03:37 | 27.07.24

17-11-2017 20-11-2018

03:37 | 27.07.24

Провал на мисията на Сергей Лавров в Босна

Двама от тримата съпредседатели бойкотираха срещата с външния министър на Русия. Така Москва не можа да напредне по пътя на убеждаването за военен неутралитет на бившата югославска република

Снимка: AP/БТА

Провал на мисията на Сергей Лавров в Босна

17:18 | 15 декември 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 64 4372 Снимка: AP/БТА

Месец след честванията по случай 25-годишнината от Дейтънското мирно споразумение в Босна и Херцеговина гръмна скандал, който със сигурност ще сложи отпечатък на бъдещето развитие на Балканската държава. Може да се каже, че днес бе затвърдено политическото (а сигурно и гражданско) разцепване на бившата федерална единица от Югославската република.

Балканите

Какво се случи в Сараево

Хърватският и мюсюлманският член на междуетническото тричленно председателство на Босна отказаха днес да се срещнат с руския външен министър Сергей Лавров, който е на посещение в страната, като заявиха, че той е показал неуважение към Босна, съобщава Ройтерс.

В обща декларация за медиите Желко Комшич и Шефик Джаферович заявиха, че решението им е свързано с изявление на Лавров за Дейтънското споразумение, което е в разрез с позицията на Босна и Херцеговина.

Срещата на Лавров с тримата членове на председателството бе планирана за тази сутрин. На срещата пристигна само сръбският член в босненското председателство Милорад Додик.

Защо отказаха срещата хърватинът и бошнякът

На специална пресконференция Комшич и Джаферович обясниха, че причина за техния отказ да се срещнат с Лавров е подкрепата от Лавров за резолюцията на парламента на Република Сръбска за военен неутралитет на Босна и Херцеговина, която блокира присъединяването на Босна и Херцеговина към НАТО. Друга причина за отказа е отсъствието на знамето на страната на срещата в понеделник на Лавров с Милорад Додик.

"Г-н Лавров, като един от тримата най-важни дипломати в света, ни изпраща послание, което ние интерпретираме като неуважително и като отричане на страната, която той посещава", заяви Комшич.

Той добави, че Лавров, който подкрепи вчера резолюция на парламента на Република Сръбска за военен неутралитет, знае, че регионалният законодателен орган не може да взема решения за подобни стратегически въпроси.

Виж още Комисар иска Босна и Херцеговина незабавно да затвори лагера за бежанци Вучак

"Ние знаем, че сме малка и слаба страна, но не сме готови да бъдем заложник в каквито и да е игри на Русия, когато става въпрос за отношенията ни с членките на Европейския съюз и НАТО", категоричен е Комшич.

Лавров не коментира провалената среща на състоялата се по-късно пресконференция с босненския външен министър Бисера Туркович. Двамата подписаха споразумение за бъдещо сътрудничество,а Туркович бе поканен да върне визитата.

Руският първи дипломат обаче подчерта: "Русия потвърждава своята принципна и силна подкрепа към суверенитета и териториалната цялост на Босна и равенството на всички народи, влизащи в състава й".

НАТО - тази разделителна линия

Бошняшките и хърватски представители в председателството казват, че членството в НАТО би осигурило мир и стабилност в страна, в която 25 години не стигат и напрежението продължава да кипи.

Виж още Експерт: Терористичната структура в Босна и Херцеговина е най-силната в Европа

Но сръбските членове, като водачът им Милорад Додик, остават твърдо против членството в НАТО, тъй като военният алианс се насочи срещу сръбските войски през 1995 г. в опит да спре войната и след това през 1999 г. бомбардира Сърбия, за да изгони сръбските сили от Косово.

Русия категорично застава зад тази позиция, естествено, като полага усилия да задържи Босна извън НАТО.

Какви са противоречията, освен НАТО

Лавров подчерта, че "Русия смята за неправилно да се увековечава протекторатът над Босна и Херцеговина, който се реализира чрез институцията на върховния представител на международната общност", предаде ТАСС. Тази позицията на Москва отразява дългогодишните искания на босненските сърби за закриване на службата на международния наблюдател на мира.

Руският министър каза, че върховният представител е "изчерпал позитивната си функция" и се е превърнал в задържащ фактор.

