Борбата срещу насилието стана жертва на партийни сметки

stat
16:12  |  12 февруари 2018 | Политика / Автор Калина Петрова /  
Хелене Кортлендер, шеф на бюрото на фондация ”Фридрих Еберт” в София Хелене Кортлендер, шеф на бюрото на фондация ”Фридрих Еберт” в София
Сн.: Официален профил

Борбата срещу домашното насилие стана жертва на партийни сметки в България. Левите в Германия са смутени от позицията на БСП.
България обаче трябва да се пребори със себе си, ако желае да бъде в Европа. Това коментира шефката на бюрото на фондацията на германските социалдемократи "Фридрих Еберт в София Хелене Кортлендер по повод националния дебат в България за полът, църквата и председателството на Съвета Конвенция на Съвета на Европа срещу домашното насилие.

В списание на лявата фондация IPG тя описва възникнал конфликт между лидера на ПЕС Сергей Станишев и председателката на БСП Корнелия Нинова. 

Православната църква се обяви срещу Конвенцията, защото съдържала нова представа за човека без Бог. България искаше да използва първото си председателство на Европейския съвет, за да подобри имиджа си на изостанала, измъчвана от корупция държава в периферията на Европа и да отслаби съпротивата срещу присъединяването ѝ към Шенген и Еврозоната.

Вместо обаче, както беше планирано, председателството да стартира с насочени към бъдещето теми като младежта и цифровизацията и като регионален играч и застъпник на Западните Балкани, един параноиден дебат за националната идентичност, сексуалния морал и границите на толерантност определя обществената дискусия.

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов окачестви текста на така наречената Истанбулска конвенция като „скандален“. Той насърчавал „хомосексуализма и травестизма в училищата“ и с него „международни сдружения по интереси“ искали да принудят България да въведе трети пол. В действителност става дума за един доста неемоционален документ - Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и срещу домашното насилие – един изготвен през 2011 г. договор, който трябва да създаде задължителни норми срещу насилието над жените и срещу домашното насилие и който беше подписан от българското правителство през 2016 г. без да му се отдели особено обществено внимание.

Когато, като първа стъпка на българското председателство на ЕС на първото за годината заседание на кабинета, трябваше да се подготви ратифицирането на Конвенцията, започна да назрява конфликт. Не само министрите на по-малкия коалиционен партньор „Обединени патриоти“ гласуваха против ратификацията, но и четирима представители на консервативната партия ГЕРБ на министър-председателя Бойко Борисов. Последва кампания на дясноекстремистките Патриоти, която намери шумен отзвук в българските медии. Поводът беше използването на понятието „джендър“ като социална конструкция вместо „пол“ като биологичен пол. С това текстът на Конвенцията се основава на дискурс, който просто още не е воден в България.

Полът като социална роля – това за повечето българи в най-добрия случай звучи глупаво, често дори подозрително. Не съвсем успешният превод на български език даде възможност за свобода на тълкуване, която беше нужна на десните популисти „Обединени патриоти“ за кампанията им срещу мнимото подкопаване на моралните устои на българското общество от чужбина. Това стана повод за обществен дебат по хомо - и транссексуалността, правата за осиновяване, бракът за всички и хетеро нормалността. Това е важен и наложителен дебат в България, където дори откритата хомосексуалност като Christopher-Street-Day-парадите предизвиква силна обществена реакция.

Това обаче има малко общо с Истанбулска конвенция. Там наистина се предвижда равнопоставеността на половете да залегне в конституциите на държавите, които са страни по нея, никъде обаче не става дума за трети пол или за брак за всички. Предмет на Конвенцията е насилието над жените и срещу домашното насилие - проблем, с който България също би трябвало наложително да се занимае. Съгласно публикувано през 2014 г. проучване на Центъра за изследване на демокрацията по повод на Истанбулската конвенция, една трета от българското население вече е било жертва на домашно насилие. Особено висок е процентът сред ромското население. Предмет на Конвенцията е насилието над жените и срещу домашното насилие - проблем, с който България също би трябвало да се занимае наложително.

Драмата премина към следващия си акт, когато за всеобща изненада председателката на Българската социалистическа партия (БСП) Корнелия Нинова също се дистанцира публично от Конвенцията. БСП досега винаги е била защитник на правата на жените в България. Трудно може да се прецени дали Нинова следва кампанията на Патриотите или само нейните консервативни избиратели в селските райони. Очевидно председателката на БСП е действала самостоятелно и без да съгласува със своята партия, във всички случаи не и с нейните представители в Брюксел. Не само депутатите от БСП в Европейския парламент гласуваха за Конвенцията през май миналата година. На заседанието на Изпълнителното бюро на БСП на 13 януари в София пристигна бившият министър-председател от БСП и председател на ПЕС Сергей Станишев, за да агитира за Конвенцията. Отношенията между Станишев и Нинова са обтегнати, на заседанието на Бюрото се стигна до сблъсък, в който надделя Нинова. БСП не желае да подкрепи ратификацията на Истанбулска конвенция в Българския парламент. Дебатът кипи от две седмици в българските медии, по Фейсбук и др. се разпространяват и германски памфлети на Алтернатива за Германия срещу „джендър-манията“.

Накрая и българската православна църква, която обикновено се въздържа от политически декларации, реши, че трябва да поиска от българския парламент да отхвърли Конвенцията. В нея се представял нов образ на човека без Бог, който дори можел да определя сам пола си. Либерално общество на етническото и половото многообразие? Това не трябва да бъде страничен продукт на европейската интеграция и съвсем не нейна цел.

С кампания си Обединените патриоти успяха да спечелят първата победа в своя мандат и да изненадат неприятно министър-председателя Бойко Борисов. Това изглежда ще го засегне много, защото за разлика от други правителствени ръководители от Източна Европа той е убеден проевропеец. Въпреки че българите гледат към Европа и очакват от Европейския съюз икономически растеж, край на корупцията и по-висок жизнен стандарт, особено по-възрастното поколение в културно отношение е по-близо до Русия на Путин. Либерално общество на етническото и половото многообразие? Това не трябва да бъде страничен продукт на европейската интеграция и съвсем не нейна цел. Междувременно Борисов обяви, че ще отложи ратификацията на Конвенцията до края на българското председателство, но това не можа да успокои вълните на обществения гняв. С нов ход парламентарната група на ГЕРБ реши да възложи на Конституционния съд да проучи дали с Конвенцията не се нарушава българската конституция. Корнелия Нинова усеща попътен вятър и иска национален референдум за ратификацията. Тя не само може да вбие клин в управляващата коалиция. Съгласно едно актуално проучване мнозинството от населението – 62% от българите – са срещу приемането на Конвенцията.

Това че борбата срещу домашното насилие стана жертва на партийни сметки, изглежда не пречи нито на „Обединените патриоти“ , нито на социалистите. От опита на Борисов започват да се учат и съседите - президентката на Хърватия Грабар-Китарович, преди – поддръжница на Конвенцията, сега пледира за включване в националното законодателство само на онези части от нея, които „не предизвикват противоречива дискусия в обществото“. Има се предвид дискусията, която България здраво е овладяла. Може би тя идва в неподходящ момент и със сигурност с неподходящ знак, защото тонът ѝ се определя от десните радикали. България обаче трябва да се пребори със себе си, ако желае да бъде в Европа. Беше крайно време, заключава Хелене Кортлендер. 




Последно в Политика


Активизира се Източният маршрут на мигрантите

Миграционната криза в Европа продължава, независимо от намаляването на миграционните потоци от Северна Африка, Близкия Изток и Азия през 2017 г.