Това обяви вчера Европейската комисия с доклад за морските, речните и езерните курорти за 2007 г., съобщава в. “24 часа“. Заключенията на Брюксел се базират на данни, подадени от българското здравно министерство въз основа на информация за химическия, биологическия и бактериологическия състав на водата в 92 зони, разрешени за къпане. 89 от тях са по брега на Черно море, а останалите - на сладководните басейни.
От Варна обаче контрират, че това не е вярно, и твърдят, че Брюксел ползва стари данни от 2007 г. Това потвърдиха и от РИОКОЗ-Варна. Според инспекцията тази година пробите на Южния плаж не са чак толкова лоши. Останалите 80 морски плажа по нашата ивица и басейните отговарят на минималните норми за качеството на водата и се смятат за практически чисти.
С ВиК - Варна, направихме ремонт за 14 000 лева на преливника, откъдето идваха pамърсяванията, каза Андрей Василев, търговски пълномощник на фирма “Лазурен бряг 91“, която е концесионер на градския плаж. Той дори допусна мръсните води да идват от Румъния. Кметът на Варна Кирил Йорданов обясни, че изграждането на тласкател "Акациите" е спасението от фекалиите, които сега заливат градските плажове. Той обаче призна, че вече не знае когат съоръжението ще заработи, тъй като Министерство на регионалното разивитие и благоустройство трета година не издава разрешително за строеж. Големият проблем в случая са 20-ина квадрата държавна земя, която трябва да бъде деактувана като общинска, за да стартира изграждането на съоръжението, което ще позволява отвеждането на отпадните води към градската пречиствателна станция на Варна.
В средата на миналия месец регионалната екоинспекция съобщи, че Офицерския и Южния плажове са с влошени микробиологични показатели на водата, които не съответстват на задължителните норми за качеството на водите за къпане. Макар и да не са видими, има следи от фекалии във водата, заключиха екоинспекторите.
Изключително малкият брой места за къпане във вътрешността на България са дължи на много слабия интерес от страна на местните власти към тях, се казва още в доклада на Еврокомисията. Много малко българи използват места за къпане със сладководна вода, а националните закони по отношение на спасителите са толкова стриктни, че малко райони могат да си позволят да предлагат такива услуги, се изтъква в документа.