, включително в TikTok, Instagram и най-различните възможности, които ти дават другите комуникационни канали.

Снимка: Тед Георгиев, Dir.bg

Риск определено има и ние трябва да се борим чрез отстояване на принципите, с проверка на информацията и с непрестанно показване на валидното спрямо провереното. Инфлуенсърите често не само рекламират, но и въздействат на част от обществото, опитват се да повлияват в една или друга посока. Следейки ги, хората за себе си са прави, защото много често като част от разслоението, което наблюдаваме, вярват в нещо, търсят своята истина - да я чуят от човека, който ще им каже точно това, което те искат да чуят. Това донякъде е големият проблем - те следват групите, в които ще намерят сродни души, сродни интереси, ще се самонадъхат там и много трудно ще видят истината. Затова медиите, които проверяват информацията си и които държат на стандартите, много често са виновни за нещо. "Вие защо не взехте нашата позиция?". Ами не можем да я вземем, защото има и друга позиция и ние трябва да я покажем. И тъй като не сме съд, зрителите да направят своята преценка информирано - има проблем и той има две страни. Ние сме тези, които трябва да защитават интереса на обществото и го правим, но, както казах, понякога се случва да ни питат защо сме показали мнението и на друг човек. Правим го, защото за да си журналист, означава да покажеш и другата страна. Това е истината.

Факт е, че една от основните ни задачи е да търсим всички гледни точки, но съгласен ли сте, че започваме да обезценяваме думата "експерт" в желанието си да излъчим повече гледни точки?

Ако някой обезценява дума, то е заради несъстоятелността на самия човек, който ще се появи като такъв и ще говори нещо. Същото е с журналистите, лекарите и много други професии... Да, ние каним експерти като гости, допитваме се до тях, като се стараем чрез подбора им да търсим достоверност, експертиза, доказана чрез дипломи. Разбира се, пак някой би могъл да го приеме конспиративно - че насочваме общественото мнение. Но не!

Друг въпрос е, че ако ние не вярваме на университета, не трябва да вярваме и на експерта, на себе си, на журналиста. Има една фраза "Като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар". Тя е забавна, но не вярвам в това. Аз вярвам, че има хора, които вършат работата си със сърце, с желание и знаят, че на гърба им лежи отговорност. И смятам, че търсейки експертите, на нашия гръб лежи отговорността да намерим експерта, който наистина ще каже на обществото своята гледна точка и тя ще е проверена на база знания, на база наука. Длъжни сме в това, иначе може наистина да изхабяваме думите. Изхабяваме и хората понякога, но в България не смятам, че имаме неизчерпаем набор от говорители по много различни теми и, за съжаление, много често те се повтарят.

Очертахме актуалните предизвикателства. Но ако се върнем към изминалия четвърт век, кое е събитието, което го беляза най-силно и успяхме ли да го осмислим и предадем на хората по начина, по който би трябвало?

Виж още Бойко Василев: Лъжата ще стане основно човешко право, несъвършенството ни прави хора

Случиха се толкова много неща, че не мога да изкристализирам нещо конкретно. Само за изминалите две години и половина сякаш минаха цели пет. Това донякъде определям като постковид период. Визирам не само политическите промени, а и икономически, като скорост на комуникацията между нас и обществото, процесите, които текат. Наше задължение е всяко едно събитие да го представяме така, че то стъпка по стъпка да променя обществото. Да, има генерални ключови събития, които непременно са предизвикали интерес и, за съжаление, това често са катастрофи, тежки събития, тежки моменти за обществото. Те понякога са вододел, но всяко едно събитие, по начина, по който е отразено, е необходимата стъпка към изграждане на качествено общество. Ролята на журналистите е да бъдем онзи здрав гръб, който след това да позволи на обществото да бъде с високо вдигната глава и да има изисквания към хората, които го управляват, или които имат стремежа да го управляват, или пък искат да наложат визията си за това как да изглежда България. Само че налагайки визията си, обществото и журналистите трябва да са контролът на тези политици, на тези властимащи или стремящи се към управление.

Но за да отговоря на въпроса Ви, за тези 25 години аз лично помня едно събитие, което остави у мен отпечатък и може би беше един от моментите, в които някъде дълбоко в себе си съм си казал, че искам да се занимавам с журналистика. Това беше атаката на кулите близнаци в САЩ. Всеки ден преди да отида втора смяна на училище гледах обедната емисия на bTV и тогава тръгвах. Осъзнах по-късно, че това най-вероятно е изградило в мен рефлекса да търся новини и да ми е интересно.

В никакъв случай обаче, започвайки да се занимавам с новини, не съм търсил политиката. Има много млади хора, които се занимават с политика, а на мен ми беше много интересно да разказвам истории и много дълго време се занимавах с това, преди да ме запали политиката и преди да разбера, че наистина нашата работа, освен да разказваме истории и да вдъхновяваме публиката, е да сме контрол - този здрав гръбначен стълб, който да държи главата на обществото високо изправена. Не знам дали в този момент това е валидно за нашето общество, но все повече си мисля, че има достатъчно хора, които могат да вдигнат глава, да те погледнат в очите и да кажат "ние искаме да живеем в нормална държава". Защото аз също искам да живея в нормална държава.

Което пък е и в ръцете на политиците, а оттук и въпросът - превърнаха ли се те в супергерои, особено в последните две години?

