Празникът е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството, припомня БТА.  Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита.
Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове.

След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Когато на някой се налага да стане, върви приведен, защото по този начин си пожелава житото през следващата година да бъде толкова високо, че малко да се понаведе.
Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.

Чесънът замества парфюма на Бъдни вечер, коментира етнологът Цветана Манова. Не само според народното вярване, а и според съвременната наука чесънът е билка и носи здраве. Заради това паничката със счукан чесън е най-важната на Бъдни вечер. Освен чесън, в нея се счукват орехи и ленено, или конопено семе.Сместа се поставя на масата и всеки, който мине край нея бърка вътре и заедно с малко вода я намазва зад ушите. Обичаят се прави, за да бъдат здрави всички през годината.
Миризмата на чесън е задължителна и не е признак на лош вкус, а е пожелание за здраве, уверява Манова.

Подготовката за Бъдни вечер започва рано сутринта, когато най-младата жена в къщата облича нова празнична дреха и обува големи обувки. Те трябва да са по-големи, отколкото носи, защото според народното вярване, когато на стопанката хлопат обувките, кокошките ще снасят много яйца. След като обуе обувките и си измие ръцете три пъти на чешмата, стопанката започва да меси хляб.

На Бъдни вечер всичко, което правим, е пожелание за здраве и късмет през годината. През деня един мъж от семейството отива в гората и отрязва дъбово дърво. Довлича го до дома на дясното рамо и го слага в огъня. Дървото гори цяла нощ.

Когато опитаме от всичко, на малка софра най-възрастният слага по малко от ястията на трапезата, излиза на терасата и казва "Джермане-е-е,Ормане, къде да си тук да дойдеш да вечеряме. А през лятото никъде да не те видим". Старите българи са вярвали в бога на гръмотевиците Джерман. Те го канели на богатата трапеза, за да не унищожи през лятото реколтата с градушка. След като най-възрастният се прибере, извикал бога на гръмотевиците, той раздава орехи. Всеки вижда каква е ядката на падналия му се орех - ако е пълна, животът му ще е пълен и ще е здрав през годината. Едва след това на всяко дете пак най-възрастният дава по равно количество орехи. Децата се нареждат на една линия, отпред се забива голям пирон, на който се поставя малка стотинка. Който улучи стотинката, събира по един орех от всички останали. Победителите се връщат вкъщи с пълни джобове орехи.