Постът на върховен представител бе създаден в края на войната в Босна в рамките на сключеното с посредничеството на САЩ Дейтънско споразумение, като намерението е да контролира неговото прилагане.

Виж още Нови искри на Балканите: Войнстващ ислям и агресия в Босна, ксенофобия и военнопрестъпници в Хърватия

Създател на този пост е Международният съвет, който контролира прилагането на споразумението.

Сега Лавров каза: "Ние смятаме, че добавена стойност от запазването на този своеобразен протекторат над Босна и Херцеговина няма. За съжаление някои други наши колеги в ръководния съвет не признават този факт и даже се опитват да започват разговор за издигането на нови кандидати за тази длъжност, за да я увековечат. Ние мислим, че това е неправилно".

Москва отдавна се обяви против удължаването на мандата на Върховния представител на международната общност в Босна и на няколко пъти повдига този въпрос в Съвета за сигурност на ООН.

В същото време обаче Лавров заяви, че предупреждава "съвсем сериозно някои наши партньори да не се правят опити за разрушаване на Дейтънската архитектура". Това дипломатът каза вчера на пресконференция след срещата си със сръбския член на босненското председателство Милорад Додик.

Лавров изрази увереност, че процесът по евроинтеграция на страната може да се осъществи само при спазване на принципите на това споразумение (част от което е постът на върховния представител).

Той каза това във връзка с коментарите на някои западни дипломати и босненски политици, че са необходими промени в споразумението, за да може страната да направи реформи.

Додик многократно е казвал, че всякакви промени в структурата на Дейтънското споразумение ще станат причина Сръбската република да се отдели от Босна и Херцеговина.

След срещата си в Сараево, Лавров замина за Сърбия (на Александър Вучич), която е втората страна в региона, която обяви, че няма да влиза в НАТО.

Докога ще издържи да чака ЕС

Наскоро върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел използва 25-годишнината от мирното споразумение, за да подтикне политическите лидери на Босна да преодолеят своите постоянни етнически разделения и да подготвят нацията си за присъединяване към ЕС.

"Трябва да отбелязваме миналото, но трябва да гледаме към бъдещето", заяви Жосеп Борел по време на посещението си в Сараево за юбилея през ноември и добави, че споразумението за мир в Босна, сключено при посредничеството на САЩ, е сложило края на "един от най-срамните епизоди от съвременната история на Европа".

ЕС всъщност има свой специален представител в Босна и Херцеговина - Йохан Затлер, от 8 август 2019 г. Той изпълнява ролята и на ръководител на Делегацията на Европейския съюз в Сараево.

Босна и Херцеговина има статут на страна потенциален кандидат за членство в ЕС. през През декември 2019 г. Съветът на ЕС одобри становището и ключовите приоритети. Становището представлява цялостна пътна карта за задълбочени реформи в областите на демокрацията/функционалността, върховенството на закона, основните права и реформата в публичната администрация.

Какво даде на Босна и света Дейтънският мир

Мирното споразумение, парафирано в базата на американските военновъздушни сили извън Дейтън, Охайо на 21 ноември 1995 г. и официално подписано в Париж няколко седмици по-късно, сложи край на 44-месечната война, в която трите основни етнически фракции на Босна - мюсюлмански босненци (бошняци), хървати католици и православни християнски сърби - се бориха за контрол след разпадането на Югославия. Във войната между тях бяха убити около 100 000 души, а два милиона бяха принудени да напуснат домовете си.

Но четвърт век по-късно Босна и Херцеговина, разделена на два автономни региона, Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация, остава нефункционална, а реформите са блокирани от съперничещи си етнически лидери, от

В края на 2003 г. група представители в Европейския парламент и европейски политици повдигнаха въпроса за ревизия на Дейтънското споразумение. Висшият представител на ООН в Босна и Херцеговина тогава Педи Ешдаун заяви, че Дейтънското споразумение е основа, но не и окончателно решение за Босна и Херцеговина и че евентуални изменения би трябвало да произлязат от самата Босна и Херцеговина.

Днес, както става ясно във връзка с посещението на Лавров на място, гражданите на Босна и Херцеговина нямат единно мнение накъде да върви страната им.

ИЗБРАНО