23:05 | 10.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Децата на Мохамади приеха от нейно име Нобеловата награда за мир на церемония в Осло

Иранската активистка, която е на 51 години, е едно от основните лица на протеството движение "Жени, живот, свобода" в Иран

Снимка: АР/БТА

Децата на Мохамади приеха от нейно име Нобеловата награда за мир на церемония в Осло

16:47 | 10 декември 2023 | Редактор : Лилия Чалева 17 6965 Снимка: АР/БТА

В норвежката столица Осло се състоя церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир, предадоха световните агенции.

Още по темата

Още в началото на октомври Норвежкият Нобелов комитет присъди отличието на иранската правозащитничка Наргес Мохамади, която от години се намира ирански затвор.

Затова днес на церемонията по връчване на отличието присъстваха само децата на Мохамади и нейният съпруг, но не и лауреатката, предаде Франс прес.

ВИЖТЕ СНИМКИ >>

Децата на Мохамади - 17-годишните близнаци Али и Киана, прочетоха от името на майка си традиционната реч на нобеловия лауреат. В нея тя критикува "тираничния религиозен и женомразки режим в Иран".

Мохамади е яростна противничка на носенето на хиджаб и смъртното наказание в Иран. Тя беше задържана за пореден път в родината си през 2021 г. по нови обвинения, произтичащи от дейността й, и оттогава се намира в затвора "Евин" в Техеран.

Снимка: АР/БТА

Церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир се провежда по традиция в кметството на Осло и на нея присъстват членовете на норвежкото кралско семейство, известни дейци и близки на лауратите, припомня Франс прес.

"Норвежкият Нобелов комитет реши да връчи Нобеловата награда за мир за 2023-та година на Наргес Мохамади за нейната дълга и смела битка срещу потисничеството на жени в Иран и за нейната борба за свобода за всички", каза Берит Рейс- Андерсен, председател на Норвежкия Нобелов комитет.

"Тя беше арестувана 13 пъти и й беше отказана кариера на инженер и физик. Престъплението й беше, че говореше против смъртното наказание в Иран, но никакво наказание не я спря", каза още Рейс - Андерсен.

Златният медал и дипломата бяха получени от близнаците на Мохамади, които с баща си живеят в изгнание в Париж. 17-годишната Киана прочете изявление от името на майка си.

"Аз съм жена от Близкия изток, произлязла от район, който въпреки че е наследник на богата цивилизация, днес е в капана на войната и в плен на пламъците на тероризма и екстремизма", казва Мохамади. Тя припомня, че нейната нобелова реч е написана "зад високите студени стени на затвора".

Снимка: АР/БТА

"Аз съм иранска жена, която е горда и за която е чест да дава своя принос за тази цивилизация, която днес е жертва на потисничеството на един тираничен религиозен и женомразки режим", допълва Мохамади в речта си и призовава международната общност да направи повече за човешките права.

На днешната церемония мястото, на което трябваше да седи Мохамади, остана празно, а над него имаше поставен неин портрет.

Снимка: АР/БТА

Иранската активистка, която е на 51 години, е едно от основните лица на протеството движение "Жени, живот, свобода" в Иран. То се зароди след смъртта на младата иранска кюрдка Махса Амини, настъпила след арестуването й в Техеран за нарушаване на иранските правила за носене на хиджаб. По време на протестите жени започнаха демонстративно да свалят хиджабите си, да си режат косите, да организират шествия по улиците на иранските градове.

"Задължителният хиджаб, наложен от правителството, не е типично религиозно задължение, нито културен модел, а средство за контрол и подчинение на цялото общество", се казва днес в речта на Мохамади, прочетена от децата й. В нея активистката определя като "срам за управляващите", налагащи на иранките задължението да носят хиджаб.

Снимка: АР/БТА

В речта си Мохамади описва Ислямската република като "чужда по самата си същност на народа си", критикува репресията, подчиняването на съдебната система на интересите на управляващите, пропагандата и цензурата, шуробаджанащината и корупцията.

"Иранският народ с упорство ще сложи край на репресията и на авторитаризма", се казва в речта на Мохамади. "Не се съмнявайте в това, това е сигурно", добави тя.

Наргес Мохамади обяви гладна стачка в затвора в знак на солидарност с бахайската общност, която е най-важното религиозно мнозинство в Иран, което казва, че е жертва на дискриминация в много обществени сфери.

В историята на Нобеловите награди за мир Мохамади е петата лауреатка, която получава отличието, докато е в затвора, след германеца Карл фон Осиецки, представителката на Мианма Аун Сан Су Чжи, китаеца Лю Сяобо и беларусина Алес Беляцки.

"Борбата на Наргес Мохамади може да бъде съпоставена с тази на Албърт Лутули, Дезмънд Туту и Нелсън Мандела, които също са нобелови лауреати", заяви председателката на Норвежкия нобелов комитет Берит Райс-Андерсен. Тя припомни също, че "Жените в Иран се борят срещу сегрегацията от над 30 години. Тяхната мечта за едно по-светло бъдеще в крайна сметка ще се превърне в реалност", допълни тя.

А децата на Мохамади днес споделиха, че не знаят дали ще видят някога майка си жива. Дъщерята на Наргес - Киана, каза че е песимистка по този въпрос, докато синът на Наргес - Али, каза, че е оптимист, че един ден ще се види с майка си.

Според неправителствената организация "Иран хюман райтс" потушаването със сила на протестите в Иран, последвали смъртта на Махса Амини, е отнело живота на 551 демонстранти, в това число и десетки жени и деца, убити от силите на реда. Хиляди протестиращи са били задържани.

Махса Амини и вдъхновеното от нея протестно движение получиха наградата "Сахаров" на Европейския парламент. Церемонията по връчването ще се състои идната седмица. На нея трябваше да присъстват роднините на Махса, но вчера техен адвокат във Франция заяви, че иранските власти са им попречили да напуснат иранска територия.

Останалите нобелолови награди днес бяха раздадени в Стокхолм и връчени лично от краля на Швеция Карл Шестнадесети Густав.

С Нобелова награда за литература бе удостоен 64-годишният норвежки драматург, писател и поет Юн Фосе. Останалите тазгодишни Нобелови лауреати са Каталин Карико и Дрю Уайсман (физиология или медицина), Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л'Юийе (физика), Мунги Бавенди, Луис Брус и руснакът Алексей Екимов (химия), както и Клодия Голдин (икономика).

ИЗБРАНО