Комисията има съмнения дали този план е подходящ, за да се възстанови дългосрочната жизнеспособност на компанията и дали съдържа достатъчно мерки за гарантиране на собствения й принос към разходите за преструктуриране, както и мерки за компенсиране на нарушаването на конкуренцията, се посочва в съобщението на ЕК, предаде БТА.

Началото на задълбочено разследване позволява на заинтересованите трети страни да изпратят своите мнения за мерките, които са предмет на разследването. Това не предрешава неговия краен резултат, добавя комисията.

През май България уведоми ЕК за увеличение на капитала на БДЖ в размер на 550 млн. лева, което трябва да бъде предоставено на шест части в периода 2011-2016 година. Тази мярка следва да спомогне за преструктурирането на дружеството, което от няколко години е в затруднено финансово положение, а именно чрез изплащането на някои от неговите задължения.

Според представения от България план се очаква през 2012 г. да се възобнови жизнеспособността на компанията чрез увеличаване на капитала, въвеждане на мерки за намаляване на разходите, продажба или бракуване на част на подвижния състав, както и съкращаване на работната ръка. БДЖ осигурява 80 процента от вътрешния товарен транспорт и 100 процента от превоза на пътници, уточнява ЕК.

В края на миналата година комисията временно одобри публично финансиране от 249 млн. лева за БДЖ, тъй като неговото внезапно закриване би предизвикало големи смущения, както и за да даде възможност на България да представи план за преструктуриране. Помощта обаче не бе предоставена, отбелязва комисията, тъй като в плана липсват няколко елемента от съществено значение, като например дали БДЖ действително ще бъде жизнеспособно, ако съдържащите се прогнози по отношение на приходите се окажат прекалено оптимистични. (В края на миналата година стана ясно, че БДЖ е поискала временна помощ от 249 млн. лв. за спешно погасяване на дългове към кредитори и доставчици - б.р.)

Освен това България не е предоставила доказателства, че приватизацията на дъщерното дружество на БДЖ за товарни превози ще бъде достатъчна, за да компенсира нарушаването на конкуренцията, или че това ще представлява подходящ принос на компанията към разходите за преструктурирането му, тъй като сроковете и резултатите са несигурни.

Отписването от държавата на дълговете, натрупани от БДЖ преди присъединяването на България към ЕС през януари 2007 г., може да е съвместимо с правилата на ЕС относно държавната помощ, но до момента София не е предоставила необходимите пояснения, позволяващи извършването на подходяща оценка, посочват още от Брюксел.

"Не се притеснявам от проверката на Европейската комисия, тъй като смятам, че извършваме реформите по най-добрия начин", заяви председателят на Съвета на директорите на БДЖ Владимир Владимиров пред журналисти, цитиран от "Фокус".

С реализацията на петте мерки – спиране на 150 влака, освобождаване на 2000 души, увеличаване на цените на билетите, приватизация на „Товарни превози” и продажба на всички неоперативни активи, ще се намали сумата пари, които правителството трябва да предостави като помощ, ще се ускорят реформите и БДЖ ще се извади от оперативната загуба, каза Владимиров.

Той изрази очакване разследването на ЕК да приключи преди Коледа. „Не се притеснявам, тъй като смятам, че извършваме реформите по най-добрия начин. Служителите на железницата не трябва да стачкуват и българската общественост трябва категорично да ни подкрепи, защото това е национална кауза", категоричен бе Владимиров.

На въпрос – чувствате ли се като хирург, председателят на Съвета на директорите на БДЖ отговори: „Аз не се чувствам като хирург, но определено се чувствам като реформатор”.

По-рано днес мнозинството депутати в парламента отхвърлиха предложение за изслушване в Народното събрание на транспортния министър Ивайло Московски за кризата с БДЖ.