Модата на този вид заведения започна от Далечния изток, но вече обхваща Великобритания и САЩ. В клубовете на плачещите всеки, който иска да даде воля на чувствата си, може срещу определена сума да си поплаче пред чаша алкохол, в компанията на приятели, без да се интересува от размазалия се грим, подпухналите очи или протеклия нос. За първи път подобни клубове "избуяха" в Страната на изгряващото слънце. Там те носят доста звучни имена - нтапример "Клуб сълзен канал". За да бъдат предизвикани сълзите, в тези клубове на стресираните японци се предлагат чувствени филми. От Япония манията на плачещите клубове обхвана и съседен Китай. Така например в пекинския клуб "Нанцзин бар" може да се плаче и да се пие едновременно. На онези, които не успяват да проронят сълзи, се предлагат такива помощни средства, като скилидки чесън, главички лук или люти чушки. Естествено е този бум на клубовете на плачещите в Далечния изток да зарази и Великобритания. Там всеки, който иска да отдаде чест на меланхолията, на тъгата и на страданието, може да посети клуба "Изгубен" в Лондон. Във всеки последен вторник на месеца в него се организират така наречените плачещи партита. Те, разбира се, често пъти далеч не предизвикват сълзи, защото на тях спектакли изнасят момичета, облечени като за вариететни програми.