Така до май догодина фармацевтичните фирми ще променят стойността на най-масовите илачи само според ръста на инфлацията.
В момента те могат да вдигат цените им, когато пожелаят.

"Замразяването" на цените ще засегне над 2230 вида хапчета, които се купуват най-често.  Без рецепта се продават витамини, болкоуспокояващи, медикаменти за простуда и грип.
За миналата година българите са купили такива лекарства за 341 млн. лв. Средната цена за опаковка е била 4,2 лв., показват данните на IMS Health, която измерва фармацевтичния пазар.
През миналата година с 6,2% се е увеличило потреблението на лекарства с рецепта, като е достигнало 1,8 млрд. лв.
Въпреки това ръстът е по-слаб в сравнение с предишните години. Основните причини за това са по-малките грипни епидемии, поевтиняване на хапчетата и бедността на хората.

Пациентите отново са платили от джоба си през миналата година повече медикаменти отколкото държавата. Те са извадили от джоба си за хапчета 1,33 млрд. лв., или с 40 милиона повече, отколкото през 2011 г.

През 2012 г. здравната каса, министерството и болниците са похарчили общо 873 млн. лв. за лекарства срещу 801 млн. лв. през 2011 г.
Увеличението от 70 милиона се дължи на децентрализирането на търга на здравното министерство.

За първи път през миналата година болниците сами купуваха хапчетата срещу рак вместо ресорното ведомство и всяка клиника сама избираше на каква терапия да заложи. Немалко са заложили на по-иновативни и не толкова евтини медикаменти.