Дълго време се е смятало, че плацентата - този временен, но жизненоважен орган, който свързва майката и детето - е стерилна. През каквито и предизвикателства да е минавало тялото на жената, вярвало се е, че плацентата е защитена територия, която държи плода в безопасност. Че е стерилна зона - без бактерии, без микроби, без влияния отвън. Но науката рядко остава дълго в плен на митовете.

С помощта на модерни методи за секвениране и микробиологичен анализ, изследователите откриха нещо революционно: дори в напълно нормално протичаща бременност, плацентата съдържа микроорганизми. Малко на брой, но ключови. Това променя всичко. Появява се нова хипотеза, че микробиомът на плацентата по всяка вероятност играе роля в развитието на имунната система на плода още преди раждането. Че той е първият "контакт" на бебето с микросвета, в който предстои да се роди.

Тези бактерии не са случайни. Смята се, че какъвто и да е произхода им, те достигат до матката по сложни и все още неясни механизми. Знае се обаче, че балансът в организма е важен за формирането на "нормален" микробиом на плацентата - нещо като екосистема, която поддържа бременността здрава.

Но какво става, когато този баланс се наруши?

Някои проследени отклонения в микробния състав се оказват свързвани с преждевременно раждане, забавен вътреутробен растеж, гестационен диабет и прееклампсия. Още по-далеч стига идеята, че състоянието на микробиома на плацентата може да се използва като биомаркер, като ранен сигнал за здравословен риск при бебето или майката. Например, при деца, родени след бременност с микробен дисбаланс, се наблюдава по-висок риск от метаболитни заболявания и алергии.

Тези революционни открития разширяват ролята на плацентата. Тя вече не е само транспортна система, а интелигентна граница, жива карта на вътрешната екосистема на майката, архив от сигнали и микроорганизми, които вероятно ще повлияят върху новия живот.

Плацентата ли е първата екосистема на живота?

В човешкото тяло няма друг орган като плацентата. Появява се само при нужда, расте стремглаво за броени седмици и изчезва безследно след като е изпълнила мисията си. Тя не принадлежи изцяло нито на майката, нито на бебето, а е продукт на взаимодействието между двете. Това я прави уникална не просто анатомично, а биологично, имунологично, а защо не и философски.

С ролята и на посредник между два организма плацентата доставя кислород и хранителни вещества от майката към плода, отвежда отпадните продукти от бебето обратно към тялото на майката, произвежда хормони, регулира имунни реакции, контролира дори част от метаболизма на жената. За девет месеца тя създава условия за съществуването на друг човек и след това изчезва.

Затова и дълго време медицината разглеждаше плацентата като нещо близо до "стерилна лаборатория", която е изолирана и по този начин - защитена. В тази "лаборатория" до скоро се считаше, че не би трябвало да прониква външен организъм или патоген, тъй като това би означавало инфекциозен риск. При все това някои бременности с микробно присъствие не показват отклонения, което е странно, но и доказателство, че нещата не са така прости и логични, както се е мислело. Така се появява новият парадокс: ами ако плацентата не трябва да е стерилна? Ами ако точно микроскопичните обитатели в нея (разбира се, в премерено количество и състав) подготвят имунната система на плода? Ако това е първият урок по толерантност, който получаваме още преди да се родим? Да, последният въпрос е твърде философски..., но е факт, че изведнъж плацентата вече не е единствено логистичен център, а нещо като информационен портал между световете на майката, бебето и микроскопичния свят, който също има думата. Вече има солидни доказателства, че промените в микробния състав на плацентата се отразяват не само на изхода от бременността, но и на здравето на детето години по-късно.

А откъде идват тези микроорганизми?

Най-убедителните хипотези сочат три основни източника: устната кухина, червата и влагалището на бременната. Бактериите от устата могат да достигнат до плацентата чрез кръвта, напр. при възпаления на венците или пародонтит, които често се обострят по време на бременност. Чревните бактерии явно се колонизират в плацентата чрез миграция на имунни клетки, които поемат бактерии или техни молекули и ги пренасят през кръвния поток. А бактериите от влагалището буквално се "изкачват" по родовите пътища, и то най-вече в третия триместър.

Тук е мястото да отбележим, че в медицината откритията биха били безсмислени, ако познанието за нещо ново не водеше до превенция или решаване на проблеми. И в този случай учените се надяват, че задълбоченото разбиране на това крехко микробно равновесие може да отвори врати към революционни подходи в профилактиката на най-честите усложнения в бременността, като гестационен диабет, прееклампсия, а защо не и на някои автоимунни и метаболитни заболявания на по-късен етап в живота.

Също така, откритието, че в плацентата присъстват бактерии дори при напълно нормална на вид бременност, променя начина, по който се разсъждава за инфекцията като цяло. Явно водещо вече няма да е присъствието или отсъствието на микроорганизми, а за техния състав и баланс. Някои микроби изглежда поддържат имунното равновесие, насърчават доброто развитие на плацентарната васкуларизация (кръвоносна мрежа), а други, дори в малки количества, могат да отключат верига от възпалителни реакции с дългосрочни последици.

От наука към практика

От разглеждането на научни статии по темата особено любопитен е въпросът за "плацентарния подпис". Това е микробния профил, който би могъл да предскаже риска от преждевременно раждане, забавен вътреутробен растеж, прееклампсия или гестационен диабет. Проучванията в тази посока се разширяват, защото плацентата е достъпна за анализ след раждането, а това отваря възможности за ретроспективни изследвания и изграждане на прогностични модели. А това означава само едно - че знанието за плацентарния микробиом не свършва с раждането. Затова и все повече данни показват, че бактериалната среда в утробата може да програмира бъдещото здраве на детето. Това се нарича "вътреутробно микробиално отпечатване" (in utero microbial imprinting). Ако балансът е нарушен, (например с преобладаване на определени грам-отрицателни бактерии, свързани с възпаление), може да се активира неестествен имунен отговор, който предопределя склонност към алергии, автоимунни заболявания, инсулинова резистентност или дори поведенчески разстройства. Това поставя въпроса за пренаталната грижа в съвсем нова светлина: отговорността на медицинските екипи скоро няма да се свежда само до проследяване растежа на плода, но и в грижа за микробния свят, в който той се развива. Здравословната диета на майката, избягването на излишни антибиотици, поддържането на добро орално здраве и дори нивата на стрес започват да се разглеждат не просто като препоръки от общ характер, а като конкретни фактори за формирането на бъдещо здраве на микробно и клетъчно ниво.

А дали ще успеем да повлияем умишлено микробната среда по време на бременност чрез пробиотици, пребиотици или контрол на възпалителните състояния в тялото на майката, предстои да разберем. Това със сигурност ще е новото поле в пренаталната медицина, в което навлизат не само гинеколози и неонатолози, но и микробиолози, нутриционисти и специалисти в областта на автоимунитета, защото грижата за тази екосистема може да се окаже най-ранната форма на превантивна медицина.