Те са свързани с предоговаряне цените на горивото и конкуренцията при доставките и транзита.

Миналата година ЕК постигна споразумение с "Газпром" да облекчи условията за доставка на газ за няколко европейски държави, тъй като те са го купували на цена значително по-висока от тази в други европейски страни. В противен случай "Газпром" трябваше да понесе солена глоба.

„Към момента не можем да прогнозираме окончателното решение, което ще бъде взето, нито срока, в който това ще стане“, каза представител на Комисията, цитиран от БНР.

България е сред 8-те източноевропейски страни от които се очаква да подкрепят или отхвърлят предложеното споразумение между ЕК и Газпром.

От институцията заявиха, че нямат практика да обявяват поименно кой е изпратил становище до тях.

Вчера българският служебен кабинет прие позицията си по делото срещу Газпром. Преди това тя бе консултирана и с настоящия премиер Бойко Борисов, който днес встъпи в длъжност.

България е отправила редица въпроси към ЕК, свързани с контрола на качеството на газа, условията по транзита и цената на самия газ.

Казусът обаче раздели ощетените европейски страни. Унгария, Словакия и Чехия предпочитат да не търсят обезщетение от Газпром, а да търсят по-добри условия за бъдещи доставки на газ. Полша и трите Прибалтийски републики искат Газпром да им изплати обезщетение и едва тогава да преговарят за новите доставки.

България досега не бе взела позиция, но явно се присъединяваме към Вишеградската "тройка".

Според бившия министър Трайчо Трайков можем да претендираме към Газпром за близо 2 млрд. евро, независимо дали тези пари ще бъдат платени накуп или като отстъпка от бъдещ транзит.