Главата на Римокатолическата църква беше в страната при обиколката си в Кавказкия регион.

Нито един представител на висшия клир в Грузинската православна църква не дойде обаче на месата (католическа литургия), която папата отслужи в събота на стадион "Михаил Месхи", кръстен на именит грузински футболист от 50-те и 60-те години.

Наблюдатели сметнаха това за разочароващо, след като приятелската среща между Франциск и патриарх Илия Втори беше приета като знак за затоплящи се отношения.

За коментар на напрежението при тази визита френският консервативен всекидневник "Фигаро" се е обърнал към познавач - западен католически свещеник, работещ в столицата на Грузия.

Отец Пиер Дюмолен, свещеник от Монако, който в момента е ректор на институт по теология на Тбилиси, разкрива, че за месата папата е поискал по-малко и дискретно място.

Бил обаче задължен да излезе на стадион с около 27 000 места, прекалено голям спрямо броя католици в страната. (Присъствали са по-малко от 3000 души според ДПА).

Почти всички грузински медии бойкотирали идването на Франциск. А грузинската православна църква се разграничила от церемонията на стадиона няколко дни преди посещението и ясно съобщила на своите последователи, че е невъзможно да се участва в молитва заедно с католици.

Някои грузински католици дори били заплашени, че ще бъдат уволнени, ако не дойдат на работа в събота.

"Папата беше посрещнат по-скоро като лидер на някоя малка държава, отколкото като върховен представител на католическата църква", споделя Пиер Дюмолен пред "Фигаро".

Отецът припомня, че от юни т.г. в Грузия са забранени браковете между католици и православни. Католиците, които искат да създадат семейство, трябва първо да се покръстят.

Грузинската православна църква напусна Вселенския църковен събор, припомня още духовникът като пример за дълбоките различия между двете християнски църкви.

Пиер Дюмолен изтъква, че след кратката война с Русия и поражението (2008 г.) вярата се е засилила в Грузия. В тази страна, заобиколена от гиганти като Русия, Турция или Иран, религията е като национална идентичност, обяснява той.

Посещението на папата сигурно е подобрило отношенията между Тбилиси и Рим, но не и между католическата и местната православна църква, заключава теологът.