Поръчано от цар Иван Александър през 1355 година, то е създадено само за една година от анонимни художници и писмописеца монахът Симеон, както той е отбелязал в своя послеслов. То съдържа 367 миниатюри от фризов тип, чието разделяне на отделни сцени представя над 600 визуални въведения в живота на Христос. Сред тях е известният портрет на царската фамилия и още пет портрета на цар Иван Александър със символна стойност. Четвероевангелието на цар Иван Александър е известно като най-разкошно украсения български средновековен ръкопис. То е запазено в почти идеално състояние. Тази книга принадлежи към групата на най-богато украсените евангелия, от която са запазени само две предшестващи евангелия от 11-и век, създадени в Константинополския манастир Студит. От своя страна Четвероевангелието става модел за няколко по-късни ръкописа, запазени в Сучавския манастир в Молдова и в руския манастир "Покровски събор". Четвероевангелието е съхранено при разрушаването на старопрестолния град през 1393 година. За да бъде спасено, е изнесено от България след падането й под османска власт в края на XIV век. Известно време е било притежание на молдовския владетел Александър Добрия /1402-1432 г./ По-късно е пренесено в Атонския манастир "Св. Павел", където през 1837 г. английският библиофил Робърт Кързън успява да го получи като подарък при своето посещение в манастира. Ръкописът е считан за най-ценния антикварен документ в колекцията на Кързън, която дъщеря му, баронеса Зош, дарява официално през 1917 г. на Британския музей, тогава единна институция с Британската библиотека. След разделянето на двете институции то остава в колекцията на библиотеката, където е и сега сред едни от най-ценните й ръкописи, съхранявани в новата сграда на институцията в Сент Панкрас, Лондон.