"При условие, че бъде получена допълнителна информация, аз като президент ще си позволя да публикувам документите за Кенеди, които дълго време са блокирани и засекретени", писа сегашният стопанин на Белия дом в "Туитър", без да поясни за каква "допълнителна информация" става дума, предаде ТАСС, цитирана от БТА.

В петък американският електронен вестник "Политико", позовавайки се на няколко източника от администрацията, съобщи, че държавният глава най-вероятно ще отмени публикацията на около 3100 документа, които досега са били непознати за обществеността, и приблизително 30 000 документа, които преди са били публикувани само частично.

Всички тези документи, намиращи се в Националния архив, ще се окажат на свободен достъп на 26 октомври, ако Тръмп не блокира този процес.

Документите от Националния архив трябва да бъдат разсекретени в съответствие с подписан от президента Джордж Буш-старши през 1992 г. закон, който наложи 25-годишна забрана за огласяване на всички данни за покушението срещу Кенеди.

Според този закон всички федерални учреждения бяха задължени да предадат в Националния архив наличните у тях документи, свързани с разследването на убийството на Кенеди.

Избухналият нов интерес към случая бе свързан с излизането на екран през 1991 г. на филма на режисьора Оливър Стоун "Джон Ф. Кенеди: Изстрелите в Далас", в основата на който бе залегнала версията за правителствен заговор срещу президента.

Тогава въз основа на закона от 1992 г. бе създадена независима комисия за проучване на "убийството на века". Нейната задача бе да определи какви документи следва да бъдат огласени, а какви - да бъдат поискани от криещите ги федерални ведомства и да бъдат предадени в архива.

От съображения за национална сигурност комисията получи право да отложи обнародването на документите, но за не повече от 25 г., тоест до 2017 г.

Източник на "Политико" в Конгреса съобщи, че върху Тръмп се оказва натиск от ЦРУ. Разузнавателното управление настоявало останалите документи да не бъдат разсекретявани.

Според ЦРУ разпространяването на въпросните сведения може не само да разкрие методите на работа на разузнаването, но и да извади на бял свят имената на информаторите, помагали на ЦРУ в разследването, някои от които може още да са живи.