Националистическите хърватски, мюсюлмански и сръбски партии в Босна и Херцеговина печелят парламентарните избори, обяви днес Държавната избирателна комисия, съобщавайки предварителни резултати от вчерашния вот, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Трите партии ще доминират в общото правителство на Босна и Херцеговина през следващите четири години, запазвайки противоположните си възгледи за бъдещето на страната, което може да задълбочи етническото разделение и да забави интеграцията в Европейския съюз.

Партия Съюз на независимите социалдемократи на проруския националист Милорад Додик (на снимката) се очертава като най-силната партия в Босна и Херцеговина. Заедно с коалиционните си партньори тя доминира в сръбския лагер в националния парламент и в парламента на Република Сръбска. Додик спечели и изборите за сръбски член на колективното босненско председателство /президентство/, а неговата съпартийка Желка Цвиянович спечели поста президент на Република Сръбска, като получи 47,5 процента от гласовете, задминавайки с този резултат главния си съперник.

Най-голямата партия на бошняците /босненските мюсюлмани/ Партия на демократичното действие си осигури най-много гласове в Мюсюлманско-хърватската федерация и нейните кантони с предимно мюсюлманско население. Нейният кандидат Сефик Джаферович спечели изборите за мюсюлмански член на тричленното председателство.

Коалицията, водена от най-голямата партия на етническите хървати Хърватска демократична общност на Босна и Херцеговина, спечели най-много от гласовете на хърватите за парламент на федерацията и за парламенти в кантоните с предимно хърватско население. Нейният лидер Драган Чович обаче изгуби мястото си в босненското председателство, изместен от по-умерения Желко Комшич.

Около 1,7 милиона избиратели участваха в президентските и парламентарни избори в неделя, гласувайки за членове на колективното председателство, състоящо се от хърватин, сърбин и бошняк, и депутати в долната Камара на представителите на парламента на Босна и Херцеговина. Изборите бяха тест дали Босна и Херцеговина ще се ориентира към напредък в интеграцията в Европейския съюз и НАТО, или ще остане блокирана от етническите си разногласия.

Повече от две десетилетия след войната, в която загинаха 100 000 души, водещите сръбски, хърватски и мюсюлмански партии водиха кампаниите си, залагайки на национализма и възкресявайки военновременните си обещания, без да предложат ясна икономическа или политическа програма.

Гражданите гласуваха и за лидери и парламенти на двете автономни административни единици в страната - Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация, както и на десетте кантона на федерацията.

Все още съществува възможност формирането на горната Камара на националностите на парламента на Босна и Херцеговина да бъде блокирано, след като партиите на мюсюлманите и хърватите не успяха да се споразумеят за промени в изборните закони преди вота.

Додик, проруски настроен лидер, който многократно е призовавал за отцепване на Република Сръбска и обединяването й със Сърбия, обяви победа в неделя вечерта. "Главният ми приоритет ще бъде положението на сръбския народ и на Република Сръбска", каза Додик, който досега беше президент на Република Сръбска.