Войските на САЩ оставят тази богата на петрол държава всред тежка политическа криза, посочва агенцията. Последната колона от 110 автомобила с близо 500 войници прекоси границата в 07.30 ч. (04.30 ч. по Гринуич), а след осем минути я последва и последната кола.

Преди осем години и девет месеца американските сили преминаха тази граница в обратната посока по време на операцията "Иракска свобода". Впоследствие тя се превърна в най-оспорваната война след виетнамската, избухнала половин век по-рано.

Армията на САЩ, достигнала 170 000 души в разгара на борбата срещу съпротивата, напусна 505 бази в Ирак. Там ще останат едва 157 американски войници, натоварени с обучението на иракските сили, и контингент морски пехотинци за охрана на посолството. Последният конвой, потеглил тази нощ от базата, която войските на САЩ наричат "Кемп Адер", а иракчаните - "Имам Али", тръгна по 350-километров пустинен път, водещ към Кувейт. 

Някои войници аплодират, видимо облекчени. Други се питат как ще реагират иракчаните, щом видят, че американците ги няма. След отказа на Ирак да предостави имунитет от съдебно преследване на хилядите американски военни инструктори президентът Обама реши на 21 октомври да изтегли изцяло войските на САЩ от страната. Американците я оставят затънала в политическа криза, след като светският блок "Иракия" на бившия премиер Ияд Алауи обяви, че от събота спира да участва в работата на парламента. Образувала втората по големина парламентарна група с 82-ма депутати след шиитската коалиция със 159 гласа, "Иракия" обвини премиера Нури ал Малики, че "упражнява еднолично властта". "Този начин на действие поражда у хората желание да се отърват от желязната ръка на централната власт, още повече че конституцията им дава това право", обяви блокът по повод неотдавнашните гласувания за автономия в провинции, населени предимно със сунити - Анбар, Салах ад Дин и Диала. Почувствали се засегнати от правителството, в което преобладават шиити, сунитите - някога привърженици на централизираната държава, днес са обхванати от центробежно движение и се стремят да управляват своите региони самостоятелно, като кюрдите, което носи заплаха от разцепване на страната.

Ирак изнася около 2,2 милиона барела петрол на ден, което му носи месечно близо 7 милиарда долара; ред основни инфраструктурни мрежи обаче все още често се повреждат - например системите за електроснабдяване и подаване на питейна вода.

Местните жители обаче изглежда са доволни, че американците напускат страната.

Занапред иракските сили, наброяващи 900 хиляди души, ще имат тежката задача сами да гарантират сигурността в страната, където бунтовниците и по-специално Ал Каида, макар отслабени, може отново да пролеят доста кръв. Местните сили ще трябва да възпрепятстват също евентуално възраждане на милициите и ново избухване на верски войни между шиити и сунити, каквито причиниха смъртта на десетки хиляди души през 2006 и 2007 г.

Така приключва нахлуването в Ирак без одобрението на ООН, което целеше да бъдат издирени оръжия за масово унищожаване, предполагаемо укривани от Саддам Хюсеин. После стана ясно, че такива оръжия няма. Окупацията на страната през 2003 г., превърнала се през 2005 г. в "чуждестранно присъствие, поискано от правителството на Ирак", явно е била твърде скъпоструващо начинание. Пентагонът отпусна за нея към 770 милиарда долара в течение на 9 години; същевременно в Ирак намериха смъртта си 4474 американски войници, 3518 от които загинаха в сражения. Ранени бяха над 32 хиляди военнослужещи на САЩ. А загубите сред мирното население от март 2003 г. насам са между 104 035 и 113 680 души, сочат изчисления на британската организация "Иракбодикаунт" (IraqBodyCount.org).

Преди дни няколко хиляди иракчани отпразнуваха във Фалуджа изтеглянето на войските на САЩ, като гориха американски знамена и размахваха снимки на мъртви роднини. Градът беше арена на някои от най-ожесточените сражения по време на войната.