Единната валута отбеляза спад въпреки обещанията, че на влошената гръцка икономика няма да бъде позволено да пропадне. На еднодневната среща "главният ковчежник" на ЕС Ангела Меркел отказа да обвърже Германия със спасяването на Атина. Вместо това европейските лидери излязоха с общо обещание да предприемат "решителни и координирани мерки при нужда", за да подкрепят еврото.

Изявлението на политическо намерение дойде след като 16-те страни от еврозоната не успяха да се споразумеят по конкретните подробности от спасителния план за Гърция, отбелязва "Таймс".

Изданието посочва, че Меркел казала на гръцкия министър Георгиус Папандреу, че Германия иска да види още сериозни реформи, преди да даде милиарди евро под форма на гаранция за гръцкия дълг. Меркел била непреклонна, че Международният валутен фонд не трябва да бъде призоваван на помощ, защото би изглеждало сякаш Европа се нуждае от Вашингтон да я спасява. Други държави като Холандия били на мнение, че този вариант не трябва да се изключва и в крайна сметка лидерите се съгласили да се консултират с експерти от МВФ.

"Обещанието на ЕС за Гърция не успя да успокои страховете" пише "Файненшъл таймс", като окачествява изявлението от срещата като удар по надеждите за бързо и лесно спасяване на Атина. Според изданието усилията на френския президент Никола Саркози и германския канцлер Ангела Меркел да потушат различията между Берлин и Париж относно подхода към кризата с гръцкия дълг довели до изявление в Брюксел, което не гарантира незабавна помощ за Атина. В крайна сметка резултатът е сляпо уверение, че на Атина ще се помогне, ако тя има проблеми с финансирането на дълга си през април и май, отбелязва "Файненшъл таймс".

Споразумението начертава редица напътствия, които Гърция трябва да следва, ако получи финансова помощ най-вероятно от Германия, Франция и някои други страни от еврозоната. От Атина ще се очаква да направи каквото е необходимо, включително въвеждане на допълнителни мерки, за да се пребори с дефицита си до 2012 г., пише изданието.

"Пукнатини в отговора на Европа към гръцката криза", пише "Индипендънт". Един разединен Европейски съюз отказа да отпусне спасителен пакет на стойност милиарди евро за Гърция вчера, като вместо това лидерите му се опитаха да излязат с уговорки от най-тежката финансова криза в половинвековната история на блока. Гръцкият бюджетен дефицит дестабилизира целия континент, а правителствените лидери в ЕС избраха да излязат с изявление на "солидарност" с Атина, отбелязва вестникът. Според цитиран от изданието източник от ЕС, дълбоките разногласия относно Гърция остават, а допълнителното присъствие на президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише не се оказало от голяма полза.
 
"Атмосферата между Меркел, Саркози и Трише не бе добра по време на сутрешната им среща на закуска. Те не са на едно мнение, въпреки че всички очакват да са", каза източникът. "Европа трябва да разреши вътрешните си противоречия" е заглавието на редакционен материал в "Индипендънт". Помощта за Гърция е необходима, но ни очакват по-големи предизвикателства, предупреждава вестникът. Той призовава европейските лидери спешно да насочат вниманието си към интегриране на финансовите и трудови пазари на континента. Те трябва сериозно да се заемат с въпроса как да се справят с голямата конкурентна способност на Германия и дестабилизиращата европейска лихва на принципа "един размер за всички", пише "Индипендънт".

Германия натисна докрай спирачката по отношение на евентуална финансова подкрепа, германците не са склонни да извадят чековата книжка, заявяват европейски дипломати, цитирани от "Гардиън". Меркел даде твърд отпор на всякаква идея за бърз спасителен план, независимо от рисковете за еврото, като многократно наблегна, че Атина първо трябва да въведе ред в собствената си къщ, и че правилата са си правила и трябва да се спазват.

"Гардиън" отбелязва, че гръцкият вирусен щам на пазара на облигации заплашва да мутира в испански и италиански с потенциала да довърши еврото. Европейските национални лидери начертаха само в най-общи щрихи лекарството, но поне признаха, че еврозоната може евентуално да издържи или да се срути цялата.

Резултатът обаче бе неясна декларация за готовност да се предприемат решителни и координирани действия, ако това се наложи, което на практика най-вероятно предполага, че Берлин и Париж могат да отпишат част от дълга на Атина в замяна на допълнителни икономии.

"Гръцката криза идва в Америка", пише Найъл Фъргюсън в статия за "Файненшъл таймс". Според него кризата с държавния дълг е започнала в Атина и се разпространява към Лисабон и Мадрид, но ще е голяма грешка да се смята, че тя ще остане само в рамките на по-слабите икономики от еврозоната. Това е повече от някакъв средиземноморски проблем, това е финансова криза на западния свят и нейните последици са далеч по-дълбоки от настоящите оценки на повечето инвеститори, предупреждава авторът.


Сити: България може да бъде засегната от гръцката криза