САЩ признават, че помирението с Франция след кризата с подводниците ще отнеме време и ще са нужди действия от страна на Вашингтон. Това заяви американският държавен секретар Антъни Блинкън, цитиран от световните агенции.

"Признаваме, че това ще отнеме време и много работа и че ще трябва да се изрази не само в изявления, но и в действия", каза той на пресконференция в кулоарите на Общото събрание на ООН.

Блинкън подчерта важността на Франция, по-специално в Индо-Тихоокеанския регион, където Вашингтон обяви по-рано през месеца съюз с Австралия и Великобритания, който породи кризата с подводниците.

Блинкън разговаря вчера сутринта с френския външен министър Жан-Ив Льо Дриан в Ню Йорк. "Той и аз сме приятели отдавна", заяви Блинкън и добави, че изпитва много голям респект към "Жан-Ив".

"Излизането от кризата и възстановяването на доверието между Франция и САЩ изискват време и действия", е заявил и самият Жан-Ив Льо Дриан по време на срещата с Блинкън. Той е отбелязал, че първи етап в тази посока вече е осъществен с телефонния разговор между президентите на двете страни Джо Байдън и Еманюел Макрон.

ЕС и САЩ продължават напред

Същевременно стана ясно, че ЕС се придържа към плановете си да разшири трансатлантическото сътрудничество въпреки накърненото доверие във връзка с пакта между САЩ, Австралия и Великобритания, предаде ДПА.

Заместник-председателката на ЕК Магрете Вестагер обяви, че ще пътува до Питсбърг в САЩ идната седмица за среща на високо равнище между ЕС и САЩ, както е било планирано. "Стратегическите съюзи са за оформяне на общи подходи и също за преодоляване на трудностите", заяви тя.

След обявяването на тристранния пакт Aukus миналата седмица, Франция по-специално постави въпроса дали срещата ЕС-САЩ ще се проведе, както е планирано. Имаше опасения, че разговорите във връзка с търговията и технологиите между двете страни може да са изложени на опасност от отлагане заради спора, възникнал във връзка с анулирането от Австралия на договор за френски подводници, което бе резултат от обявяването на новия тристранен пакт.

В разговорите в Питсбърг ще участват Блинкън, министърката на търговията на САЩ Джина Раймондо и търговската представителка Катрин Тай. Разговорите ще се фокусират върху пречките по веригата за доставки на полупроводници, които са много важни за редица промишлени сектори. Вероятно въпросите относно породилия полемика пакт ще бъдат избегнати, а пресконференция след срещата не се планира.

Ескалация на дипломатическото напрежение

Миналата седмица Франция отзова за консултации посланиците си в САЩ и Австралия, след като Вашингтон и Лондон подписаха с Канбера сделка за подводници, задвижвани с ядрено гориво, довела до развалянето на предишна сделка на Париж с Австралия за доставка на дизелови подводници на стойност 40 млрд. долара.

Франция обяви тогава, че САЩ са й забили нож в гърба и сравниха отношението на Байдън към европейските си партньори като това на предшественика му Доналд Тръмп.

В основата на пакта Aukus (Australia - United Kingdom - United States) е изискването Австралия да анулира договора си за закупуване на 12 френски подводници "Shortfin Barracuda" с дизелово-електрическо задвижване. Вместо това САЩ ще си партнира с Австралия и Великобритания за изграждането на подводници с ядрен двигател.

Копенхаген взе страната на Вашингтон

От опит зная, че американският президент Джо Байдън е много верен на трансатлантическия съюз, заяви в сряда датската премиерка Мете Фредериксен в интервю и добави, че иска да предупреди да не се превръщат "конкретни предизвикателства, които винаги ще съществуват между съюзници, в нещо, което не бива да са".

На въпрос дали тя може да разбере френските критики, Фредериксен отговори: "Не, не мога. Изобщо не ги разбирам".

Това не означава, че Дания е съгласна със САЩ по всички въпроси, отбеляза премиерката.

"Казахме, че бихме искали да видим друг вид изтегляне от Афганистан", каза тя. "Но изобщо не съм разочарована от новата американска администрация".

Дания, която е членка на НАТО, е верен съюзник на САЩ. Тя подкрепи войната в Ирак и поддържаше контингент от около 12 000 военни в Афганистан от 2002 г. до изтеглянето на САЩ тази година.