След 11 часови дискусии в края на конференцията лидерите на най-големите икономики в света определиха споразумението помежду им като "недостатъчно", предадоха агенциите, цитирани от БТА.

Заради разногласията между развитите и развиващите се страни форумът на успя да приеме същинска политическа декларация. Участниците само приеха за сведение текста, предложен от САЩ, Китай, Индия, Южна Африка и Бразилия, без да го подложат на формално гласуване, като изисква процедурата на ООН.

Основните разногласия възникнаха между САЩ и Китай. Докато Обама призоваваше за прозрачност и контрол върху изпълняването на поставените цели, Китай силно се противопоставяше на международното наблюдение с аргумента, че би нарушило суверенитета му.
ЕС обвини и САЩ, и Китай, че не правят достатъчно за съкращаване на вредните емисии.

Американският президент Барак Обама пръв обяви постигането на консенсус и определи споразумението като "разумно" и го нарече "небивал пробив". Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу заяви, че "това, което беше договорено днес, е много под нивото на очакванията, но запазва живи целите и амбициите ни".
Сдържани бяха и реакциите на германския канцлер Ангела Меркел и британския премиер Гордън Браун.
Френският президент Никола Саркози заяви, че текстът не е съвършен, но подписването му е жизненоважно, за да не бъдат изключени големи страни като Индия и Китай от общите усилия за борба с климатичните промени.

"Това бе общо взето крайно несполучлива конференция с финална част, претупана набързо в организационно отношение, отчасти по вина на датското председателство", заявил пред ИТАР-ТАСС Олег Шаманов, член на руската делегация, началник на отдела по глобалните проблеми на околната среда в управление "Международни организации" на външното ведомство в Москва. По думите му, не били достатъчно добре подготвени "нито съдържателните въпроси, нито процедурните аспекти", което предизвикало "безпрецедентно напрежение и драматизъм по време на конференцията".

"Резултати има, но твърде скромни", заяви от своя страна президентът Дмитрий Медведев.

"Дания може да се гордее, че успя да изгради исторически мост между страните в преговорите", заяви днес председателят на форума - датският премиер Ларс Льоке Расмусен, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Дания не може да осигури даден резултат от преговорите. Не мога да предпиша на Китай или на САЩ: ето, трябва да правите това и това", добави премиерът на страната домакин.

Текстът на споразумението поставя като задача да се ограничи глобалното затопляне до 2 градуса в сравнение с прединдустриалното равнище. За целта се предвижда през следващите три години да бъдат отпуснати 30 милиарда долара. После сумата ще нарасне и до 2020 г. ще достигне 100 милиарда долара. Те ще бъдат насочвани главно за подпомагане на най-уязвимите страни в адаптацията към последиците от климатичните промени.

САЩ се ангажираха с намаляване на емисиите със 17% спрямо нивото от 2005 г. или с 3-4 процента спрямо това от 1990 г., ЕС - с 20% спрямо това от 1990 г., Индия - с между 20 и 25% спрямо 2005 г., Япония - с 25 процента спрямо 1990 г., напомня Асошиейтед прес. Богатите страни се съгласиха да определят количествено помощта, която ще отпускат на бедните, за да им помогнат за намаляването на вредните емисии.

Развитите страни си поставиха за цел да отпускат по 100 милиарда долара годишно до 2020 г., за да подпомагат развиващите се страни в борбата с климатичните промени. Като първа стъпка е предвидена помощ от 30 милиарда долара за следващите три години, като ЕС и Япония ще предоставят по около 11 милиарда долара, а САЩ - 3,6 милиарда долара.