Агенция "Блумбърг" анализира, че спадът на петрола е най-тежкият от краха на финансовата система през 2008 г. и заплашва да има същия глобален ефект, изразен в срив на цените, както преди три десетилетия, който доведе до дълговата криза в Мексико и до рухването на Съветския съюз.

Днес цените на петрола продължиха да падат на световните пазари. Американският лек суров петрол с доставка през януари поевтиня с 1,66 долара до 64,48 долара за барел - най-ниските равнища от юли 2009 година. 

Русия, която е най-големият световен производител на горива, вече не може да разчита на същите приходи от тях, за да спаси своята икономика, страдаща от европейските и американските санкции, отбелязва "Блумбърг", цитирана от БТА.

Иран, също тежко засегнат от санкции, ще трябва да намали държавните субсидии, които частично защитаваха растящото му население от скъпотията.

Нигерия, която се бори с разрастващо се ислямистко бунтовническо движение, и Венецуела - съсипана от политически и икономически провали, също са сред най-потърпевшите от решението на ОПЕК миналата седмица да се остави на пазарните сили да определят петролните цени, които според някои експерти за първи път от десетилетия са в състояние на "свободно падане".

Светът, вече разтърсен от украинската криза и от офанзивата на джихадистите от "Ислямска държава" в Близкия изток, очаква още сътресения със сгромолясването на цените на суровия петрол.

В същото време глобалните енергийни пазари са шокирани от безпрецедентния петролен бум в Северна Америка в резултат на шистовата революция по метода на хидравличния крекинг. Малцина очакваха такъв темп на връщането на Америка на арената на петролните производители.
В момента САЩ са в пряка конкуренция със Саудитска Арабия и Русия за
първото място сред производителите на въглеводороди.

С разкриването на нови източници на енергийни суровини някои петролни износители в чужбина закъсняха да инвестират в диверсифицирането на своите икономики. Разглезени от задържането за дълги години на петролните цени на 100 долара за барел, правителствата предпочетоха да използват тези приходи, за да субсидират всичко - от смешно евтин бензин до евтини жилища, за да не си навличат недоволството на растящата армия от безработни. Но тези подаяния се оказват сега твърде рискови.

"Ако правителствата се окажат в състояние да не могат да плащат за предотвратяването на социалните вълнения, то същите тези хора ще се върнат на улиците и можем да станем свидетели на политически разпад и трусове", казва лондонският експерт Пол Стивънс, цитиран от "Блумбърг".

Мнозинството от страните членки на ОПЕК се нуждаят от петролни цени над 100 долара за барел, за да балансират бюджетите си. И ако сега започнат да съкращават разходите, това не може да не повлече проблеми, отбелязва той. Петролът вече е спаднал с 37 процента тази година и може да се стигне дотам цените да се окажат под себестойността си на сега съществуващите петролни кладенци.

Според Стивънс някои шистови производители в САЩ могат да предложат дори цени под 40 долара. Драмата предстои да се разиграе през идните седмици, прогнозира "Блумбърг".

Авторите смятат, че ситуацията много напомня онази от 80-те години, когато упорството на Саудитска Арабия да защитава своя пазарен дял в ОПЕК срина цените до 12 долара за барел.

Особено уязвима е Русия, отбелязва друг експерт - Алан фон Мерен от Дания. Подобен срив на петролните цени през 1997-98 г. доведе до руския финансов дефолт през август 1998, припомня той.

Днес в Москва се стигна до нов исторически минимум в курса на руската рубла спрямо долара - спад с над 3%. Един долар се разменяше срещу 52,48 рубли към към 11:20 часа московско време (10:20 часа българско време), предаде ТАСС, цитирана от БТА. Спрямо еврото рублата падна с 2% по същото време - премина прага от 65 рубли и се разменяше срещу 65,22 рубли.