Председателят на Долната камара на парламента е обвинен в прибирането на подкуп на стойност повече от пет милиона долара, а бившият ковчежник на управляващата партия е в затвора.

По всичко изглежда, че политическите скандали в Бразилия може да върнат страната към размириците, пише американският вестник The New York Times, цитиран от Агенция "Фокус".

Своеобразният антикорупционен кръстоносен поход в латиноамериканската държава, в който една след друга влиятелни политически фигури са изобличавани в престъпна дейност, хвърля страната в смут, и то в момент, в който икономиката страда от болезнен спад.

Сред много бразилци се промъква усещането, че политическата несигурност ще застраши крехката демокрация, възстановена през 1980 г. след дълги години на военна диктатура.

"Виждал съм Бразилия в застой и изплашена от много кризи, но никога не съм я виждал толкова безнадеждна, колкото е днес", коментира бизнесменът Пауло Куня.

Сред най-неприятните последици от задънената улица, в която страната е попаднала, е "пълната липса на лидери", смята бразилският гражданин.

Дилма Русеф: Нямам намерение да подавам оставка

В Конгреса на Бразилия се чуха призиви за импийчмънт, а рейтингът на Русеф е достигнал рекордно ниски нива.

Президентът на Бразилия Дилма Русеф заяви, че няма намерение да подава оставка, въпреки призивите за импийчмънт от страна на нейни опозиционери в Конгреса на страната и тежкото състояние на икономиката, заради което и одобрението й достигна рекордно ниски нива.

В интервю за телевизионния канал SBT, цитирано от агенция Ройтерс и БГНЕС, Русеф заяви, че настоящата политическа криза в страната не трябва да пречи на опитите за съживяване на отслабващата бразилска икономика, която според нея ще се подобри още до края на тази година.

"Никога не бих обмисляла възможността за оставка", каза Русеф като допълни, че "културата на подстрекателство към преврат съществува, но в момента няма условията това да се случи".

В интервюто Русеф допълва още, че според нея страната няма да загуби своя инвестиционен рейтинг. През юни брутният дълг на страната скочи до 63% от Брутния вътрешен дълг (БВП) от 59% само шест месеца преди това.