Истински или не, много често показваме социологическите изследвания. Как може да си супергерой, ако рейтингът на парламента клони към нула?! Или започвайки работа, едно Народно събрание не започва да кове закони или да се занимава с обществени проблеми, които са много, а започва да се занимава с неща, които ще са полезни на партиите. И това не го казвам само за една партия или за конкретен сбор от партии, а за всички. Мисля, че доста хора забелязаха - и това сваля от рейтинга и на партиите, и на политиците, че те може би винаги са се занимавали със себе си и техните проблеми са им били най-важни. Но когато едно Народно събрание започва работа, трябва да се поставя важното за обществото, а не "какво ще правим ние на следващите избори". Последните парламенти бяха просто предизборни кампании за следващите, по-следващите или за още по-следващите предсрочни парламентарни избори.

Виж още Евгений Тодоров: Имаме нужда от честна журналистика, не от занаятчии

През изминалите 25 години, за съжаление, загубихме и големи имена в журналистиката, някои от които сме се учили. Не можем да изброим всички, но сред тях са хора като Нери Терзиева, Хачо Бояджиев, колежката Ви Даниела Сеизова, Милен Цветков и уви много други. Има ли някой, в името на когото си казахте, че ще направите дадено нещо, да речем да сте по-добър в работата си.

Аз по-скоро следвам християнските принципи да се не си създавам кумири. Може би имам такива в други области, но това не означава, че не съм се учил от колегите, при които съм пораснал (приемам себе си като дете, престъпило прага на телевизията и учило се от доказани имена), и съм много благодарен на безброй много хора, които не искам да споменавам, за да не се почувства някой обиден, ако го пропусна.

Но тъй като Вие споменахте Даниела Сеизова - нейната борба и нейната работа станаха повод да има дори награда на нейно име - "В името на живота". Може би не за всеки, но награди трябва да има на името на онези, които в работата си полагат изключително много усилия. Затова и споменах преди малко за мечтателите - това не са наивници. Даниела Сеизова е успяла да промени нещо, друг колега е допринесъл да се промени закон, или пък аз съм успял да развълнувам някого със своите истории. Много често обаче се сблъскваме с реалността, че колкото и да притискаме политиците да имат решения, някои неща не можем да спомогнем да бъдат решени. Давам пример с джигитите по пътя, за които разказваме просто регулярно и което също ще се изчерпа като тема и като чувствителност в обществото. Но работата на всеки един от тези колеги, които изброихте и които сме изгубили, е вдъхновила други, които ще продължат техния път. Вдъхновявала е и мен, искал съм да бъда подсъзнателно като някой друг, не само от тези, които изброихте, искало ми се е да направя още по-добро интервю, да мога да направя още по-добър и по-запомнящ се репортаж. Това е стимулът.

Когато тези хора - и Нери, Милен и Дани и останалите, светла им памет, са променили обществото към по-добро и са отключили процеси, важни да променим нещо в съзнанието си, това е възпитало другите журналисти, че трябва да се борят за свободата си, да я оценяват и че тя не е само разкъсването на окови, а всекидневен ангажимент, за който трябва да се борят - за себе си и за обществото. Това е модел, който трябва да следваме. Не смятам, че техният път е загубен заради това, че вече не са сред нас. Напротив, те са посели семена.

Много често ни питат защо новините са предимно лоши. Вие как отговаряте на този въпрос?

Смятам, че е клише, че новините непременно са черни и мрачни - да, те определено не са покрити с розов памук, много често разказваме истории, които са вдъхновяващи и не са посветени само на поредния политически скандал, поредната, за съжаление, катастрофа или друг инцидент. Тук пък аз няма да изпадна в клишето, че на хората като им дадеш позитивни новини, не ги гледат, а се впечатляват от зрелищата. Смятам, че нашата работа е да разкажем за новините, за недобрите неща, които ни се случват в обществото, в което живеем заедно, за да може да го поправим. За да не се събудим утре и да повтаряме същия проблем. Много често се събуждаме и повтаряме същия проблем, но вярвам, че това са малките стъпки, които трябва да извървим.

Виж още Гласът-легенда Васил Върбанов: Когато не знаеш какво да кажеш, винаги казвай истината. Лесно е

Това е моят отговор - защото, ако ние не сме критични към лошото, тогава няма да можем да изпълним обществената си функция да помогнем на хората или да сме в тяхна полза. Защото можем да разкажем в цялата емисия за ред неща, които са се случили - в училище, в детска градина или някъде другаде. Това ще даде съвсем различен поглед над нещата, независимо дали гледат или не, независимо дали ще прочетат статията или няма да я прочетат. Но смятам, че лошото, за което уж ние разказваме и за което понякога сме обвинявани, че сме черни и мрачни, е доброто, което ние искаме на следващия ден.

Като част от журито в конкурса ни за чиста журналистика WebReport какво ще търсите сред материалите? Какво трябва да съдържа някой от тях, за да си кажете "Това е!"

Първо искам да благодаря на Dir.bg за поканата да бъда част от това жури. Включих се в оценяването на работата на колегите и от другите медии, защото това е марка, бранд с доказано във времето име. Иначе не бих направил компромис с това. Но за годините, в които съм чел и гледал материалите от този конкурс, за мен е било важно да ме развълнуват. Не само да бъде запомнящо се или добре заснето и разказано, но и да остави отпечатък в мен. Ако е интересна история, която да ми насълзи очите или ако наистина е взривяващо разследване, да знам, че е последвал обществен отзвук и промяна след това, да е раздвижило системата и размърдало онези понякога много клеясали зъбчати колела на институциите да променят себе си, а с това и обществото, или поне да са в полза на обществото. Това са нещата, които търся в материалите.

А иначе, не от куртоазия, но от чисто сърце искам да ви честитя годишнината - и на Вас, и на хората зад камерите, и на тези, които пишат сега. Изключително трудно е да създадеш бранд, чието име да остане във времето и да запази стойността си. Особено в шума от брандове в днешно време да се запазиш 25 години и да запазиш чистото име в журналистиката е достатъчно показателно.

ИЗБРАНО