Прокуратурата е осъдена да плати над 100 000 лв. лихви на жена за задържани над 10 г. пари

Средствата станали веществени доказателства по разследване за данъчни престъпления срещу неизвестен извършител през 2010 г.

13:58 | 30 ноември 2023 | Редактор : Надежда Христова 28 10134 Снимка: Дир.бг/Архив

Прокуратурата е осъдена да плати над 100 000 лева на жена, на която преди 13 години са били иззети като веществено доказателство по дело 95 000 лева, без тя да е обвиняема по него и без да е било нужно парите да бъдат задържани. Едва преди две години прокуратурата е върнала иззетата сума на жената, а сега е осъдена да плати още над 100 000 лева законна лихва за периода, в който парите са били задържани, а той е над 10 години.

Това става ясно от решение на Софийския градски съд (СГС), пред който жената е завела иск срещу прокуратурата по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Парите на жената били иззети от дома ѝ във Варна на 13 декември 2010 г., заедно с мобилен телефон и други вещи. Те станали веществени доказателства по разследване за данъчни престъпления срещу неизвестен извършител, който осъществявал незаконно счетоводство и използвал документи с невярно съдържание пред НАП.

Жената обаче била разпитана само веднъж в началото на разследването като свидетел, а обвинителен акт е бил внесен чак през 2017 г. срещу зърнопроизводител, който две години по-късно е бил оправдан от СГС, като присъдата е оставена в сила окончателно през 2020 г., но тогава съдът не се произнесъл по веществените доказателства. Така въпросните 95 000 лева на жената останали още една година в прокуратурата и тя подала нова молба до съда, след което чак през май 2021 г. от държавното обвинение ѝ превели сумата.

От наказателното дело срещу подсъдимия зърнопроизводител става ясно само, че жената, от която са били иззети парите, се запознала с него през същата 2010 г., когато е започнало и разследването. Тя работела като секретарка и заедно със секретарката на подсъдимия правели справки и помагали в счетоводството.

Още преди делото да влезе в съда, жената е подала молба за връщане на иззетите ѝ вещи, но прокурорът разрешил да ѝ върнат само мобилния телефон, но не и парите.

От държавното обвинение са оспорили иска с аргумент, че връщането на иззетите веществени доказателства преди края на наказателното дело не е задължение, а се допуска само по изключение и с разрешение на прокурора. Освен това са подчертали, че жената не е обжалвала постановлението от 2016 г., с което наблюдаващият прокурор не е уважил молбата да ѝ върне парите.

В решението си съдия Гергана Коюмджиева посочва първо случаите, в които е възможно да са противоправни действията на прокурора при пазене на веществени доказателства. Те са разгледани в решение на ВКС.

"На първо място от данните на наказателното производство е установено, че разследването по него не е водено срещу ищцата И. Р. за осъществено от нея престъпление. По отношение на ищцата след разпита ѝ в качеството на свидетел не са осъществявани каквито и да е процесуално- следствени действия, нито по отношение на иззетите парични средства са извършвани технически експертни действия. При направеното искане за връщането на сумата прокурорът от СГП не се е обосновал със затруднение в изясняването на обстоятелствата по делото и разкриването на обективната истина, нито че същата е предмет на административно нарушение или че е налице правен спор", се казва в решението.

След това съдия Коюмджиева отбелязва, че разследването е продължило много по-дълго от предвидените в НПК срокове, а жената така и не е привлечена към наказателна отговорност, което е налагало прокурорът внимателно да обсъди дали не е трябвало още преди внасянето на делото в съда да върне парите на собственичката им. Съдът подчертава също, че щом освен това делото е приключило с оправдателна присъда, то всички действия на разследващите, от които са произтекли вреди и са били рестриктивни за участниците в производството, подлежат на обезщетение.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.

ИЗБРАНО