Жалбата е депозирана в Страсбург на 23 юли 2004 г., съобщава Медиапул.

В нея Алексей Петров – тогава сътрудник на службите под прикритие, развиващ паралелно консултантска и бизнес дейност, твърди, че в България не е получил справедлив процес и е нарушено правото му на личен живот и на неунизително отношение.
Той се жалва от решенията на български съдилища по делата му за клевета срещу Сугарев.

Петров загуби всички дела, заведени по повод твърденията на Сугарев, че е съпричастен към поръчаното от Никола Филчев убийство на прокурор Никола Колев, както и със сделки със сръбската мафия.
 
Съдът по правата на човека е групирал различните оплаквания на Петров и ги е проучил по отношение на провеждането на наказателното производство, техния изход и дали са дискриминационни. Според съда Алексей Петров се оплаква от липсата на безпристрастност на българските съдии. Магистратите в Страсбург припомнят своята последователна съдебна практика, че личната безпристрастност на съдиите се предполага до доказване на противното, а Петров не е представил никакви доказателства, които да опровергаят това.

Съдът в Страсбург отбелязва, че съдиите по делата, заведени от него, са обосновали всички свои решения и не са установени никакви предразсъдъци, нито в полза на Едвин Сугарев, нито против Алексей Петров. Фактът, че съдията по двете дела водени от Петров, първоначално на първа инстанция и след това на втора, е един и същ, не повдигал въпроса от гледна точна на безпристрастността.
 
Що се отнася до факта, че националните съдилища са провели няколко заседания при отсъствието на Алексей Петров, съдът отбелязва, че адвокатът му специално е поискал да се пристъпи към изслушването, въпреки отсъствието на своя клиент.
Решението по делото "Алексей Петров срещу България" е окончателно.