Пред БТА той заяви, че до края на Втората световна война сватбите между династиите са имали политическо значение, били са плод на политически преговори и договорки. И двете страни изобщо не са се вълнували от чувствата на младите, било то на принца или принцесата.

Пример за това е Цар Иван Асен Втори, който е известен как чрез сватбите на своите дъщери е правил политически съюзи, добави той.

След войната първият пробив е направен от шведския крал Карл Шестнадесети Густав, който се влюбва в немска стюардеса по време на лятна олимпиада в Мюнхен и малко по-късно се стига до брак в Стокхолм. Това е било нещо немислимо по онова време, тъй като избраниците на принца или принцесата е трябвало да имат определен аристократичен ранг.

Сега виждаме, че английският принц Уилям за първи път ще вземе жена, която не е със "синя кръв" и това определено е нещо революционно за Англия, коментира Марков. Според историка обществото вече не се вълнува толкова от кралските сватби. Понеже англичаните държат на своята велика история, затова е тази еуфория сега. Хората следят сватбата от любопитство и заради пищната церемония, смята той.

На въпрос как принцът си избира жена в днешно време Марков посочи, че на първо място проследява качествата на момичето, а не толкова произхода или богатството. Според него родителите и днес имат своето влияние при този избор. Макар и да не управляват, те все пак са в светлините на прожекторите, помните скандалите около Чарлз и Даяна, отбеляза той.

Принц Уилям и Кейт Мидълтън ще се венчаят на 29 април на пищна церемония в Уестминстърското абатство.

В историята, когато деца мечтаят от малки за любов, те реално са нещастни човешки същества, защото никой не се интересува от техните чувства, те просто са били инструмент на една политическа сделка, коментира още Георги Марков. От историята на България можем да посочим сватбата на Цар Борис Трети и Царица Йоанна през 1930 г., които също са се обичали.

Преди 81 години медиите в Италия описват сватбата на Цар Борис Трети и Царица Йоанна така: "Женитбата ще увенчае любов без сметки и политически съображения и ще допринесе за сближаването на двата народа", сочи справка в архива на БТА. Това всъщност е и последната сватба на български цар в монархическа България. Церемонията се е състояла в италианския град Асизи на 25 октомври 1930 г. в базиликата "Свети Франциск" - любимата черква на младоженката.

"Новата българска царица е във великолепна сватбена рокля, украсена с портокален цвят и възхитителна във вълнението си. Цар Борис също бе видимо развълнуван", пише още в архива от 1930 г. "При излизането на сватбената церемония от голямата базилика 300 деца, облечени в бяло хвърлиха по пътя на кортежа бели рози. На площада се чуваха акламации и викове "Да живее царицата! Да живее цар Борис! Да живее България!". Всички камбани биеха. Войските отдаваха почести. Музиканти свиреха италианския и българския химни", посочват документите.