Японската организация "Нихон Хиданкьо" получава Нобеловата награда за мир за 2024 година, съобщи председателят на норвежкия Нобелов комитет Йорген Ватне Фриднес на специална пресконференция в Осло.

Още снимки ВИЖТЕ ТУК >>> 

Организацията възниква като движение на оцелелите след взрива на атомните бомби в японските градове Хирошима и Нагасаки. Членовете й, известни още като "хибакуша", са отдали живота си на това да се борят за свят без ядрени оръжия.

"Нихон Хиданкьо" получава отличието "за усилията си да постигне свят без ядрени оръжия и за демонстрирането чрез свидетелски показания, че ядрените оръжия никога не трябва да бъдат използвани отново", каза Йорген Ватне Фриднес, председател на Норвежкия Нобелов комитет в Осло.

Фриднес каза, че наградата е присъдена, тъй като "табуто срещу използването на ядрени оръжия е под натиск".

Догодина ще се навършат 80 години, откакто през август 1945 г. САЩ пускат ядрени бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки. От Нобеловия комитет припомниха, че при ударите тогава загиват 220 хиляди души.

Снимка: АР/БТА

През изминалите седмици все повече се засилват страховете, че Москва може да прибегне до употребата им във войната си в Украйна.

Без да назовава конкретни имена, председателят на комитета Йорген Ватне Фриднес предупреди, че страните, разполагащи с ядрени оръжия, не бива дори да обмислят възможността да ги използват.

"Съвременните ядрени оръжия имат много по-разрушителна сила. Те могат да убият милиони и да окажат катастрофално въздействие върху климата", каза. "Ядрената война може да унищожи цивилизацията ни", добави той.

Фриднес похвали "изключителните усилия" на "Нихон Хиданкьо" и други представители на хибакуша за приноса им за "установяването на ядрено табу".

"Ето защо е тревожно, че в днешни дни това табу срещу употребата на ядрени оръжия е под натиск", заяви той.

Усилията за премахване на ядрените оръжия са били почитани и в миналото от Нобеловия комитет. Международната кампания за премахване на ядрените оръжия спечели наградата за мир през 2017 г., а през 1995 г. Джоузеф Ротблат и конференцията в Пъгуош за наука и световни въпроси спечелиха за "техните усилия да намалят ролята на ядрените оръжия в международната политика и, в по-дългосрочен план, за премахване на такива оръжия, отбелязва "Франс 24".

Снимка: АР/БТА

Алфред Нобел заявява в завещанието си, че наградата трябва да се присъжда за "най-голямата или най-добрата работа за братството между нациите, за премахването или намаляването на постоянните армии и за провеждането и насърчаването на мирни конгреси".

Тазгодишната награда беше присъдена на фона на опустошителни конфликти, бушуващи в света, особено в Близкия изток, Украйна и Судан.

Снимка: АР/БТА

Миналогодишната награда отиде при затворената иранска активистка Наргес Мохамади за нейното застъпничество за правата на жените и демокрацията и против смъртното наказание. Нобеловият комитет каза, че това също е признание за "стотиците хиляди хора", които демонстрираха срещу "политиките на дискриминация и потисничество на жените на теократичния режим на Иран".

Снимка: АР/БТА

Тази година, пълна с конфликти, имаше известни спекулации преди обявяването, че Норвежкият Нобелов комитет, който определя победителя, ще избере изобщо да не присъжда награда тази година.

Нобеловите награди носят парична награда от 11 милиона шведски крони (1 милион долара). За разлика от другите Нобелови награди, които се избират и обявяват в Стокхолм, основателят Алфред Нобел постанови наградата за мир да бъде решена и присъдена в Осло от петчленния норвежки Нобелов комитет.

Нобеловият сезон приключва в понеделник с обявяването на носителя на наградата за икономика, официално известна като Наградата на Банката на Швеция за икономически науки в памет на Алфред Нобел.