Министрите на отбраната от 28-те страни в НАТО официално ще одобрят плана за разполагане на батальоните на среща, която започва във вторник в Брюксел.

Естония, Латвия, Литва и Полша - четирите страни от НАТО, които се чувстват най-силно застрашени от Русия, ще получат подкрепление от по един "силен многонационален батальон", каза Столтенберг, който представи пред журналисти програмата на двудневната среща на министрите.

"Това ще излъчи ясен сигнал, че НАТО е готова да защитава всички свои съюзници в случай на външна агресия", заяви още той, цитиран от Франс прес и БТА.

България не е поискала допълнителни военни части, предаде БНР.

Столтенберг уточни, че споменатите батальони ще бъдат под командването на НАТО, а не под национално командване.

Всеки от четирите батальона ще бъде на около 6-9-месечни ротации. Предвижда се тези ротации да покриват цялата година, така че да няма "празни" периоди в която и да е от четирите страни.

Всеки батальон ще е многонационален, даден съюзник ще има водеща роля в разполагането на основата на батальона, но тази национална основа ще бъде подсилена от други съюзници.

Един батальон може да има между 300 и 1300 войници, но източници от Алианса неофициално говорят за размер на силите от порядъка на 2500 до 4000 души общо за 4-те държави по източния фланг. Въпросът за броя войници отново ще бъде представен на лидерите от НАТО на срещата на върха във Варшава през юли.

Това, което правим, е в отговор на руските действия, но не желаем конфронтация с Русия, не желаем нова Студена война и ще продължим да се стремим към диалог, посочи Йенс Столтенберг.

Същевременно той изтъкна, че отбранителната и възпираща позиция на НАТО не разчита само на четири батальона, а те са част от по-големи промени в отговор на предизвикателствата пред алианса.

Сред мерките Столтенберг спомена утроените Сили за отговор на НАТО до 40 000 души. Предприехме и действия за това нашите войници да могат да се придвижват по-бързо през Европа - за учения и подсилване, ако е необходимо, посочи Столтенберг.

Собствена ПВО

Системата за противовъздушната отбрана, която Полша и балтийските републики ще създадат, е различна от противоракетния щит на НАТО в Румъния и Полша. Това обасни за БНР литовският министър на отбраната Юозас Олекас. 

"Противоракетният щит в Румъния и Полша е на НАТО. Тук ние обсъждаме изграждането на противовъздушна отбрана за ракети със среден обсег, която ще бъде развита само в балтийските страни и част от Полша", посочи Олекас.

За системата съобщи по-рано в. "Файненшъл таймс”. Като причина за изграждането й бе посочено увеличаването на руски войски по границите на Полша, Естония, Латвия и Литва.

НАТО засилва разузнаването

"Едно от големите предимства на НАТО е, че доказа способността си да споделя класифицирана информация между съюзниците си. Сега искаме да подобрим още тази работа с нова позиция – помощник-генерален секретар по разузнаването. Очаквам споразумение до срещата на върха", каза още генералният секретар на Алианса.

"НАТО може да работи за стабилизирането на съседните региони. Защото отново виждаме, че екстремизмът там вдъхновява тероризма по нашите улици – видяхме го в Париж, в Анкара, Брюксел и много други страни от НАТО", посочи Столтенбелг.