По повод на Закона за образованието Вълчев каза, че като общество трябва да се разберем за носенето на религиозните символи. Сега в текста е това да не бъде агресивно. Не можем да напишем, че само забраняваме, чалмите, риторично запита Вълчев, предаде БГНЕС. Колкото до кръстовете и обвиненията към него Вълчев каза, че той е въвел като министър походите по светите места за България по време на християнските празници. Според него религията трябва да се изучава като история на културата.
Вълчев е категоричен, че децата не могат да се разделят от първи клас – едно дете да отиде при един чичко да учат християнска религия, други при друг чичко да ги учи на исляма, еврейчетата при трети чичко. Според него тук преобладава православието, ние сме православна държава, но имаме съседи мюсюлмани и евреи и трябва да знаем техните празници. Трябва да се знае какво е джамия, какво се прави в синагогата. Това, което най-много ми тежи като министър през тези години, е че по тези въпроси нищо не се прави и то дори и от публични личности, отбеляза Вълчев.
В отговор на въпроса за насилието сред децата, той отбеляза, че не бива да свързваме религията с насилието на улицата.
Министърът е категоричен, че дори и мигрантите в България трябва да имат възможност да учат майчиния си език. Но един от проблемите е и незнанието на български книжовен език, който е и гаранция за развитие на детето, подчерта Вълчев. Той даде пример с някои ромчета, които отпадат от училище, защото в трети-четвърти клас не знаят езика.
Не бива децата да повтарят в тези ранни класове, а да се работи допълнително с тях включително и през ваканциите и да се знае от предучилищната възраст от детската градина какво е нивото на детето по отношение на българския език и не да му се удари един шамар и да се изгони от училище, а да се работи с това дете. Ние очакваме някой да дойде и да ни реши проблемите. Може да не са най-добрите, нашите институции, но трябва сами да си вършим работата, коментира Вълчев.
Според него проблемът не е в броя отпадащите деца от училище, а това че е съсредоточен в ромските общности. Такъв проблем с българските деца и тези от турски произход няма. Дори социолозите коментират, че в едно ромско семейство най-възрастният е най-грамотен, учил при друга система за разлика от младите.