"Ако  нямате стомана, нямате държава".

С тези думи американският президент обяви началото на грандиозна кампания за увеличаване на стоманолеярното производство в страната.

Плановете на  Тръмп наподобяват тези на  Рузвелт, Линкълн или дори Сталин, смятат руски анализатори.

"Ние сме на губещата страна от много години. Нашите търговски партньори се възползват от предимствата на свободната търговия със САЩ, докато американската страна инкасира само загуби. Нашата стоманодобивна промишленост е мъртва", писа Тръмп в своя блог, обосновавайки идеите си да възроди отрасъла в страната си.

Разбира се, заявленията за смъртта на американската стоманолеярна индустрия са силно преувеличени.
По данни на световната стоманолеярна асоциация (worldsteel), миналата година в САЩ са произведени 81.6 милиона тона необработена стомана, което е ръст от 4 на сто спрямо 2016 по този показател.
По обема на производството на стомана САЩ са на четвърто място в света, изпреварвайки с малко Русия.

На първите три места са Китай, Индия и Япония.
Същевременно, в действителност, за последните десетилетия САЩ престанаха да бъдат "велика стоманена" държава.
През 1980 САЩ са произвеждали 100 милиона тона стомана  и са контролирали около 14 на сто от световния пазар.
Но оттогава нещата са променени кардинално.
В момента, от 5 на сто през посочената 1980, Китай произвежда над половината от световната стомана, докато дялът на САЩ е паднал три пъти.

Много по-лошо е положението с другия стратегически метал, без който съвременната индустрия, а и  цивилизация, са невъзможни.

Алуминият

Производството на Алуминий в САЩ през 2016 е на най-ниското си ниво от 1951 година насам и съставлява едва 840 хиляди тона.
За 5 години, през периода от 2012 до 2016 САЩ се спускат в световната класация на производителите на лекия бял метал от 4 на 9-то място, изпреварени от Норвегия, Австралия и дори колос като ОАЕ с Бахрейн.
Кои са основните потребители на стомана в САЩ?
По данни на Делойт, 40 на сто от стоманата в страната се използва от строителството, а 25 на сто - от автомобилостроенето.

Не на последно място, стоманата и алуминият са ключови стратегически суровини в отбранителната промишленост.

В тази връзка, в началото на тази година излезе доклад на министерството на търговията на САЩ със заглавие: "Въздействието на собственото производство и  вноса на стомана върху националната сигурност".
В доклада се констатират очевидни неща, като това, че в случай на голям военен конфликт САЩ са критично зависими от вноса на стомана и  че страната просто не е в състояние в момента да осигури и половината от нуждите си, ако  се намира във въоръжен конфликт от мащабите на Втората световна война.

Показателни в това отношение са няколко коментара към съобщението на Тръмп във Фейсбук:
"Металургията е стратегическа част от националната ни сигурност. Как възнамеряваме да воюваме в един хипотетичен конфликт с Китай, ако  внасяме половината ни необходима стомана от самия Китай?".
"Ние не произвеждаме почти нищо. Как бихме повторили подвига на дедите си от 1940-те години на миналия век, ако 80 на сто от икономиката ни е ориентирана към сферата на услугите? Трябва изцяло да пренастроим и подменим промишлената си база."

Според руски коментатори, поставяйки металургията във фундамента на възраждането на американската икономика, Тръмп напомня Сталин и неговата дълбока индустриализация на СССР от миналия век.
При това, субективно или не, руските анализатори пишат, че шансовете на Тръмп са много малки да постигне целите си.
Василий Колташов, ръководител на московския център за икономически изследвания смята, че на Тръмп просто няма да  му стигнат парите.
Според него, по времето на Линкълн и Рузвелт, по които сегашният американски президент се равнява, именно слабият долар е бил в основата на американското икономическо чудо.

По времето на Линкълн, например, митата върху вноса на стомана са били 50 на сто и анализаторът смята, че 20 на сто в момента не вършат работа, а реалните стопиращи проценти върху вноса трябва да бъдат с десетки и дори стотици повече.
Същевременно, американската стомана и без това е достатъчно скъпа и това е и причината в момента да се затварят предприятия, а консуматорите на стомана да предпочитат евтиния внос.

Нещата са много по-сложни и взаимосвързани, посочва Колташов.
Ако вносът на китайска стомана намалее съществено, това би ограничило потреблението на енергоресурси от нетно най-големият консуматор, какъвто е Китай в момента. Това неминуемо би довело  до осезаем спад в цените на горивата и петрола, а това ще засегне тежко американските производители на шистов газ  и петрол.

Затова, заключва експертът, Тръмп трябва да действа комплексно по всички направления: Тарифни политики, мита и акцизи, както и  доста сложните и фини настройки на системите за противотежести и взаимозависимости в американската икономическа политика, което никак не изглежда лесна работа.

На подобно мнение е и друг независим  икономически анализатор, Александър Попигалов.
Според него, мерките на Тръмп не са никаква дългосрочна разчетена система от действия, а по-скоро "каубойски изпълнения, взети ад хок" от него.

Експертът напомня, че под влияние на американските промишлени лобита, Клинтън и Дж. Буш - младши, също са се опитвали да въвеждат мита върху европейския внос на стомана и  други продукти, но под влиянието на реалните икономически процеси  и създадени от тези опити проблеми, в крайна сметка предшествениците на Буш безславно са изоставяли протекционистките си опити.